Вицове за полицаи
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.
Полицай отива на бръснар. Бръснаря го пита: – Господин полицай, какъв се пада на баща ми другия син? Полицаят помисли, помислил и не могъл да се сети. Бръснарят му казал: – Абе господин полицай, брат ми се пада, брат! Излязъл полицаят и срещнал свой колега. Попитал го: – Какъв се пада на баща ми другия син? Помислил, помислил и не можал да се сети. – Абе будала, на бръснаря брат бе!
Минава един с колата на червено и веднага го спира катаджия. – Излезте от колата! Не видяхте ли, че е червено? – Извинете, ама аз като пийна малко и нещо спирам да различавам цветовете… – оправдава се шофьорът. Катаджията радостно вика началството си по радиото: – Господин капитан, задържахме пиян водач! Капитанът дошъл с апарата, дали на шофьора да духне – резултатът отрицателен. Капитанът се ядосал: – Защо ми губиш времето? Та той не е пил! А шофьорът подличко се обадил: – Не, че искам да ви се бъркам, господин капитан, ама тоя ваш подчинен сега ще започне не само да разправя, че съм пил, ами и че съм бил минал на червено…
Полицията обявила война на падението на морала и заповядала на собственик на нощен клуб да рекламира своя балет със стрийптийз-солистка без да използва думи от рода на "гола", "разсъблечена" и т.н. Собственикът се подчинил и на другия ден рекламата пред заведението му гласяла: "Дванайсет екзотични красавици! Единайсет великолепни костюма!"
Катаджия спира автомобил за проверка. От автомобила излиза човек, който едва се държи на краката си. Катаджията: – Оппа! Май нещо си пил, а? Я духни тука в уреда! Шофьорът мълчаливо бърка в джоба си и подава сто лева. – Такааааа… Я духни още веднъж! Шофьорът подава още петдесет лева. – Не толкова слабо, бе! Духни силно, както първия път!