3504
Да обърнеш една теорема не е като да обърнеш някоя мацка, ама един десетокласник не ги разбира тия работи. Учител по математика в 55 СОУ.
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Учителката влиза в клас и казва на учениците: – Деца, днес ще учим за лекарствата. Нека който познава някакво лекарство да ни разкаже. Вдига ръка Драганчо и казва: – Аз познавам аспирина. – И за какво е полезен аспирина? – пита учителката. Драганчо отговаря: – За температура, главоболие и въобще за болки. – Браво Драганчо! – казва учителката. Вдига ръка Петърчо и казва, че знае за сироп за кашлица като обяснява, че той помага за болки в гърлото, кашлица и т.н. – Браво Петърчо, още някой ще каже ли нещо? – пита учителката. Тогава се надига Иванчо и амбициран съобщава че познава виагра. Учителката пита: – От къде познаваш виаграта и за какво помага тя? – От майка ми разбрах че виаграта помага на диарията. – Като как помага на диарията? – интересува се учителката. – Всяка нощ аз чувам майка ми да казва на баща ми: "Вземи виагра, може би ще помогне това лайно да се втвърди!"
Обява за работа:„Вие сте млада 25 годишна красива и привлекателна. Имате 2 висши образования, владеете перфектно 3 езика. Имате руса коса, дълги крака и чаровна усмивка и искате да вземате заплата между 5 и 10 хиляди лева!“Вървете на майната си! На нас ни трябва арматурист!
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.
Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая. – Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър. – Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме. – Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал. Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?" Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили… Свети Петър се върнал чак след три месеца: – Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените! – Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после? – Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
– Хpистос возкpесе! – Fixed.