3641
Тогава кошутата погледнала с подмокрени очи. из свободно съчинение в седми клас
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Двама сервитьори в заведение на няколко етажа обменят опит: – Ти как успяваш да донесеш толкова бързо кафето до третия етаж, без да разлееш нито капка? – Много лесно – на първия етаж си пълня устата с кафе, а после като изкача стълбите, пак го изплювам в чашата.
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
Млада певица пее в операта. След изпълнението я викат на бис. После втори бис. Трети, четвърти… осми. По някое време се престрашила да попита: – Докога ще ме викате така на бис? Глас от публиката: – Докато се научиш да пееш!
Пиян мъж се качва в автобуса и казва на седящата пред него жена: – Я, какво е това на коленете ви? Да не е шимпанзе? – Как не ви е срам? Това е детето ми!! – Добре бе, не се обиждай! Като не е шимпанзе, сигурно е орангутан! … Или горила?… Не издържала жената и се разплакала. Пътниците започнали да крещят на пияницата. Автобуса спрял. Появил се шофьора и изхвърлил пияницата. Връща се след това в автобуса и казва на разплаканата жена: – Моля ви, успокойте се, не плачете. Ето ви вода… По-добре ли сте?.. – …да, …благодаря ви, толкова сте мил! – Е добре,..ако искате да купим и банан на вашата маймунка?
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.