5741
На лекоатлетическо състезание. Мятане на чук. Единият от спортистите казва на приятеля си: – Днес трябва да се постарая – на трибуната е жена ми. – И да се стараеш и да не се стараеш все едно до там няма да хвърлиш.
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат: – А, Зайо, ти що си без шапка бе? – и го съдрали от бой. На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка. – А, Зайо, ти що си със шапка, бе? – и пак го съдрали от бой. Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър – Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър – що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара: – Ей, Заек! Я дай една цигара! – С филтър или без филтър? – пита Зайо. Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали: – Абе заек, ти що пак си без шапка?
Сервитьорът влиза в кухнята: – Две наденички за господин съветника. – И една му стига – казва готвачът. – Той е толкова фиркан вече, че вижда всичко двойно! – Така е, но той си поръча четири.
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: – Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: – Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: – Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? – Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!