1409
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
Влакът е спрял на границата за митническа проверка. Към водача на голяма група, заела три вагона, дотичва една пътничка от първия вагон: – Митничарите направо ще ни разбият! Преобърнаха половината вагон с главата надолу, проверяват всичко! Ръководителят на групата вади две бутилки водка: – На, занеси им да пийнат. След малко оная се връща: – Не искат водка! – Добре, кажи на Ленчето от втори вагон да иде да ги оправи. След десет минути: – Лоша работа… Тя само дето не почна да танцува гола там – не я искат и това е… Продължават да проверяват целия вагон. – Тежък случай значи… Добре де, ето вземи тези пари и им ги дай. След още малко мадамата пак се връща: – И пари не искат. Замислил се водачът на групата и изведнъж викнал: – Викай полиция! Измамници! Това не са никакви митничари!
В училище учителката казва: – А сега, деца, ще изучаваме буквата "х". Иванчо вдига ръка: – Аз да кажа, аз да кажа! – Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата "п" не си довел баща си в училище.