Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 4827

    Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, врял и кипял, вика: – Ами къде е, отпред е, къде?! Марийка си свалила гащите, надупила се, и путката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, вече научен от видяното, вика: – Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е! Марийка обаче се навела назад и путката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен… Питат го: – А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе? – Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!

  • 413

    Млада жена се съблича и влиза в реката да се къпе. Изведнъж от храстите изскача горския: – Къпането тук е забранено! – А защо не ми казахте преди да се съблека? – Събличането не е забранено.

  • 5174

    Лиса и Мечо били женени. Един ден Лиса изчезнала. Мечо се разтревожил ужасно. Звънял в "Пирогов", в полицията, дори в моргата да я търси, но… нищо! След 48 часа Лиса се прибрала цялата раздърпана, с особен поглед и изкаляно кожухче. – К`во стана бе, мила – пита Мечо. – Абе, остави се! Като ме хванаха едни пет вълка, па ме замъкнаха в гората, а там едно кално и … да не ти разправям, цяла седмица ме държат! – Бре, как седмица, минали са само два дена? – Ама аз идвам само да си изпера кожухчето и пак се връщам в гората – опровергала го Лиса.

  • 7830

    Правостояща блондинка пътува в полупразен влак. След няколко часа минава кондукторът. Блондинката: – Извинете, бихте ли ми казали къде е място номер 952586? Кондукторът с недоумение й поглежда билета: – Влакът е без места, а това което гледате е серийния номер.

  • 10286

    Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва: – Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е. Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал: – Така… За първо имаме супа от пиле и таратор – за мене таратор, а за второ имаме… пържола и гювеч. Бих искал гювеч. Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно. На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила… На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал : – Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.

  • 5519

    Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!

  • 7125

    Говорят си двама приятели. Единият: – Вярваш ли в летящи чинии? – Как да не вярвам, аз ги видях! – Айде бе, и кога това?! – Два дена преди развода…

  • 9805

    Разправят се двама борци. Единия казал на другия: – Ей, педал, я си затваряй човката. – Кажи бе, кормило, ти си затвори плювалника бе.

  • 1551

    – Хората говорят за тебе, че пиеш като смок. – Намерили сме се, пепелянке моя…

  • 11912

    Той извършва сакрализация на безчовечния модел на екзистенция… Из час по литература в Английската гимназия

  • 8402

    Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

  • 2359

    Тежко болен пациент лежи в голяма болница. Двама доктори седят до леглото му и оживено спорят за диагнозата. При тях ида трети доктор и се опитва да ги успокои.– Колеги, нека не се караме. Аутопсията ще покаже кой е бил прав.

  • 11641

    Едно време корабите бяха дървени, а межете железни.А сега положението е много зле- корабите са железни, а мъжете…………… дървени

  • 10565

    След мощен купон един мъж отива на работа без една ръка. Колегите му естествено се вълнуват: – Кво стана? Къде ти е ръката? – Абе снощи се натряскахме свински – от полунощ нататък всичко ми се губи – и сутринта се събуждам и гледам – на ръката ми спи едно женище – 100 кила и грозна като смъртта! – И кво? – Кво!? Прегризах си ръката, да не я събудя и чупка!

  • 8456

    Един те целува , друг те оплюва, какво значение има-нали все те олигавя? Учител по философия от 91 НЕГ.

  • 4611

    Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."