Заводите Форд в Детройт. В кабинета на шефа влиза човек и крещи: – Еврика! Толкова години работя по този електродвигател и ето накрая го направих. Пристигам тук от Ню Йорк със собствения си електромобил! – И колко ви струваше пътуването? – пита шефа. – Четири хиляди и седем долара. Седем долара за електроенергия, а останалите за удължител.
В час по биология учителката разправя за размножението на амебите. След като си разказва урока, пита учениците: – Какво правят амебите след процеса на деление? Иванчо: – Едната се обръща към стената и заспива.
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: – Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: – Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: – Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…
В клуба на писателите красива дама се запознава с млад поет: – Неотдавна купих книгата ви… – О! Много ми е приятно! Значи това сте били вие!
Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: – Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: – Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.
