2324
Тъща и зет копаят царевица. Но слънцето напекло зетя и той хвърлил мотиката: – Да те еба бабо в царевицата! – и тръгнал да ходи в кръчмата. А тъщата отговорила: – А-а, срамота зетко от хората, по добре да идем в слънчогледа че е по-висок.
Фанатик на голфа си ляга в леглото до жена си. Като всяка нощ сънува, че се разхожда из игрището и играе на воля. Не следващия ден на закуска жена му, много ядосана, му казва: – Да мислиш постоянно за голф. Бива. Да сънуваш голф. Става. Да му удряш понякога, защото си тренираш удара на сън. Добре. Но няма да ти разреша, дори и с оправданието, че си заспал, да ми късаш косми и да ги хвърляш във въздуха, за да разбереш накъде духа вятъра за да ти е по-точен удара.
Новобранец се оплаква на сержанта: – Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите – до лактите. Приличам на плашило! – Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!
– Келнер! Мога да споделя с тебе като специалист – тази пържола беше първо качество! – А вие майстор-готвач ли сте? – Не, обущар.
Посетител на ресторант се оплаква на управителя: – В рекламата ви пишеше, че сервитьорките ви са голи до кръста. А там има една с половин сутиен и само едната и гърда се вижда. – А, тя е на половин надница при нас.
Клиент се оплаква на келнера: – Келнер, това не ми прилича на рибешка супа. – Казвам ви,че е, господине. Аз лично видях как готвачът сипва водата от аквариума в чинията.
– Идвам да ви оправя водната инсталация. – Но тя е в изправност! – Не живеят ли тук Стоянови. – Ние сме Драганови. Стоянови се преместиха преди осем месеца. – По дяволите! Обаждат се спешно за водопроводчик, пък после се местят!
Зъболекарят, извикан на телефона в съседния кабинет, се връща и пита асистента си: – Има ли още пациенти? – Да, още един. В кабинета ви. – Но защо тогава не подготвяте инструментите? – Защото той се е заключил от вътрешната страна.
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?