10491
На фирмено заседание: – Господа, да започнем с най-важното! – Правилно! Наздраве!
На фирмено заседание: – Господа, да започнем с най-важното! – Правилно! Наздраве!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво. Един селянин дотичва и му помага да слезе. – Исках да поставя нов рекорд – обяснява пилотът, – но не успях. – Напротив, успяхте – казва селянинът. – Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.
Някакъв младеж постъпва на нова работа. Началникът го пита: – Защо напуснахте преишната си работа? – Абе, там беше пълен бардак… – Е, то… как да ти кажа… и при нас е пълен бардак. – Няма нищо, поне курвите са нови.
Лекар посещава дома на двама болни – мъж и жена. След прегледа роднините им го питат: – Какво ще кажете, докторе? – Страхувам се – отговаря той, – че и двамата скоро ще овдовеят.
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
Уебмастър пуска новия си компютър и се възмущава: – Мамка му, брояча му се е счупил, вече трети ден показва 166! (гледа светлинния панел на капака).
Пациентка пита лекар: – Защо трябваше да стоя цели десет минути с изплезен език, докторе? – За да мога на спокойствие да ви напиша рецептата, уважаема госпожо.