4681
Бунтовникът в "Една българка" бил блед,защото не се бил избръснал. Из изпит по български след седми клас.
Певица пее известната ария: "Ако бях птица…". От галерията се чува: – А ако имах пушка!
Попитали радио Ереван: – Може ли една жена да се предпази от забременяване с аспирин? – Може. Ако го стиска между колената си и внимава да не падне…
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
– Келнер, филийката ми и от двете страни ли е намазана с масло? – Не, само от едната. – Тогава покажете ми от коя, ако обичате!
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
Старица седи в люлеещ се стол, когато изведнъж се появила една вълшебница и казала: – Имаш право на три желания. – Ами, искам да съм много богата! Пуф! Столът станал златен! – Искам да съм млада и красива! Пуф! Възрастната жена се превърнала в прелестна девойка! В този момент наблизо минал любимият котарак на старицата. – Искам този котарак да си превърне в очарователен мъж! Пуф! Котаракът се превърнал в атлетичен красавец и проговорил с човешки глас: – Сигурно много съжаляваш, че ме скопи навремето!
В кинозалата лампите угасват и прожекцията започва. Няколко минути обаче филмът върви без звук. Разнася се раздразнен мъжки глас: – Ей, кой си играе с дистанционното?
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
Американски фермер пристига при свой български колега на гости. След дълго ядене и пиене американецът поискал да разгледа фермата на домакина. Показва българинът доматите, краставиците, лукът и зелето, а чужденецът се учудва: – Това ли е фермата? Аз в мойта ферма, като се кача на колата, пътувам три дни. – О! Из преди години имах такава кола – казал нашият човек.