10721
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете на мира зъбите ми!!!
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете на мира зъбите ми!!!
Стоянка на таксита в краен квартал. Бабичка, с две пластмасови туби, се качва в едно от такситата и казва: – Момче, закарай ме до Централна баня за минерална водичка. Таксиджията я откарва до мястото, а бабата вади три монети по десет стотинки и му ги подава. – Какво е това ма, бабе? Какви са тия трийсе стотинки? – Толкова имам бе, момче. Ако имах четирисет, щях да си дойда с трамвая….
Един мутра бил много нахапан от комари и отишъл при шефа си да го пита какво да прави: – Шефе кажи как да се оправя, че ме изпохапаха тия гадини – обяснил той, докато се чешел навсякъде. – Слушай внимателно, тулуп! Отиваш в най-близката аптека и взимаш таблетки за комари. Веднага ще се отървеш от тях! Мутрата така и направил. След два дни обаче той пак отишъл при шефа си, недоспал, изпонахапан и едва гледащ. – Какво си направил бе, серсем? – попитал го шефът му – нали ти казах как да се отървеш от комарите? – Така и направих шефе, купих таблетки против комари, обаче ми се разката фамилията, докато хвана всичките комари и им дам по една таблетка.
Ученици в дипломатическото училище. Сръбчето се заяжда с американчето. – Знаеш ли каква армия имаме? – Ние имаме хиляда пъти по-голяма! – А знаеш ли какви самолети имаме? – Ние имаме хиляда пъти повече! – Да ама вие американците нямате История!!! Американчето си погледнало часовника и казало: -Вие още малко няма да имате География!
Баща вампир учи малкото вампирче как да си набавя храна: – И сега, тати, набелязваш си 5-6 човека и после – смук малко от тоя, смук малко от оня и докато стигнеш до петия-шестия ще си напълниш коремчето. А малкото, понеже е тарикатче: – Ииииииииии бе тати, що пък 5-6 – не може ли само един и… – Ама тати – възмутено казал стария вампир – ние сме вампири, не сме адвокати.
Възрастен мъж влиза в приемната на военна част. – При вас служи внукът ми, Петър Иванов. Може ли да го повикате? – С удоволствие, но сутринта го пуснаха в отпуск за погребението ви…
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Учителката по биология разказва: – Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло! Иванчо пита: – А къртицата откъде знае колко точно тежи?