9962
– Докторе, докторе, какво ми има? – Успокойте се, това са най-обикновени хемороиди. – Хемороиди? На лицето? – Аааа, това Ви е лицето?!?
– Докторе, докторе, какво ми има? – Успокойте се, това са най-обикновени хемороиди. – Хемороиди? На лицето? – Аааа, това Ви е лицето?!?
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Питали радио Ереван: – Коя е най-тъпата нация на света? Последвало мълчание и след 2-3 минути се чуло: – Е да, обаче правим хубав коняк.
– Калко адвокати са нужни, за да се завие една електрическа крушка? – Зависи… колко можеш да си позволиш.
Разхожда се един руски хакер из парка през нощта, и вижда как на една пейка някакъв грузинец напъва отзад една девойка. Той се оглежда, позамисля се, па си сваля гащите, и напъва грузинеца отзад. Последния от своя страна, заклещен между двамата, няма как да мръдне, и само пита през зъби – "Кой си ти бре?", на което хакерът отговаря: – Мълчи, мълчи, мое анонимно прокси…
Гологлав мъж влиза при доктора, а на главата му жаба. Лекарят гледа смутено и преди да каже каквото и да е било, жабата изведнъж проговаря: "Докторе, виж какво ми излезе на задника…"
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва: – Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям. – Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт – казал му заекът – но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж. Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне. Стигнали до гората и заекът се провикнал: – Лес… – йес, йес – отговорила гората. – Какой цветок растьот в етава мароза? – Роза, роза…- отговорила гората. Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал. Вълкът на свой ред се провикнал към гората: – Лес… – йес,йес… – Что я буду есть в ету ночь темную? – Ую, ую…
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".
Дежурният по рота тича при капитана: – Господин капитан, бързо елате в спалното – всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: – Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: – А ти пък какъв си? – Ами викат ми Табуретката…
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: – Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? – Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!