7772
В държавите с дясно автомобилно движение важи правилото "на десния". В държавите с ляво автомобилно движение важи правилото "на левия". В България важи правилото "на средния пръст".
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва: – Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки. – Добре де, кажи една да видим и аз колко знам – помолил Петка. – Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то? – Чапаев, това трябва да е гъз – казал Петка след дълго мислене. – Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то? – Чапаев, това вече е гъз – доволен казва Петка. – Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш. Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита: – Петка, какво си се умислил? – Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то? Будьони се размислил и казал: – Петка, това трябва да е гъз. – Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.
Доктор-козметик направил на своята пациентка древногръцки профил, изгладил й бръчките, премахнал двойната брадичка, намалил й устата. – Ще искате ли още нещо? – попитал накрая той. – А можете ли да ми направите големи и изразителни очи? – Разбира се! Погледнете сметката.
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват със шут вратата и влизат с викове: – Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. – Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят – в гърба му забита брадва. – Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? – питат един от налягалите. – Не съм! – Ти ли беше? – питат друг. – Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!