Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.
Някъв си карал БМВ-то със 120 км/ч. В колата музиката дъни яко, вътре разни лазерни светлини, чудеса. Ама по едно време гледа някъв с Трабант го задминава. Тоя пощурял и дал газ. След малко обаче Трабанта пак го задминава. Тоз направо го приел като персонална обида и настъпал газта до тенекията. След малко обаче трабантаджията пак го настига. Тоя вече му кървясали очите, казал си "Ще го смажа тоя!" и направо качен на волана и залепен за предното стъкло увеличил колкото можело. Като настигнал трабанта ми изревал: – И сега какво! Трабантаджията го погледнал спокойно и казал: – Ииии сега на втора…
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
– Вижте какво сте направили! – казва клиентката. – Не виждам нищо нередно в тази дантела – отговаря собственика на пералнята. – Дантела! Това беше чаршаф…
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
