189
Един младеж си заключва колелото до входа на Парламента и тамън се отдалечава – пресреща го полицай: – Абе младеж, ти не знаеш ли, че от тука минават депутати… – Ааа, не се безпокойте – здраво съм го заключил.
Един младеж си заключва колелото до входа на Парламента и тамън се отдалечава – пресреща го полицай: – Абе младеж, ти не знаеш ли, че от тука минават депутати… – Ааа, не се безпокойте – здраво съм го заключил.
На улицата има три обущарници. Надпис над първата: "Най-добрият обущар на този континент!". Надпис над втората: "Най-добрият обущар на света!". Надпис над третата: "Най-добрият обущар на тази улица!".
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Учителката иска от децата да кажат дума с буквата "К". Иванчо скача от чина и вика: – Козунак! – Браво, Иванчо – отвръща учителката. – Страхувах се да не изречеш нещо мръсно. Кажи сега какво представлва козунакът? – Той е обратното на кура. Курът го пъхаш корав и го вадиш мек. А козунакът го пъхаш мек и го вадиш корав.
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.