Атомен физик се прибира позакъснял у дома и жена му го пита: – Къде беше досега? Закъсняваш вече с няколко часа! – Ох, остави се жена, много тежък експеримент правихме и отне много време. След като се нахранили си легнали и в момента в който жена му угасила лампата се нахвърлила срещу него с юмруци: – Ах ти, мръсник, мене ще лъжеш! Казвай веднага къде си бил! Казвай защо не свети тази вечер в тъмното…
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
На един студент-композитор му предстои изпит по специалността. – Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред… – Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…
Сервилен служител се връща от почивка в Бразилия и шефът му го пита: – Здравей Иванов, как прекара отпуската си? – Страхотно, шефе! Бях в Бразилия. Там всички са или страхотни футболисти или развратени жени. – Иванов, внимавай какво говориш, защото жена ми е бразилка. – Така ли. А в кой отбор играе?
Зъболекарят казва на пациента: – Като започна да ви вадя зъба, крещете с всички сили! – Защо, няма ли да ми сложите упойка? – Упойка ще сложа, но до началото на мача има двайсет минути, а в чакалнята висят още седем навлека…
Опитните парламентаристи могат да достигнат до два консенсуса за едно заседание. Доказано е, че най-голямо удовлетворение депутатите получават, когато консенсусът настъпва едновременно…
Разговор между колеги: – Ти ходи ли на лекар? – Ходих вчера. – Той намери ли ти нещо? – Да! Имах триста лева и той ми ги намери всичките.
Митничар умира и попада в ада. Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада. Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино: – 1000 долара на червено. – Извинете, господине, не приемаме пари. Отива на бара: – Едно мартини с лед! – Не приемаме пари, господине. Влиза в ресторанта: – Супа от костенурки, стриди и шампанско… – Съжалявам, не приемаме пари… Митничарят отива при дяволите отново и пита: – Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари? – Не. – И защо? – Ами защото тука е ада за митничари…
