Вицове за животни
Едно полицейско куче се явява на интервю за работа във ФБР. – Като за начало, трябва да можете да печатате по 60 думи в минута. Кучето седнало зад пишещата машина и напечатало 80 думи за една минута! – Освен това, трябва да минете през изпит за физическа подготовка. Кучето се представило перфектно! – И накрая имаме едно последно изискване – трябва да владеете поне два езика. На което кучето отговорило: – Мяууууу!
Събрал лъвът всички животни и вика: – От днес, ще подобряваме раждаемостта в гората и затуй съм решил да теглим чоп кой кого ще оправя. Тегли първите двама и обявява: – Магарето, че е по-силно ще оправи маймуната вагинално. Магарето започва, а зайчето си мисли "Йибах мааму, дано не се падна с лъва или слона!" Тегли лъвът вторите двама и обявява: – Вълкът, че е по-силен ще оправи гаргата анално. Почва вълкът гаргата, а зайчето пак си мисли "Йибах мааму, дано не се падна с лъва или слона!" Тегли лъва третата двойка, четвъртата и накрая остават само зайчето, змията, слона, лисицата и лъва. Тегли пак лъва и обявява: – Слона ще оправи лисицата, анално. Слонът почва, а зайчето си вика "Йибах мааму, само дано не се падна с лъва!" За последно тегли лъвът и обявява: – Аз че съм по-силен ще оправя змията орално. И хоп, нанизва змията. "Слава богу, размина ми се", хили се наум зайчето. В това време слонът се обажда: – Абе, лъве, лисицата не издържа и припадна, какво ще правим сега? – Ааа, проблем няма, тъкмо си нанизах презерватива, що да не направим една тройка със зайко?
Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва: – Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям. – Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт – казал му заекът – но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж. Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне. Стигнали до гората и заекът се провикнал: – Лес… – йес, йес – отговорила гората. – Какой цветок растьот в етава мароза? – Роза, роза…- отговорила гората. Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал. Вълкът на свой ред се провикнал към гората: – Лес… – йес,йес… – Что я буду есть в ету ночь темную? – Ую, ую…
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: – Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. – Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: – Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал: "Дайте ми една торта с моркови!" "Нямаме торта с моркови", отговорили му любезно. На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: "Дайте ми торта с моркови!". Отново му обяснили, че нямат. И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: "Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!" На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: "Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?" "Не." "Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!"
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
Трупът на слона бил намерен в джунглата. Лъвът, като цар на животните, събрал всички свои поданици и ги попитал: – Кой уби слона? Мълчание. – Кой уби слона? Пак мълчание. – Ако не кажете кой уби слона, ще ви изям всичките! От най-задната редичка се показало едно комарче и казало плахо: – А той защо се заяжда?