4715
Разпит в полицията: – Ти ли си Иван Петров Иванов? – Аз. – Роден на 8 януари 1968 г.? – Да. – Умрял на 23 март 1999 г.? – Не. – Значи не търсим тебе.
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
Старшина обяснява на новобранците: – В армията войникът е зает по 25 часа на ден! – Ама господин старшина, в денононощието има само 24 часа… – Нищо не разбирате вие. Войникът сутрин става един час преди началото на денонощието!
Питат радио Ереван: – Защо на арменските жени са им криви краката? – Затова пък са космати.
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
Стандартна ситуация – съпруг се връща от командировка, съпругата е с любовник. Любовникът е на терасата. Мисли: „Какво да правя – да бях мушица, да не се забелязвам??“ Глас свише: Дръпни си х** и ще станеш. Така и направил младия любовник. И наистина се првърнал в мушица. Не му стига обаче и си казва: „Ех, сега да можех и да излетя оттук!“ Отново гласът свише: „Дръпни си *** още веднъж и ще излетиш!“ Така и станало – излетял от терасата и кацнал на тротоара. И пак мисли: „Сега ако можех да се превърна отново в човек..“ Дръпнал ГО! Гласът свише мълчи! Дръпнал отново! Гласът отново мълчи! Дърпа! Мълчание! Дърпа по-настървено! И тук гласът проговорил: – Млади човече, не стига че спите по време на моята лекция, ами и онанирате…
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".