Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: – Колко е 2+2? – 6. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Добре де, колко е 2+2? – 5. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Този обаче е последен. Колко е 2+2? – 4. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
– Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици! – Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар? – Да, разбира се! – А да сте намирали вътре войник?
Пътува си Арнолд Шварценегер в чирпанския градски транспорт, и минава контрольор. – Билети и карти за проверка моля! – Абе ти не знаеш ли кой съм аз? – Не, вашето билетче моля! Арни вади един железен лев, перфорира го вместо билет и го подава на контрольора. Той невъзмутимо го взима, къса го на две, подава едната половинка на Арни и си продължава.
Мъж и жена гледат телевизия – някакъв проповедник говори за вярата, за молитвите и т.н. По едно време казва: – Вярата в Господ може да излекува всяка болест. Достатъчно е по време на молитвата да вдигнете едната ръка във въздуха, а другата да сложите на болното място… Мъжът вдигнал едната си ръка, а другата сложил върху члена си. Жена му го погледнала и измърморила: – Стори ми се, че каза „да излекува болест“, а не да „съживи мъртвец“…
В час по биологя учителят пита: – С какво се храни поповото прасе? Иванчо отговаря: – Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.
Заседават новите собственици на зоологическата градина. Единият предлага: – Няма да е зле да пуснем гондола в голямото езеро с лебедите! – Да пуснем две гондоли! – съгласява се другият. – Мъжка и женска!
Блондинка кара по околовръстното. По едно време гледа някакъв старец, който сее нещо в нивичката си. Блондинката спира, слиза от колата и се провиква: – Ха така, сей дядо, сей, за да има какво да ядеме ние… Дядото я поглежда и отговаря: – Точно така, моме, баш за това сея люцерна…
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
