Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Блондинка влиза в кафе. Поръчва си нормално кафе. Сервитьорката носи поръчката.Блондинката: – Извинявайте, но това кафе мирише на пенис…Сервитьорката се изчервила, грабнала кафето и отишла при бармана.– Клиентката каза, че кафето мирише на пенис…Бармана вдигнал чашата, помирисал я и казал:– Кажи на клиентката да го пие с другата ръка…
Командирът на полка минава покрай новобранец и го пита: – Как е службата, момчето ми? – Значи ти си баща ми! Мама те търси вече 18 години.
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
Не се залежавай, ако не можеш да правиш пари в леглото.
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.
