9193
Христо Ботев наторявал революционната почва
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш – само им казваш "аз знам всичко" и готово. Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си: – Аз знам всичко! – Ау… Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си: – Тате, аз знам всичко! – На ти 50 лева, само не казвай на майка си! Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: – Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал: – Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!
От трибуната: – Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре! Глас от залата: – Ами ние?
Кума Лиса срешнала Лоса и му казала: – Лосе, хайде да се напушиме! – Лисо,вече не е модерно. Хайде да тичаме! Лиса срещнала Вълчо, кoйто й казал: – Лисо, хайде да се напушиме! – Вълчо, вече не е модерно. Хайде да тичаме! Тичали, тичали и срещнали Баба Меца. Тя им казала: – Хайде да се напушиме! – Абе, вече не е модерно! – Кой ви каза това? – Ами, Лоса. – Ами, той като напуши не знае какво говори!