Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Някакво хлапе попитало баща си: – Тате, за какво служат пръстите на ръцете? – Ами палецът е удобен за хващане, с показалеца показваме, на безименния си носим венчалния пръстен, а с кутрето е много удобно да си чистиш ушите. – А средният пръст? – Като пораснеш и се ожениш, ще разбереш. Дошло време, хлапето пораснало и се оженило. Преди първата брачна нощ момъкът попитал баща си: – Тате, сега ще ми обясниш ли за средния пръст? – Сине, сега ще влезете с булката в спалнята… Ще започнете да правите любов. Ще ви хареса, ще правите пак. После пак. По някое време ще каталясаш. Булката обаче ще иска още. Ще опиташ с език. На нея пак ще й се хареса. И езика ти ще се умори, а тя пак ще иска още… – Добре де, какво общо има с това средния пръст? – Ами накрая ще й го покажеш и ще кажеш – "край, лягаме да спим!"
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл: – Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
Клиент изучава сметката в ресторанта: – Абе, нещо не разбирам тука. Салата – 2 лева, основно – 5 лева, десерт – 1 лев, бутилка вино – 3 лева. Всичко 11 лева. А сметката е 30 лева. Как се е получило така? – Ами, не се получи! – с досада отговаря сервитьорът.
