Вицове за животни
Решила Кума Лиса да прави бизнес в гората и засадила путчици. По-малките и свежите се продавали много добре, но старите и големите никой не ги купува. Идва заека и нали няма пари: оглежда ли, оглежда… По едно време казва: – Ще взема тази! – Абе Зайо, другите избират младо, свежо, пък ти – най-голямата избра. Заека рекъл: – Да, ама за по-евтинко, и като я пришия на две места – ще си имам три!
В гората пуснали авиолиния – лъвът бил пилот, а мечката стюардеса. На първия полет се качили вълка и гаргата. Самолета излетял и мечката отишла да види какво ще желаят пътниците. Гаргата казала: – Едно уиски. Вълка за да не остане по-назад и той поискал уиски. Донесла им мечката уиски, гаргата го взела и пляс – изсипала го на земята. Вълка да не остане по-назад и той го изсипал. Така няколко пъти. Мечката се нервирала и отишла при лъва: – Тия двамата отзад направиха всичко на кочина. – Изхвърляй ги тогава. Хванала ги мечката и ги изхвърлила. Летейки надолу, гаргата казала на вълка: – Абе пич, за к"во се пра"иш на мъж, кат" не мо"еж да летиш бе?
Вървял си Зайо Байо през гората – и гледа един храст шава. Отишъл по-близо надникнал из зад храста и що да види – двама мечока педали се чукат. В този момент обаче, мечоците го забелязали и тръгнали да го гонят, защото е свидетел. Заека тръгнал да бяга с все сили… Но мечока таман го настигнал и таман да го хване и Зайо – хоп и скочил в някаква дупка. Мечока моментално бърка, хваща нещо, вади го, а то се оказва някакъв енот, който се разкрещява: – Пусни ме бе, педераст нещастен!
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден. На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно. Лъвът: – Зайо, ще те изям. Издадох заповед! Зайчето: – Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия. На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно. – Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка. – Моля те, вече няма да пия, за последно беше. На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола. – Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата. Зайчето (с пиянски глас): – Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият? – Да. – Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?