7915
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
Катаджия стои на кръстовище и заработва парички. Стои цял ден и никой не нарушава правилата. Писнало му и решил на всяка цена, да спре някой и да му вземе парите. По едно време по пътя се задава Трабант. Радарът свети 60 км./ч. Катаджията го спира, взима му документите и започва да спори за пари. От другата страна се задава Мерцедес. Радарът пищи яко- 200 км./ч. Катаджията успял само да свирне със свирката, преди Мерцедесът да прелети покрай него. Някъде след километър Мерцедесът спира и дава заден ход. Спира до катаджията, тъмното стъкло се спуска и отвътре надниква един дебел врат: – Кой свирна?! Човекът в Трабанта тихичко пита: – Е, какво, да плащам ли глобата или да му кажа, кой свирна…
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!
Изучава Петка история на древния Рим и се обръща към Чапаев за консултация: – Василий Иванич, чета си аз тука "Патрициите повикаха хетери и организираха оргия". Но не ми е ясно, какво е това оргия? – Оргията, Петка, това си е разпивка. – А хетерите, какво са? – Хетерите, това са проститутки. – До тук ми стана ясно Василий Иванич, но кои са патрициите? – Виж Петка, това вече е печатна грешка. Трябва да са били партийците.
Из новините: "Похитителите, които вчера настояваха за десет милиона долара и хеликоптер, за да пуснат заложниците, днес промениха исканията си и сега настояват за два хамбургера, една кока-кола и велосипед. Преговорите продължават."
Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал: – Що караш? – Ммм нищо – отговорил Геле. – Вдигни вестника!! И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал: – Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника! И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал: – Абе че крадеш, крадеш – ама кажи ми кво крадеш? – Кьорав ли си… колички!