Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо: "Уважаеми господине, Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, къй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…"
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
Малко момиченце: – Мамо, може ли да изведа кучето на разходка? Майката: – Не, скъпа. Кучката е разгонена! Детето: – А какво означава разгонена? Майката: – Иди в гаража, намери баща ти и го питай него. Отива в хлапето в гаража и пита бащата: – Татко, искам да изведа кучката на разходка, а мама не ми разрешава. Казва, че се била разгонила… Бащата мълчаливо взима тубата с бензин, топва в нея един парцал, а след това маже кучката между краката… – Готово! Сега можеш да я изведеш. Никой няма да я подуши… Момиченцето тръгва на разходка и след 10 минути се връща без кучето: – Тате, на кучката през две преки и свърши бензина. Сега едно друго куче я дърпа на буксир към къщи…
Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
