Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
– Знаеш ли, този филм наистина е направен съвсем по книгата. Заспах точно на същото място.
Барабанист и басист направили оркестър.Започнали работа в ресторант. След няколко дена работа, барабаниста казал: – Абе колега, излез отпред и чуй как е общото звучение! Барабаниста ударил здраво барабаните и вдигнал саунда. А басиста замислено се ослушвал пред сцената. – Е, как е, ставаме ли? – попитал барабаниста. – Хм, така си и мислех. Само барабани се чуват!
– Мамо, мамо, откъде идват бебетата? – Даунлоадваш ги от Интернет.
Съдията се провиква в съдебната зала: – Ако не престанете да вдигате такъв шум, ще ви изгоня всички от залата! Та ние разглеждаме вече шесто дело, а нищо не се чува!
Пийва си биричката един човек и в това време търчи съседът му: – Може ли да взема кофа вода от твоя кладенец? – Може. След малко оня пак идва: – Може ли да взема още една кофа вода? – Вземай. Ситуацията се повтаря няколко пъти и накрая човекът с биричката пита: – Не разбирам. Имаш кладенец, а искаш вода от мене? – Тъщата паднала в моя кладенец, а водата й е само до брадичката…
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
