Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. – Кой е този? Какво прави? – пита Хитлер – Щирлиц – съветски шпионин. – отвръща Мюлер – А защо не го арестувате? – пита Хитлер – Винаги има алиби. – отвръща Мюлер
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
Майката казва на Иванчо: – Посвири малко на пианото, сине, и ще ти купя сладолед! – Тате каза, че ще ми купи два сладоледа ако не свиря.
Вървят си хората по улицата и чуват писъци от високите етажи на един блок. Гледат нагоре – някакъв мъж хвана жена за краката и я провесил през балкона. Опитва се да я изхвърли, обаче тя се държи яко за железата и пищи. Народа вика: – Пусни жената бе! – Това не е жена! Това е тъща ми! – Брей, как се държи говедото, не дава да го пусне човек…
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
