8251
Аз не мисля к`во говора, иначе откъде да знам к`во ше кажа. Учител по математика
Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова. – Вие, Hаташа, направо сте като радиатор – прави й комплимент поручикът. – Какво, толкова съм топла? – Ами не, една такава ръбеста…
– Доколкото знам ти си известен джебчия. Защо си дошъл на модното ревю? – Заради професията си. Искам да разбера каква е модната тенденция при джобовете…
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: – Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: – Кого търсите? – Щирлиц, тук ли живее? – Тук не живее никакъв Щирлиц – се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…