Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Каква е разликата между капитализма и социализма? Попитали Енгелс? Много проста: 1. Капитализма е една торта, която ще стане лайно! 2. Социализма е едно напудрено лайно, което ще си остане лайно? Тоест, съзнанието много по-лесно може да приеме лайното да си остане лайно, от колкото тортата да стане лайно? Кое е по-добро!… В крайна сметка крайния продукт е лайно!!
По телевизията:– А сега културните новини: вчера беше открадната колата на диригента на Софийската филхармония…
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
– Искаш ли да ти обясня квантовата теория? – Благодаря. По-добре ми обясни кинтовата теория, че нямам кинт в джоба си…
Полицай спира кола, която минава с 80 покрай знак "разрешено до 60 км/час". Водачът спира и стои в колата. Полицаят му казва: – Я излез… – Не мога бе, старши, тука всичко е пълно – едни наркотици, едни истории… Ако отворя вратата ще се разсипят. – Какво? Излизай веднага! – Абе една бомба имам на дясната седалка, ще вземе да гръмне… – Излизай! – Ама на задната седалка карам едни пушки-самоделки, ще гръмня някоя… – Излизай или стрелям! – Недей бе човек, два трупа имам в багажника… Полицаят се шашка и вика подкрепления по радиото. След малко пристигат баретите и изкарват шофьора от колата. – Там са наркотиците! – вика полицаят. Баретите проверяват – няма нищо. – И бомба има на дясната седалка! Проверяват – няма бомба. – И пушки… Гледат – няма пушки. – И трупове в багажника! – Я отваряй багажника! Отваря шофьорът и показва: – Ето, няма трупове… Вие к"во го слушате тоя полицай бе, той още малко ще каже че съм превишил и скоростта.
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
