Прибрала се Марийка вкъщи. Майка й я гледа – една такава разрошена, със синини и драскотини по лицето, роклята й скъсана. – Марийке ма, да не са та били? – Ба, жа ма бият! – Марийке ма, да не си паднала някъде? – Ба, жа падна! – Марийке ма, да не са та ебали? – Ба, жа ма гледат!
В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал: – Виж сега как става тая работа – и ударил с главата си стъклото. Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си: – Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.
Пиян мъж се опитва да влезе в метрото в Москва. На входа го спира полицай: – Не може! Пияни не пускаме! – Добре де, поне ми кажи – вярно ли е, че всички спирки били облицовани с мрамор, че било чудно красиво… – Ама ти не си ли от Москва, не си ли влизал досега? – От Москва съм. Ама ето – все не ме пускате!
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
– Докторе, след операцията ще мога ли да бъда баща? – Ще можете, но само духовен…
