1662
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
Свекърва и снаха си говорят. Свекървата: – Тъй като ще живееш доста време в нашата къща, ще ти кажа, че има три правила, които трябва да спазваш. Първо, когато видиш, че китката ми е на ляво, значи съм в добро настроение. Второ, когато видиш, че китката ми е в средата – по-далеч от мен, защото не ми е весело! И трето, когато китката ми е от дясно, не мисе мяркай пред очите! Снахата отговорила: – Е, и аз имам някой правила: когато ме видиш, че съм седнала крак върху крак, пия си кафето, пуша си цигарата да знаеш, че ми е все тая на къде ти гледа китката!
Адвокат е на смъртно легло. Семейството ми извиква свещеник. – Искате ли да се помирите с Твореца? – пита свещеникът. – Може – отговаря адвокатът. – Само, моля ви, направете предложение. Аз съм засегнатата страна.
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!