2539
– Това е безобразие! – оплаква се гост на хотела на администратора. – През нощта хванах около петдесет бълхи и дървеници! – О, господине, това е чудесно! Бихте ли останали при нас още няколко дни?
– Това е безобразие! – оплаква се гост на хотела на администратора. – През нощта хванах около петдесет бълхи и дървеници! – О, господине, това е чудесно! Бихте ли останали при нас още няколко дни?
Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се: – Бре, ами сега! Аз – с кожух, мъжът ми – с кожух, децата – и те с кожуси. На една заплата – откъде!? Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката: – Мецо, накъде си хукнала? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси? Стреснала се костенурката: – Бре, ами сега! Аз – с къща, мъжът ми – с къща, децата – и те с къщи. На една заплата – откъде!? Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът: – Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи? Изстинала му усмивката на щъркела: – Бре, ами сега! Аз – всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми – на екскурзия в чужбина, децата – и те на екскурзия в чужбина. На една заплата – откъде!? Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат – и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили й за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла: – Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!
Младоженска двойка пътува в купето на влака с непознати. Младоженецът отваря шапмпанско и предлага на спътника: – Вино, сър. – Не, благодаря. – Тогава колбаси. – Не, благодаря. Тогава младоженката прошепва на ухото на мъжа си: – Скъпи, не сме се запознали! Първо трябваше да ме представиш! Младоженецът отново се обръща към непознатия: – Жена ми, сър. – Не, благодаря.
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?