Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
Някакъв човек се обажда на радио Ереван: – Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо? Радиото помълчало малко и отвърнало: – Всъщност, да – може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите…
