– Обвиняеми, говорите абсолютни глупости! Изхвърлили сте жена си през прозореца, а искате да ме убедите, че сте го направили от разсеяност?! – Господин съдия, съвсем бях забравил, че сме си сменили квартирата и живеем на осмия етаж, а не на партера…
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. – Защо не гори огъня? – Ами я се наведи ти да го да го запалиш.
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят футбол. Единият казва: – Аз ще бъда двата отбора и съдиите. Абе всички на терена. Другия отговаря: – Добре, тогава аз ще бъда публиката. Почва се играта. По едно време тоя дето е публиката замерва играещия с кутийка от бира. Играча се ядосва и вика: – Абе идиот такъв, от 25 човека на игрището как баш пък мене уцели! – А ти как разбра че от 50 000 публика точно аз съм те уцелил, бе!
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
