Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…
След като двама били заедно, на сутринта дамата пита:– Скъпи, ти да не си анестезиолог?– Да. Но как разбра?– Ами нищо не усетих.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Главният лекар пита дежурния:– Колко смъртни случая имаше за нощта?– Три.– Странно, аз изписах четири рецепти.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Ветеринар се разболял и извикал при себе си обикновен лекар и му казва: – Аз съм болен, но искам да ви кажа, че когато аз съм болен при лечението разчитам изключително на интуицията си. Предлагам ви да използвате моите методи и да правите всичко както го правя аз. Докторът го огледал, изписал лекарства и подавайки рецептата на ветеринаря му казал: – Ако до две седмици не се почувствате по-добре, страхувам се, че ще трябва да ви застреляме.
