3491
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
Блондинка звъни в службата на мъжа си: – Съкровище, днес ще имаме гости. Какво да сготвя? – Вземи готварската книга и избери нещо вкусно! След пет минути: – Съкровище, пак съм аз. Ще правя патица по китайски! ОК? – Супер! След пет минути: – Скъпи, ама тука в книгата пише, че това е за четири порции, а на нас ще ни идват на гости осем човека. Какво да правя? – Ами просто всичко го умножи по две! Разбра ли? – Разбрах! След пет минути, плачейки: – Нищо няма да излезе! Ето пише: вземете една патица – аз взех две. Пише 1 килограм ябълки – аз взех два, а след това пише да се готви във фурна при температура 300 градуса, а ние имаме само една фурна и при това на нея пише max 500 градуса…
Блондинка отива на лекар, за да претеглят бебето, което тя носи на ръце. За съжаление, бебешкият кантар бил на ремонт. – Няма проблем – казал лекарят – ще претеглим майката и бебето заедно, а после само майката и така ще получим теглото на бебето. – Няма да стане, докторе, аз не съм му майка, а леля.
Върви заека през гората и крещи: – Педераси, педераси! Спира го лъва и пита: – Зайо, кви са тия работи, бе? Заека пак: – Педераси, педерасииииииии! – Зайо, ма недей така! Срамиш ни пред другите гори! – Педерасиии, педерасиииииии… Лъва ядосан почва и той да крещи: – Заек, млъквай, бе! Не виждаш ли, че още мляко устата имаш, а крещиш тука!? – Не е мляко! Педерасиииииии! Педерасииииии!
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
Двама дрогирани ходят по улицата и гледат насреща си полицаи. Единият вика: – Дай да се направим на полицейска кола, ще ни помислят за колеги и няма да ни закачат. Тръгнали те на бегом, уж в кола, и единият почнал да се прави на сирена: – Тии-у, тии-у! А другият – на буркан: – Синьо! Червено! Синьо! Червено!
Съобщение по новините: "Неизвестни терористи са превзели зала, в която се провежда конференция на адвокати. Похитителите са заплашили, че ако не получат голям откуп ще започнат да освобождават по един адвокат всеки половин час."
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.