Вицове за животни
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Един човек си върви по улицата.Изведнъж чува папагал да му говори.Приближил се и папагала започнал да му вика:Ей,тъпак!Човекът се ядосал.Накрая решил да купи папагала.Взел го и се прибрал у дома си.Пъхнал папагала в един чувал и го завъртял.Когато спрял и извадил птицата,папагала казал:Мале,10 минути земетресение само аз и тоя тъпак оцеляхме!
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва: – Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям. – Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт – казал му заекът – но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж. Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне. Стигнали до гората и заекът се провикнал: – Лес… – йес, йес – отговорила гората. – Какой цветок растьот в етава мароза? – Роза, роза…- отговорила гората. Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал. Вълкът на свой ред се провикнал към гората: – Лес… – йес,йес… – Что я буду есть в ету ночь темную? – Ую, ую…
Животните в гората направили тоалетна. Влиза Зайо и чука на вратата. Отвътре се чува дебелия глас на Баба Меца: – Зайо, заето е! Абе ти скубеш ли се? Зайо: – Не, защо? Без много да пита Меца открехнала вратата, грабнала Зайо, обърсала се с него и го хвърлила през прозорчето. Събрал лъвът животните и ги пита: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Излиза Зайо: – Аз! Оправили прозореца, на другия ден гледат – той пак счупен. Лъвът пак събира тайфата и казва: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Зайо излиза: – Пак аз! – Как така бе Зайо, пак ти ли си виновен? – Ами клекнал съм аз в тоалетната и някой чука на вратата. Питам кой е, отвънка се чува Ежко Бежко. Аз му викам: "Ежко, а бе ти скубеш ли се?". Той вика "Ами не…" И като го хванах и се обърсах с него и после не знам от кой прозорец изскочих!