10595
"-Житото било пораснало толкова високо, че Александър Велики преминал незабелязано Дунава, криейки се в него." доц. Д. Ботева – СУ "Св Климент Охридски"
В метеорологичната служба звъни телефон: – Ало! Може ли да поръчате хубаво време в неделя? – Може, разбира се. А за колко души?
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Вълкът си купил мотор и решил да повози заека. Качили се двамата и вълкът вдигнал 100 км/ч и попитал заека: – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Да. На другия ден заека си купил мотор и решил и той да повози вълка. Качили се, заека вдигнал 100 км/ч и попитал: – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Да. – А сега се и насери щото немам спирачки.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.