1787
Честит рожден ден и да си го изкараш хубав! Пожелание
Отиват трима студенти при Свети Петър. Той пита първия: – Откъде си? – Икономическия във Варна. – А, бил си в Рая, ха сега малко в Ада. Пита втория: – Много си блед, откъде си? – Медицинската академия. – Бил си в Ада. Хайде в Рая. Идва ред на третия: – А ти откъде си? – От Техническия Университет. – Добре… Я иди в Ада, да видиш що е Рай!
След сражението изправят войник пред военен съд. – Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! – В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Защо комунистите са щастливи от изборите? Ами защото като падне Царя и идва 9-ти септември!
При фотографа. – Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна! – Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, госпожо.
Hа един борец му се родило дете и той отишъл до болницата, за да разбере какво е. Гледа на една черна дъска във фоаето написани имена и срещу тях цифри: Петранка – син – 3400 Иванка – дъщеря – 2800 Пенка – син – 3100 Чете борчето списъка и най-отдолу гледа неговата жена: Бонка – син – 1900. – Е те сега им ебах майката и на доктори и на сестри. Че им счупим главите на сичките, техната мама, точно на мене да пробутат най-евтиното.
В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо: – Едно, две, три, четири… Гошко: – … пет, шест, седем, осем… Иванчо: – … девет, десет, вале, дама, поп…
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.