951
"Каквото и да стане – Ботев си го вкарваме целия!" По въпроса за програмата по литература за десети клас.
– Защо не тръгна автобусът? Закъснява доста… – Защото шофьорът отстъпи мястото си на майка с малко дете.
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен. Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да не стане грешка заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл. Върнал се след няколко часа и попитал заместника си: – Е, как мина работния ден? – Нормално. Имах три случая-един с разстройсво, един със запек и един с кашлица. – И ти какво им даде? – попитал с интерес стария аптекар – И на тримата дадох рециново масло – отговорил с гордост ученика. – Как на всички едно и също – ужасил се ветерана – Това са различни диагнози. – А, и тримата ги излекувах моментално. – Как така? – Ами този с разстройството се затича, после изведнъж спря и махна с ръка. – А този със запека? – Той си ходеше спокойно, но изведнъж се затича – продължил с обясненията си младия аптекар. – А този с кашлицата – вече отчаян попитал възрастния човек – И него излекувах! Ей го там, седи на ъгъла и не смее да се изкашля!
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.
Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата: – Извинете, къде е тоалетната? Служителката обаче чува "Къде е колетното?" и отговаря: – Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг – в тази зала, ако е по-тежко – в онази зала. Мъжът: – Ама вие мерите ли ги? Служителката: – Да, с електронни везни!
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
В затвора: – За какво лежиш? – Гледах чужди карти. – Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат. – А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.
"Най-важното качество на чиновника е неговата неподкупност. То се измерва в долари."
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
На някакъв човек му изгоряла вилата. Той веднага се обърнал към застрахователното дружество. – Ние не даваме застраховката в пари! – отвърнали му от дружеството. – Вместо изгорялата ще ви построим друга вила. – Много благодаря! – зарадвал се човекът. – Щом при вас са такива условията, може ли утре да дойда и да анулирам два други договора. – Какви? – Аз съм застраховал при вас жена си и тъща си…