Бяга Зайко през гората. Срещнал го Въчло, казал му "Добър ден", но Зайко изобщо не се спрял. Ядосал се Вълчо, догонил го, хванал го и го вдигнал пред лицето си: – Ти защо си толкова неучтив? А Зайо: – Абе, остави – Лъвицата забременяла, а Лъвът беше в командировка 2 години и сега всички пичове сме под подозрение…
След мощен купон един мъж отива на работа без една ръка. Колегите му естествено се вълнуват: – Кво стана? Къде ти е ръката? – Абе снощи се натряскахме свински – от полунощ нататък всичко ми се губи – и сутринта се събуждам и гледам – на ръката ми спи едно женище – 100 кила и грозна като смъртта! – И кво? – Кво!? Прегризах си ръката, да не я събудя и чупка!
На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
Масите се хранят на столове! (Лозунг за народните маси по татово време)
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
В ресторанта: – Всеки ден ли сервирате такива помии? – Не, господине, в понеделник имаме почивен ден.
В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: – Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: – Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: – Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: – Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
