Вицове за животни
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Една лисица била поканена на парти. Нагласила се и тръгнала. По пътя чула един петел да кукурига. Тя бая се зачудила дали да отиде ама си рекла: – Е, сега отивам на парти, ще се занимавам с тебе! И си продължила пътя. След малко пак го чула да кукурига. – Ей сега идвам при тебе! – рекла лисицата. След малко от храстите се появил един вълк, облизва се и си говори: – Ей, хубаво е човек да знае чужди езици!
Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта. На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем. – Какво става бе, къде е слона? – Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Лъвът забранил със закон пиенето в гората. Когото види пиян, ще го изяде. Първият ден излязъл да види спазва ли се законът. Среща Зайо и го пита: – Зайо, защо си пиян? Сега ще те изям. – Лъве, ти издаде закон в гората и ние го поляхме. – Добре, прощавам ти, но хвана ли те пак… На другия ден лъвът срещнал заека отново пиян и го хванал: – Зайо, защо си пиян? – Избивам махмурлук от вчера. На третия ден лъвът вижда заека да лежи мъртво пиян в една локва. Вдигнал го и заекът завалено попитал: – Ти закон за животните в гората издаде ли? – Да! – казал лъвът. – А защо закачаш рибите?
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
Млада учителка води класа в зоопарка и говори с единия гледач: – Ще може ли да видим маймуните? – Не, в брачен сезон са и не излизат от вътрешните си клетки. – О, колко жалко. Децата толкова искаха да видят маймуните. А може би ако се опитате някак да ги изкарате – да им дадете орехи например? – А вие бихте ли излязли?
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл: – Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
Животните в гората си направили съд. Лъвът – съдия, а жабата – обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва: – Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата. Лъвът: – Е, не толкова строго от първия път де… Може например да му отрежем само опашката. – Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!