10866
Ученичката си бърка с дървената пръчка на барабана в носа по време на концерт. Забележка в бележника
Геймър отива при Свети Петър и той го пита: – Къде искаш да отидеш в рая или в ада? – Искам да разгледам и двете – казал геймърът. Разгледал ги, върнал се след три дни и Свети Петър го пита: – Е, избра ли? – Да. Дай ми броня, оръжия и амуниции и ме пращай в ада.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
– През 2000г. в България ще се внасят хладилници и фризери само в стил "рококо". – Защо бе? – Как защо, вътре ще има само рога, копита и кокали.
Курсант в отпуска свалил една мадама и я завел къщи. Помолил я да се съблече и тя се съблякла. Курсантът: – Застани в този ъгъл. А сега в другия. Добре, а сега обратно. След това замислено казва: – Ето така сме и ние – по цял ден ходим от ъгъл в ъгъл и чакаме някой да ни прекара.
– Докторе, след операцията ще мога ли да бъда баща? – Ще можете, но само духовен…
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.