След края на медения месец, младоженецът се среща със свой приятел и започва да разказва: – В първата брачна нощ, след като правихме любов, аз, по навик, оставих 50 долара на възглавницата! – Е, не е чак толкова страшно – успокоително казал приятелят. – Не това ме притеснява! – продължил женихът. – Жена ми ми върна 20 долара ресто!
– Редник Петров, как се почиства автомат? – Ами първо, поглеждаме му серийния номер… – Чакай, чакай… Това пък защо? – Ами да не стане някаква грешка – за какво ми е да чистя чужд автомат?
Учителка пита децата в училище кой какъв иска да стане като порасне, също така пита и Иванчо: – Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш? – Президент на Щатите! – Ами ти Марийке? Иванчо: – А тя ще бъде Моника Левински!
Цирк гостува в Габрово. За да привлече клиенти пуска реклама: – На който не му хареса последния номер да се обади и ще му бъдат върнати парите! Естествено цирка е препълнен. Накрая конферансието обявява: – Следва последния номер – химна на Републиката.
По време на доклад на висшестоящ бил арестуван човек от залата. Той се оказал шпионин. – Как успяхте да разпознаете врага? – попитали шефа на разузнаването. – Ръководих се от указанието: „Врагът не спи!“
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Съпруг отишъл за охлюви, но заседнал със свой приятел да пие и осъмнал. На сутринта се прибира в къщи с охлювите, но за да не му се кара жена му ги наредил по стълбите, изчакал да се покажат от черупките и звъннал на вратата: – Къде ходи цяла нощ бе, хаймана? А той най-спокойно взел да подкарва животинките: – Пррррр, хайде по-живо момчета, почти стигнахме.
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
