1407
Лицето е било с черно яке, тъмно на цвят. Из криминална хроника
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Ръководител(ка) на катедра, роднина на ректора, провежда катедрен съвет: -Трябваше да направя доклад за дейността на катедрата във връзка с акредитацията. За тази цел взех стария доклад, подготвен от предишния ръководител. „Копнах го“ (т.е. копирах го), пейстнах го. Щях да го и принтирам, но разбрах, че трябва да се добавят две изречения. Колеги, който Вас ще ми помогне с формулировките им?
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
В бара влиза полицай с гаджето си. Вади пищова, стреля във въздуха и извиква: – Внимание! Всички да оставят документите си по масите за проверка и да легнат на пода! Всички залягат. Гаджето прошепва нещо на ухото на полицая. Той казва: – Хм… Прощавайте… Сядайте си по местата. Забравих, че днес ми е почивния ден.
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
– Господине, дайте на бедния! – Съжалявам, никога не давам пари на просяци по улицата. – Тогава да се качим в офиса ми.