2111
Ако трябва да сме съвсем точни, до края на мача остават малко по-малко от десетина минути! Николай Колев – Мичмана
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
4510
-Защо Хилари Клинтън става в пет сутринта? -Е, как защо – нали трябва да е първата дама…
-
-
5833
Мъж се прибира от гостуване във Франция. – Когато бях в Париж при мадам Мишел, на вечеря тя слагаше на масата бяла покривка – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жена му сложила бяла покривка… – Когато бях в Париж при мадам Мишел, тя пускаше лека музика – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жената слага бяла покривка, пуска лека музика… – Когато бях в Париж при мадам Мишел… – Виж сега – казала жената – ти като беше в Париж при мадам Мишел, аз бях на гости при съседа Пешо – неговият ей с толкова е по-голям от твоя – нищо не е, ама голям кеф!
-
-
10198
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
-
-
-
-
-
-
-
1626
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
-