Вицове за животни
Един човек си върви по улицата.Изведнъж чува папагал да му говори.Приближил се и папагала започнал да му вика:Ей,тъпак!Човекът се ядосал.Накрая решил да купи папагала.Взел го и се прибрал у дома си.Пъхнал папагала в един чувал и го завъртял.Когато спрял и извадил птицата,папагала казал:Мале,10 минути земетресение само аз и тоя тъпак оцеляхме!
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл: – Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. "Абе кво стана?". Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. "Бе, да му еба мамата, кой пък е това!" Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара: – Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало: – Меечо, меечо. Кончето се приближило и го попитало: – Защо плачеш? А зайченцето продължило: – Меечо, меечо. Кончето отново го попитало: – Но, защо плачеш Мечо го няма? А зайчето отново започнало: – Меечо, меечо. Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта. Тогава зайчето отново започнало да плаче: – Коонче, коонче.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Един дядо имал коза в града и нямало къде да я разхожда. За това решил да използва алеята за кучета. Завел там козата си, но ненадейно отнякъде изскочил полицай, който казал: – Господине, защо си разхождате козата в алеята за кучета? – Това не е коза, а куче, не виждате ли? – Как ще е куче като има рога? – попитал недоумяващо полицаят. – Абе, ти защо се месиш в личния живот на мойто куче?
Върви си заека през гората целият в лайна. Среща го лисицата: – Кво е станало бе Зайо? – Бих мечката и ми се посра в ръцете… По-късно го среща Вълка: – Кво е станало бе Зайо? – Абе бих мечката и ми се посра в ръцете… Стига заека до хралупата си и на вратата го посреща едно от малките му, провиквайки се: – Мамо, мамо, ела да видиш – мечката пак си е избърсала гъза с татко…
Животните в гората си направили съд. Лъвът – съдия, а жабата – обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва: – Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата. Лъвът: – Е, не толкова строго от първия път де… Може например да му отрежем само опашката. – Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!