Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.
На изпит за милиционери, изпитващия задава следните въпроси: – Коя историческа личност е загубила битката при Ватерло? – Амиииии, не знам! – отговаря бъдещото ченге. – Е, помислете де, името му започва с На… – На… на… Нагазаки? – с надежда в гласа пита милиционера? – Ще Ви помогна: НАПО… – подсказва инструкторът. – Наполеон? – Браво, правилен отговор! Втори въпрос: Велик немски диктатор от 1940 г. – Луи XVI? – осмелява се милиционерът. – Не, не, отговора започва с "Х". – Хайделеберг? – Не, пак ще Ви помогна: Отгговора започва с ХИТЛ. – ХИТЛЕР! – загрява накрая бъдещият пазител на реда. – Трети и последен въпрос: Кой е убил Христос? – пита инструкторът. – Не знам. – признава си милиционерът, при което на изпитващия му писва и вика: – Вижте, вече стана късно, и аз съм уморен, и вие сте уморен. Защо не помислите през почивните дни и елате с правилния отговор в понеделник. Ченгето радостен си отива в къщи, звъни, жената отваря, пита как мина и т.н. – Е, как да мине: отлично мина – хвали се той. – Отговорих на всички въпроси и дори ми дадоха да разследвам убийство!
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: "Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай". Отишъл при Чапай, и го попитал: – Чапай, как правиш сместа за кюфтета? – Един килограм кайма и един килограм лайна. – Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?
Теорията е когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никои не знае защо!
Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: – Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: – Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.
