Директор отива на лекар и се оплаква от преумора. След като го преглежда, докторът го пита: – А как сте със секса? – Един момент… – директорът изважда бележника си и прави нужната справка. – Секс имам всеки понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. – Множко е! – констатира лекарят. – Вторник трябва да отпадне! – Но докторе, това е единствената вечер, която прекарвам вкъщи.
Едно момченце стояло на гарата заедно с майка си и чакало влак. В това време наблизо някакъв железничар почуквал с чукчето си колелата на един вагон. Момченцето попитало: – Чичко, защо чукаш по колелата? А той отговорил: – За пенсия, чичовото!
Стопанката на дома укорява новата си прислужничка: – Ганке, погледни! Върху мебелите се е събрал прах от два месеца. – Но, госпожо, аз съм на работа при вас само от 20 дни!
Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия "Марлборо". Митничарите го гледат и се ядосват: – Мамка му, контрабандист! Да го спрем! – Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи. На другия ден пак: – Мамка му, дай да го глобим! – Не може, за една кутия не става. Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели: – Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата! – Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.
Попитали радио Ереван как се вари глава на комунист. Отговора бил: – Главата се слага в една тенджера, затиска се с един камък и се вари докато камъка омекне!
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
