Мутра спуква гума на магистралата. Слиза от колата, отива до багажника и вади една пушка. Започнал да стреля по спуканата гума и се чудел защо не се помпи. Стрелял по останалите гуми, но и те се спукали… Мутрата се почесал по главата учудено и казал: – Шефа пак ме излъга, каза че пушката била помпа…!?
Попитали радио Ереван: – За какво му е на човека нос? – На мъжете им е за красота, а на жените, за да има какво да пъxат там, където не трябва.
На репетиция режисьорът се обръща към млада актриса: – Страхувам се, че с тази прозрачна рокля няма да можете да изиграете както трябва последната сцена! – Но защо? – Там вашият годеник ви казва: "Мила, струва ми се, че ти криеш нещо от мен!"
Разговор по телефона: – Ало, сървъра ли е? – Кой го търси? – Username: ivanov_22 & password: ****** – Изчакайте момент да ви свържа! (Verifing username and password) – Пиииииу (шум от модем)
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
Турист карал кола покрай едно село. Едно пиле го задминало с бясна скорост и влетяло в стопанския двор. Човекът слязъл озадачен и попитал пазача на портала: – Какво беше това нещо? – А-а, нашият ветеринар е ентусиаст и само експериментира. Създал е пиле с четири крака – четири бутчета, нали разбираш? – И какво, вкусно ли е? – Не знаем, никой не може да го хване.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
