– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Мутри си спретнали купон. Едната от мутрите довела и жена си. Естествено, разговорите се въртели около насилието, наркотиците и прочие. Накрая жената не издържала: – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно? Миг мълчание, и един се обадил: – Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо… – Добре, добре – прекъснала го изнервена дамата – я по-добре някаква музикална тема! Пак кратко мълчание, и се обажда друг: – А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело? – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено? След кратко смущение се обажда трети: – А помните ли как го очистихме оня на Витоша?
Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете – висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. – Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! – Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук". – Ти си абсолютен идиот! – казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. … В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята… – Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов…
Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник. Майорът: – Фамилия? Донаборникът: – Иванов. Майорът: – Съблечете се! Донаборникът се съблича. – Обърнете се! Донаборникът се обръща. – Наведете се! Донаборникът се навежда. – Разтворете бузите! Донаборникът разтваря. – Годен! Донаборникът се обръща с недоумение: – Е кво, толкова ли не можехте да ми го кажете в лицето…
Един човек искал да отиде на маскен бал. Решил да се маскира като Адам. Изпратил на една агенция писмо с молба да му изпратят едно смокиново листо. На другия ден го получил, но листото било много малко. Веднага им написал, че листото не задоволява изискването му. Те отново му пратили по-голямо, но уви. Накрая от агенцията му отговорили: "Щом листото не задоволява изискването ви, тогава си заврете изискването в ухото и се маскирайте на бензинова колонка".
