11013
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
Барабанист и басист направили оркестър.Започнали работа в ресторант. След няколко дена работа, барабаниста казал: – Абе колега, излез отпред и чуй как е общото звучение! Барабаниста ударил здраво барабаните и вдигнал саунда. А басиста замислено се ослушвал пред сцената. – Е, как е, ставаме ли? – попитал барабаниста. – Хм, така си и мислех. Само барабани се чуват!
– Надявам се, знаете, че е забранено да се пренасят хранителни продукти през границата – казва митничарят.– Носите ли такива?– Не.– Отворете си чантата. Но в нея има цял свински бут!– Това не е храна, а помощ за прасето на моя приятел в селото оттатък границата – вчера го блъснала кола и се нуждае от присаждане на крак.
Сеизмолозите са в паника! Започва брачният период на къртиците…
Летят три натовски ракети. Едната казва: – Е, чао! Аз отивам на посещение на един Дунавски мост. Останалите две ракети продължават да летят. – Е, чао! Канена съм на прием в Китайското посолство. – Ех, кой сега ще ми прави компания до АЕЦ "Козлодуй"! – оплаква се третата.
Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор. – Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора? – Не знам, – отговорил генералът. – Ами много просто – на единия курът му е отпред, а на другият по средата. Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора. – Абе и аз точно не си спомням, – почесал се генералът, – но знам че на единия курът му май беше отзад…
Пътува си Арнолд Шварценегер в чирпанския градски транспорт, и минава контрольор. – Билети и карти за проверка моля! – Абе ти не знаеш ли кой съм аз? – Не, вашето билетче моля! Арни вади един железен лев, перфорира го вместо билет и го подава на контрольора. Той невъзмутимо го взима, къса го на две, подава едната половинка на Арни и си продължава.
Три мухи се срещат. Едната била много дебела, другата средна, а последната само по скелет. Започнали да си споделят: – Аз – казала дебелата – живея в луксозен ресторант. Щом видя някоя вкусна супа, събирам крилата и падам вътре в нея. Клиента ме вижда и вдига скандал, след което му носят нова супа, а аз ям до насита. – Аз – казала среднодебелата муха – живея в работнически стол. Като видя супата падам в нея, а работника ме загребва с лъжицата и ме изхвърля с малко супа. – Ох- проплакала третата муха – аз живея в студентски стол. Като видя супата, падам вътре, а студента се провиква: "Ура, мръвка" и като ме засмуче….
Майстор заварва работник да се рови в кутията с резервни части. – Днес ще вземеш една гайка, – закарал му се той, – утре един болт, накрая, току виж си взел и скоростната кутия. И какво се получава? – Мотопед.