Вицове за животни
Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито.– Кой ми изпи кафето? – попитал заекът.Никакъв отговор.– Пак питам, кой ми изпи кафето?Никакъв отговор.– Кой ми изпи кафето бе?! – изкрещял ядосано заекът.– Аз – изправила се мечката.– А кифлата защо не изяде?
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
Решила Кума Лиса да прави бизнес в гората и засадила путчици. По-малките и свежите се продавали много добре, но старите и големите никой не ги купува. Идва заека и нали няма пари: оглежда ли, оглежда… По едно време казва: – Ще взема тази! – Абе Зайо, другите избират младо, свежо, пък ти – най-голямата избра. Заека рекъл: – Да, ама за по-евтинко, и като я пришия на две места – ще си имам три!
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
Един човек си върви по улицата.Изведнъж чува папагал да му говори.Приближил се и папагала започнал да му вика:Ей,тъпак!Човекът се ядосал.Накрая решил да купи папагала.Взел го и се прибрал у дома си.Пъхнал папагала в един чувал и го завъртял.Когато спрял и извадил птицата,папагала казал:Мале,10 минути земетресение само аз и тоя тъпак оцеляхме!
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.
В гората отварят нов магазин за кожи. Всички чакат на опашка за откриването. Както винаги лъвът е най-отпред, но заекът го предредил. Лъвът го хванал за кожата и казал: – Зайо, отивай най-отзад и го метнал на края на опашката. Заекът пак започнал да се муши напред. Лъвът го видя и изревал: – А, Зайо, отивай най-отзад! – и пак го метнал на края на опашката. Зайчето станало, изтупало се и казало: – Е, ми, пък, няма да отворя магазина!
Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика "Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..". Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един гооолям камък и… се ударил с все сила по ташаците – "Ауууууууу…" извил от болка вълка. Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка: – Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по ташаците? – Кефа е като не уцелиш бе, шемет!