6677
– Ало, радио Ереван? – Да. – Оня ден слушах по вашето радио много интересна политическа дискусия. Днес обаче едва-едва ви хващам, много лошо се чува… – Вече излъчваме от Сибир.
– Ало, радио Ереван? – Да. – Оня ден слушах по вашето радио много интересна политическа дискусия. Днес обаче едва-едва ви хващам, много лошо се чува… – Вече излъчваме от Сибир.
В Москва се отворил "Център за Продажба на Мъже", който давал възможност на жените да си избират мъж по свой вкус. Центърът заемал пет етажа и качеството на предлаганата стока, т.е. на мъжете, се повишавала в зависимост от етажа – колкото по-високо, толкова по -луксозно. До тук добре, обаче, имало едно задължително условие – ако жената се качвала на някой етаж, тя трябвало или да си купи мъж от този етаж или да си тръгне. И така, две приятелки влизат в този Център. На първия етаж те виждат табелка с надпис "Продават се мъже, които имат работа и обичат децата". Приятелките четат този надпис и го обсъждат: " Ами, дада има работа и да обича деца е по-добре, отколкото нищо Но какво има по-нагоре?" И те се качват на втория етаж, където виждат тази обява: "Продават се мъже – красавци, имащи високоплатена работа и обожаващи децата". "О-о-о!", – решават приятелките, – "Какво ще има тогава по-нагоре?!" И се качват на третия етаж – "Продават се мъже – красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата и помагащи в домакинската работа (миене на чинии, почистване на санитарните помещения, работа с прахосмукачка)". "Стига, бе-е-е!!!", – приятелките са в екстаз, – "Какво може да бъде по-хубаво от това? Я да видим!!!" На четвъртия етаж ги посреща реклама: "Продават се много романтични и чувствени, много верни мъже-красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата, помагащи в домакинството". "Боже, дръжте ме! А на петия етаж тогава какво има??!!" А на петия етаж ги посреща кратка обява "Този етаж е празен и се използва само като доказателство за това, че на жените не може да се угоди. Благодарим ви за посещението и ви желаем приятен ден!"
– Искам синът ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент! – Мислиш ли, че има талант? – Разбира се! От три метра може да угаси свещ!
Геймър отива при Свети Петър и той го пита: – Къде искаш да отидеш в рая или в ада? – Искам да разгледам и двете – казал геймърът. Разгледал ги, върнал се след три дни и Свети Петър го пита: – Е, избра ли? – Да. Дай ми броня, оръжия и амуниции и ме пращай в ада.
Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка: – Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище. И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал: – Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето… айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата. Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал: – Чапай, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
При фотографа. – Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна! – Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, госпожо.
Събрали се българските политици и си говорят: – След 50 години България ще е богата страна! – Ех, жалко че нас няма да ни има тогава… – Не "жалко", а "защото".
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.