5304
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства: – Иванчо, как мина днеска, добре ли? – Бомба. – Браво, по какво? – По училището.
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства: – Иванчо, как мина днеска, добре ли? – Бомба. – Браво, по какво? – По училището.
Блондинка кара по околовръстното. По едно време гледа някакъв старец, който сее нещо в нивичката си. Блондинката спира, слиза от колата и се провиква: – Ха така, сей дядо, сей, за да има какво да ядеме ние… Дядото я поглежда и отговаря: – Точно така, моме, баш за това сея люцерна…
Няколко милицонери се събират в кръчмата да ударят по една бира, и по едно време идва техен колега, изтупан със страшно баровски костюм. – Бре, откъде го взе! Откъде имаш пари за такива дрехи! – Не съм го купил, подарък ми е. – И кой ти е подарил такова нещо? – Жена ми. Прибирам се вчера, тя ме чака гола в леглото, а тоя костюм проснат на стола в спалнята…
Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.
Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: – Не издържам, ще се пусна! – Трай, бе! Ще ни видят! – Е, дай поне конят да пусна!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…