Писмо: "Вие току-що получихте първия албански вирус! Тъй като тук не сме много напреднали с компютрите, това е ръчен вирус! Ще ви помолим: 1 – Да изпратите същото писмо на всичките Ваши познати, които има e mail адрес. 2 – Да изтриете съдържанието на диска C".
На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!
В аптеката: – Дайте ми някакво сънотворно, но да не е много силно. – Ето ви това, от него изобщо няма да можете да заспите.
След като в "Шоуто на Слави" вицепремиерът Николай Василев каза, че за една година сме направили крачка напред, буден гражданин попита попита радио "Ереван" колко ни остава до капитализма на господин Василев. – 18 км – отговори радиото, без да се замисли.
Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква: – Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм. – Как тъй късоглед, бе? – Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената. – Виждам го. Е? – попитал лекарят. – Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
