Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал… Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: – Да или не? Тя отговаря: – Емиии – едва се познаваме – не. Брата казва: – Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: – Марийке, да или не? – Еми да, Иванчо. – Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.
Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
