1967
Реплика към заловен шпионин: – Песента ти е изпята! – Нищо – отвръща той – имаме още два кавъра!
Реплика към заловен шпионин: – Песента ти е изпята! – Нищо – отвръща той – имаме още два кавъра!
Учителят дава съчинение на учениците: – Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата. Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"
Един дебелак се напил и излезнал от кръчмата да пикае. В същото време една жена минава по улицата и почва да му крещи: – Абе тебе не те ли е срам, пред мене да извадиш това нещо, простак такъв ти срам нямаш ли? Пияният казва: – Щом го виждаш прати му много поздрави, че не съм го виждал отдавна.
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
– Коя е тази солидна дама? – Певица е. Преди години работеше в цирка. Пееше в клетката с лъва. – И защо вече не пее? – Намеси се дружеството за защита на животните.
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
По време на доклад на висшестоящ бил арестуван човек от залата. Той се оказал шпионин. – Как успяхте да разпознаете врага? – попитали шефа на разузнаването. – Ръководих се от указанието: „Врагът не спи!“
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
Катаджия спира кола на пътя: – Гражданино, защо не ви работят задните габарити? Шофьора изскача от колата и започва да тича около нея издавайки нечленоразделни звуци. – Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш ще ги поправиш! – Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде е жена ми, тъщата и децата ми!