12089
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
В поликлиниката: – Докторе, при вас ли си забравих бикините преди малко? – Не, аз съм зъболекар. – Аха… Сигурно са останали при очния доктор.
– Докторе, как може да се открие склероза? – Ех, язък дето ти обяснявах толкова вчера…
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
В една къща се разнася телефонен звън. Момченце сваля слушалката. Глас:– Пешо, ти ли си?– Да!– Я извикай майка си?– Мама я няма.– Къде е бе?– Тя е във ваната.– Тогава извикай татко си.– Татко също го няма. Той също е във ваната.– М-М-М… А дали скоро ще излязат оттам?– Не-е-е-е!– Защо мислиш така?– Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото…
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.