Мъж и жена на средна възраст празнували годишнина от свадбата си. Изведнъж зазвучала позната мелодия: – Пешо, това е нашата песен! Хайде да танцуваме… – Ха, да танцувам с такава пералня като теб?! По-късно същата вечер в леглото: – Лино, Линче, душко, нещо за празника няма ли да има? – Ха, заради парцал като тебе струва ли си да пускам цяла пералня?!
Попитали радио Ереван: – Какво е кавалерство? – Държанието на един мъж към жената на друг мъж.
Кaкво е това "един бит"? Един байт минус данъците.
В оръжеен магазин:– Каква система предпочитате?– Не знам точно… Нещо за пет, шест човека.
След развода някакъв мъж се възмущава: – Няма справедливост! Откъде накъде ще й оставят на нея моите деца! – Защо пък твоите? Не са ли и нейни? – Ами виж сега, ще ти обясня с пример. Отиваш до автомата, пускаш му 50 стотинки и той ти дава чаша кафе, нали така? – Да. – Е, тази чаша кафе твоя ли е, или на автомата?
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
