8610
В тетрадките да няма никакви други глупости, освен това, което съм диктувал Учителски
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!
Катаджия стои на кръстовище и заработва парички. Стои цял ден и никой не нарушава правилата. Писнало му и решил на всяка цена, да спре някой и да му вземе парите. По едно време по пътя се задава Трабант. Радарът свети 60 км./ч. Катаджията го спира, взима му документите и започва да спори за пари. От другата страна се задава Мерцедес. Радарът пищи яко- 200 км./ч. Катаджията успял само да свирне със свирката, преди Мерцедесът да прелети покрай него. Някъде след километър Мерцедесът спира и дава заден ход. Спира до катаджията, тъмното стъкло се спуска и отвътре надниква един дебел врат: – Кой свирна?! Човекът в Трабанта тихичко пита: – Е, какво, да плащам ли глобата или да му кажа, кой свирна…
Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва: – Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият. – Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла? Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс. – Холмс, как все пак се досетихте? – Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.