Какво ще ми препоръчате да си взема за обяд? – обръща се клиент към сервитьора. – Как да ви кажа? Днес най-малко се оплакват от шишчетата.
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен. Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос – какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай. В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой – ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите: – Едно запомнете от мен момчета – учете устройство на самолета – много бият за него!
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Стои един много напушен наркоман в Зоологическата градина. Идва един полицай и му казва: – Ще те арестувам, дрогиран ми се виждаш! – Кой, аз? Нищо такова няма. – Как бе, нали те гледам, че две не виждаш. Я ми кажи – какво е онова животно в клетката отсреща? – и полицаят му сочи клетката на кенгуруто. – Ами, заек… – казва наркоманът. – Към 50-60 годишен.
Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ. След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво. – Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш? – Остави се, шефе, уча математика – карат ме да търся корен квадратен от четири и на – търся го. – Ами къде е другия? – Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика. Отива шефа и какво да види – оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве. – К"во пра"иш ти бре? – Остави се шефе – проплакал втория борец – карат ме да деля член на многочлен.
