Един мъж отива при доктора в селото и му казва. – Докторе искам да ме заразиш със СПИН. Доктора го поглежда изумен и го пита: – Защо бе ? А мъжът отвръща: – Ами, защото ако ме заразиш, ще заразя жена се, ако тя се зарази ще се зарази кмета, а той ще зарази жена си, ако тя се зарази ще се зарази и комшията да му еба майката дето ми бие кучето.
Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник. Майорът: – Фамилия? Донаборникът: – Иванов. Майорът: – Съблечете се! Донаборникът се съблича. – Обърнете се! Донаборникът се обръща. – Наведете се! Донаборникът се навежда. – Разтворете бузите! Донаборникът разтваря. – Годен! Донаборникът се обръща с недоумение: – Е кво, толкова ли не можехте да ми го кажете в лицето…
Тече изпит. Студент не знае нищо и професорът решава да му пише двойка. – Е, това е – казва професорът – дайте си книжката. – Почакайте – казва студентът – нека аз да ви задам един въпрос, ако ми отговорите – пишете ми двойка, ако не – тройка. – Добре. – Как са забива червей в земята? – Не знам. – Залива се с цимент и се забива. – Добре, дайте си книжката. На другия ден професорът вижда студента в института, отива при него и му казва: – Дайте си книжката. Поправя тройката на шестица и вади едно шоколадче. – А това е от жена ми.
Борец пожелал да се включи в Интернет. Отива при един провайдър, плаща си и пита служителя: – А как се прави… всичко това? – Само трябва да направите в Windows тези и тези настройки. Ето ви телефона за достъп на провайдъра, звъните и… напред. На следващият ден мутрата разярен нахлува в офиса: – Що за шеги, вие да не си мислите, че можете да се подигравате с мен? – Защо, какво се е случило? – пита изплашено служителя. – Ето вашите инструкции, всичко настроихме с братото, звъним на този, ваш… как се казваше… провайдър…, а той идиота: шшшииииииии… ббббббззззззз… ффииииуууууу…
Блондинка се чуди защо е толкова популярна. Решила да се допита до своя приятелка: – Може би това е заради моята прекрасна коса? – Мисля, че не… – Или пък заради стройната ми фигура…? – Мисля, че и заради това не е… – Може би, тогава заради характера ми? – И това не е. – Ох, предавам се. – Ето, ето, това е причината…
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
