2894
– Казаха ми, че петелът ти е много странен и мързелив. – Така е, за съжаление. Когато петелът на съседите кукурига, моят само клати глава в знак на съгласие…
Три приятелки си говорели за мъжете им. Първата: – Когато чистих сакото на мъжа ми, откривам по него три руси косъма и после му нарязах сакото. Другите: – О-о-о, ти си му разказала играта. Втората: – Когато прах дънкита на мъжа ми, намирам в джоба листче с телефонене номер на жена и после му ги хварлих през терасата. Другите: – О-о-о, ти си му разказала играта. Третата: – Когато бръкнах в джобовете на якето на мъжа ми, намирам презерватив и после го надупчих с игла. Първата: – О-о-о, ти си МИ разказала играта!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
– Сервитьор! Донесете ми още една бучка захар! – Но господине, тази ще е вече деветата! – Ами какво да правя, като предишните всички потънаха в кафето?