На някакъв човек му изгоряла вилата. Той веднага се обърнал към застрахователното дружество. – Ние не даваме застраховката в пари! – отвърнали му от дружеството. – Вместо изгорялата ще ви построим друга вила. – Много благодаря! – зарадвал се човекът. – Щом при вас са такива условията, може ли утре да дойда и да анулирам два други договора. – Какви? – Аз съм застраховал при вас жена си и тъща си…
Президент на голяма компания се обръща към секретарката си: – Къде е прахът по бюрото ми? Бях си записал няколко важни телефонни номера!
– И откога ви влече парашутизмът? – Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
Hа един борец му се родило дете и той отишъл до болницата, за да разбере какво е. Гледа на една черна дъска във фоаето написани имена и срещу тях цифри: Петранка – син – 3400 Иванка – дъщеря – 2800 Пенка – син – 3100 Чете борчето списъка и най-отдолу гледа неговата жена: Бонка – син – 1900. – Е те сега им ебах майката и на доктори и на сестри. Че им счупим главите на сичките, техната мама, точно на мене да пробутат най-евтиното.
Юбилей. Жената става на 50 години. Мъжът държи реч: – Когато беше на 20, ти беше роза, когато беше на 30 – шампанско, на 40 – коняк, а сега на 50 си топла супа. Жената отговорила също със слово: – Да, на 20 аз бях роза, но не ти я откъсна. Да, на 30 бях шампанско, но за теб останаха само мехурчетата. Да, на 40 бях коняк, но ти пиеше за трима. Да, на 50 съм топла супа, но ти няма с какво да я ядеш.
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
