Вицове за животни
Един папагал постоянно поръчвал въглища и ги изсипвал върху колите на господаря си. Един път изсипал въглищата върху най-хубавата му кола. Господарят му се ядосал и го закачил до иконата на Исус Христос. Папагалът го попитал: – Ти от колко време си тука? Исус Христос отвърнал: – От 1000 години. Папагалът казал: – Леле, пич ти колко въглища си поръчал, бе?
Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита: – Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв? – Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка. На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита: – На къде така орльо, целия си в кръв? – Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
Осемгодишно момче вижда на прозореца две мухи в сексуално положение.. – Мамо, има ли мухи от мъжки род? – Разбира се, че да – отговорила майката. Момчето отново пита: – Мамо, а има ли мухи от женски род? Майката разбира, че ще я попита нещо неприлично и затова отговаря: – Няма, мойто момче… Тогава момчето удря с палката и вика: – Педераси такива, смърт на вас…
