1447
– Бабо, ела да си играеш с нас! Ще играем на мечки в зоологическата градина. – А аз какво ще правя? – Ти ще бъдеш бабата, която през цялото време ще подхвърля бонбони на мечките.
Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Звъни се в полицията: – На Петров му докараха дърва! – И какво от това – пита дежурния и затваря телефона. След няколко позвънявания човека успява да каже: – Ама Петров крие в дървата наркотици! – Ще проверим! – наостря уши дежурният. След малко звъни телефона у Петров: – Петров, обажда се Иванов. След малко ще дойдат едни момчета, да ти насекат дървата! – Какви момчета, бе, Иванов? – Абе ония дето миналата година ми прекопаха лозето за оръжие!
Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: – Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: – Отлично, разкажете, поручик! – Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!
– Майсторе, може ли да ми поправите будилника? – Какво му е? – Сутрин звъни много гадно…