Мутра вика декоратор в многоетажната си къща, води го в стаята на дъщеря си и с недоволен тон казва: – Дъщеря ми е много недоволна от твоята работа. А уж ти се доверих при обзавеждането на къщата! Тя твърди, че нейната стая е най-страшната в целия дом. Това трябва да се оправи веднага! Декораторът: – Добре, господине! Това е съвсем лесна задача – просто трябва да махнем всички огледала…
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Доктор помолил своя приятел фотограф да го замести за малко в лекарския кабинет -Не мога,нищо не разбирам от тая работа,какво ще правя ако някой дойде? -Не се притеснявай,няма кой да дойде. Фотографът се съгласил, но както си стоял в кабинета изведнъж задъхан човек влиза. -Докторе,помогни голям проблем… -Какво става!? -Докторе, жената черна, аз съм черен, а бебето бяло. -Ей верно, голям проблем -замислено казал доктора. Ти мушка ли го? -Мушках го. -Вади ли го после? -Вадих го. -И пак го мушка и пак го вади. -Да-виновно казал пациента. -Какво си направил ти бе,ти си осветил бебето!!!
Питат кандидат на изборите: – Защо се кандидатирахте? – Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие… – И вие искате да се борите с това ли? – Не, искам и аз да участвам!
Отиват двама арабски терориста-камикадзе на задача. Първият:– Кажи, Мехмед, вълнуваш ли се?Вторият:– Че как! За първи път ми е все пак.
Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат – нищо не знае. Събира се комисията да реши коя от двете да избере: – Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките. – Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!
– Мъжът ми се чувства много зле! Трудно диша! – А какво казват лекарите! – Да не му завързвам вратовръзката толкова стегнато.
– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
