Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.
По времето на комунизма агитатор обяснява: – Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: – Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: – Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
На генерал му се родил внук. За да разбере на кого прилича, той изпратил в родилното своя адютант. Връща се той и радостно казва: – На вас! – Браво! Разказвай подробности! – Ами внучето ви е плешиво, бузесто, от нищо не разбира и през цялото време крещи.
Пиян мъж стои на улицата и дълго разглежда връзка ключове. Един полицай се приближил и попитал: – Господине, какво правите? – Търся колата си – последният път, когато я видях беше на края на тези ключове! В този момент полицаят казал: – Господине, ципът ви е разкопчан! – По дяволите! Изгубил съм и жена си!
Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: – Колко е 2+2? – 6. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Добре де, колко е 2+2? – 5. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Този обаче е последен. Колко е 2+2? – 4. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: – Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? – Ще станеш, защо да не станеш? – А може ли да стана Генерален секретар? – Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
