Млада учителка нарисувала на дъската една ябълка и попитал учениците си: – Ученици, какво е това? – Гъз – отговорили всички вкупом. Няколко пъти учителката се опитала да получи верния отговор, но безуспешно затова отива при директора. Директорът веднага дошъл да разреши проблема, влиза в класната стая и пита: – Деца, защо сте разплакали учителката и какъв е този гъз на дъската?
Умрял Шерлок Холмс и попаднал в рая. Hа вратата стои апостол Петър и пита: – Кой си ти? – Аз съм най-добрият детектив на света. – Тогава отивай да намериш Адам и Ева, щото в рая се навъди много народ и не мога да ги открия изобщо. Шерлок Холмс влиза, а на другия ден води мъж и жена. – Ето ти Адам, ето ти и Ева! – Е как ги позна? – Елементарно – и двамата нямат пъп.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
Критикът: – Каква прекрасна картина, какво видение, каква експресия! Художникът: – Да? А, това е мястото, където си избърсвам ръцете от боята.
