8527
Старият лорд Джон се връща в замъка си и портиерът го посреща с думите: – Е, къде беше пак, стар тъпако? По курви и кръчми цял ден, а? – Не, ходих до града да си купя слухов апарат!
Старият лорд Джон се връща в замъка си и портиерът го посреща с думите: – Е, къде беше пак, стар тъпако? По курви и кръчми цял ден, а? – Не, ходих до града да си купя слухов апарат!
Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет. – Сложи някакъв белег на ушите им – казала съседката. На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала: – Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг. – Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия. На следващият ден блондинката пак потърсила съвет: – Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг! – Ами, тогава измери ги – може би единият кон е малко по-висок от другия – предположила услужливата съседка. – Ти си права – черният кон е по-висок от белия!
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.
Счетоводител кандидатства за работа във фирма. В отдел кадри го питат: – Колко време сте работил на последното място? – Осем години. – Защо сте се махнали оттам тогава?
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.