11748
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
Дъщерята ще прави за първи път купон в къщи. Инструктира родителите си какво да купят и да стоят в кухнята. Започнал купона. Къщата се тресе и родителите също. Тръгнали на пръсти към хола. Майката отваря вратата на хола, надниква и затваря бързо. – Олеле, какво прави тя! Пак открехва и пак: – Олеле, какво прави тя! Бащата, нищо не видял и двата пъти, я отмества, открехва вратата и поглежда. – Какво прави, какво прави – минет прави. Майката много възмутено го апострофира: – Ами, че тя така ще се научи да пуши!
Вратата на кабинета на сър Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома: – Темза приижда, ще се удавим! – Излез и почукай както подобава – отговаря сър Джон. На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква: – Наводнение! – Излез, почукай и не забравяй добрите обноски – вече раздразнен казва лордът. Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва: – Темза, сър…
Седят три жени и пият кафе. Едната казва: – Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място – тишина, слънце, спокойствие… Другата: – И ние нашата я погребахме на хубаво място – слънчево, тихо, спокойно… Третата звъни по мобифона на свекървата си: – Мамо, какво правиш? – Ами-и-и… Какво да правя, мотам се. – А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
– Скъпи, днес е рожденият ти ден. Имам една изненада за теб. Довечера ще имаме гости.Не дочакал обясненията на съпругата си, мъжът става и започва да прибира всички обувки от антрето и да ги крие по чекмеджетата. Жената го гледа учудено и пита:– Ти да не ми мислиш, че моите гости ще вземат да крадат обувките ни? – О-о, не, но могат да си ги познаят…
Умряли в един ден един поп и един шофьор, качили се заедно при Свети Петър, за да влезнат в рая… – Накъде бе попе, ти си за ада бе, само шофьорчето е за тука! – казал Свети Петър. – Ама, аз такова нали съм божи служител, аз нали таковата се молих… – заоправдавал се попа. – Знам те аз тебе, докато в твоята църква всички спяха, в неговия рейс всички горко се молеха…