3494
Двама си вървят посред нощ из центъра на София и минавайки покрай Президенството единият казал: – Защо ги няма войничетата в къщурките, да пазят Президента? – За какво да го пазят, нали си имаме цар!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
178
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
-
563
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.
-
2812
– Докторе, какво означава в моята диагноза "ЕГЗ"? – Един господ знае.
-
-
4190
Сър Джон попада в купе с още двама непознати лордове. Пътуват половин час и единият от тях решава да поведе разговор: – Коледа е хубаво нещо… След още половин час другият казва: – Да, но и сексът е хубаво нещо! След още половин час сър Джон добавя: – Сексът е хубаво нещо, но Коледа е по-хубава, защото е по-често!
-
-
-
7820
Разговор между политици: – Как мислиш? Какъв е по-добре да бъдеш – глупак или плешив? – По-добре глупак. Не се забелязва толкова.
-
9968
Двама достолепни джентълмени пътували на баровски пътнически кораб. След няколко дни ги налегнала скуката и единият предложил: – Ако искате, може да организираме една игра на покер? – Да, защо не. Но имайте предвид, че съм аматьор, а и не съм играл от поне десетина години… – Няма страшно, и аз така. Викнали стюарда и го накарали да донесе тесте карти. Още като го хванал, единият джентълмен казал: – Това тесте не е наред – липсва една карта! Другият и той го хванал, претеглил тестето на ръка и уточнил: – Да, липсва девятка купа.
-
3837
Какво е общото между пениса и Интернет? 1. Тези, които го имат, не искат да се разделят с него. 2. Тези, които го имат, считат тези, които го нямат за низши същества. 3. Тези, които го нямат, признават, че не е лошо, но не могат да разберат, защо около него се вдига толкова много шум. 4. Тези, които го нямат, нямат нищо против да го имат. 5. Той е бил измислен за предаване на информация, съществена за оцеляване на вида, а се е превърнал в забава. 6. Ако не се взимат предпазни мерки, то от него може да се пипнат вируси…
-
5739
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
-
2307
Някакъв човек се обажда на радио Ереван: – Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо? Радиото помълчало малко и отвърнало: – Всъщност, да – може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите…
-
-
-