11197
Един габровец отива до съседа и му казва: – Комшу, голям проблем. Имам 15 гости ама само 10 стола, ти имаш ли свободни столове. – Да. – Идеално, значи ще ти ги пратя ония петимата.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
-
2746
Полицай изпитва три блондинки, които се тренират за детективи как да разпознават заподозрян. Показва им една снимка за 5 секунди и я скрива. Пита първата блондинка: – Това е твоят заподозрян. Как ще го разпознаеш? – Много лесно! – отговорила тя. Ще го хванем бързо, защото има само едно око. – Има едно око, защото снимката е в профил – казал полицаят. Показал снимката и на втората блондинка и задал същия въпрос. – Ами, много лесно ще го хванем, защото има само едно ухо! – победоносно отговорила втората. – Нали ви казах, че това е защото снимката е в профил! – извикал полицаят. Обърнал се към третата блондинка и казал: – Помисли много добре, преди да ми отговориш! – Аз мисля, че заподозреният носи контактни лещи – казала тя, след кратка пауза. – Как разбра? – изумен, попитал полицаят, защото това действително било така. – Е, това е просто! След като има само едно око и едно ухо, значи не може да носи обикновени очила! – сразила ги с отговора си тя.
-
8715
По време на военно учение с цел международно сътрудничество и запазване на световния мир, на борда на руска атомна подводница са се строили руски и американски екипаж в очакване на капитана. Той обаче идва ядосан и разярено пита: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? Никой не отговаря, след което капитана пита пак: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? При това американски войник решава да се опита да успокои капитана и продумва: – Ние обикновенно в нашата страна… – Няма я вече вашата страна, отвръща троснато капитана, питам пак, кой идиот си хвърли куртката върху командното табло.
-
-
4611
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
-
-
-
-
-
8131
След бурна нощ млада актриса изскача възмутена от леглото на режисьор: – Мръсник, защо не ми каза по-рано, че си режисьор на анимационни филми?
-
6427
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си: – Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол. Робърт: – Да, господине, ще се грижа за всичко. След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си: – Робърт, как е? Всичко наред ли е? – Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата. – Какви ми ги разправяш, каква дръжка? – Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви. – Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това? – Скочи в басейна и умря. – Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци. – То скочи, а басейнът беше празен. – Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица! – Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата. – ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как? – Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви. – ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!! – Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето…
-
-