4091
Семейство се прибира от почивка на море. – Почти не ви личи, дори не сте почернели – посрещат ги близките им. – Одраха ни кожите – отговарят двамата.
В трамвая се возят баща с малкото си дете. По едно време на детенце му доскучало и започнало да се закача с останалите пътници. – Престани! – срязал го бащата. Детето спряло, но след малко отново започнало да се закача. – Чу ли, недей да правиш така. Детето погледнало към баща си и троснато казало: – Ми то и на теб мама ти казва да не пикаеш в мивката, ама…
Егати скапания провайдър! Вече дава заето преди модема да е набрал номера!
Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре-е-ед-наза-а-ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка. – Какво правите? – попитал катаджията. – Засилвам се да полетя – отговорила блондинката. – Защо? – Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.
– Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. – А с мама разговаря ли? – Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че главният цигулар го няма. – Къде е първата цигулка? – вика диригентът вбесен. Музикантите го гледат притеснено, сумтят… – Ами как да ви кажем… той… абе… отиде в тоалетната да… накратко, да се самозадоволява. Диригентът веднага се втурва към тоалетната. Отваря вратата и какво да види – вярно, оня се самозадоволява. – Ама на какво прилича това! – възмущава се диригентът. – Погледни се само! Срамота! И това ми било първа цигулка на оркестъра ми! Я по-високо ръката, по-гъвкаво в китката!
Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: – Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: – И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: – Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям!
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
В час по физческото учителят: – Сега ще бягаме в час, а не от час…