9318
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
В леглото: – Докторе, докторе… а започна само с опипване на пулса…
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
– Господин капитан, жена ти дойде при тебе! – Редник Иванов, на кого говориш така! Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас". – При нас идва вчера.
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
По време на съветско-китайския конфликт в китайския щаб разработват план за нападение над Съветския съюз. Главнокомандващият казва на генералите: – Значи малки групи от по пет милиона ще пресекат границата. Авиацията ни няма да може да участва, защото вятърът духа от руска страна. – А няма ли да нанесем танков удар? – Танковия удар е невъзможен – танкистът се разболя.
Мъж влиза в заведение, сяда на бара до една едра изрусена жена и предлага да й разкаже виц за блондинки. Дамата го поглежда настървено: – Виж к`во, висока съм 1.90 м, тежа 98 кг и тренирам бокс. Тая русата до мене е 2.10, тежи 130 кг и тя тренира. А оная до нея, 2.30 м, 160 кг и е адски добра боксьорка! Еее, все още ли искаш да ми разкажеш виц за блондинки? – А, не, не, защото ще ми се наложи да го обяснявам три пъти.
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…