Фотограф се готви да снима възрастен мъж и неговия голям син и предлага следната композиция – бащата седи, а синът стои до него, положил ръка на бащиното рамо. – Извинете, – обръща се възрастният мъж към фотографа, – но композицията ще изглежда по-реалистична, ако синът ми стои до мен, пъхнал ръка в джоба ми…
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".
Май живееш през 2004-та година, ако… 1. Без да искаш въвеждаш паролата си в микровълновата печка. 2. Не си играл на белот или пасианс с истински карти от 10 години. 3. Имаш списък от 15 тел. номера за да се свържеш с тричленното си семейство. 4. Пращаш e-mail на човека на съседното бюро защото било по-лесно. 5. Обяснеието ти защо не се виждаш със съучениците си е това, че им нямаш е-mail адресите. 6. Когато се прибереш в къщи след работа все още отвръщаш на телефона в бизнес маниер. 7. Когато се прибереш в къщи след работа се опитваш да излезеш с 0 за телефонна централа. 8. От години работиш на поне две места. 10. Разбираш, че си напълно излишен по новините в 10:30 часа. 11. Шефът ти даже не разбира какво правиш, но продължава да крещи. А истинските клишета са: 12. Докато четеш този списък се усмихваш и кефиш. 13. Докато четеш този списък си мислиш на кой точно да го препратиш. 14. Получаваш това от приятел с когото не си се виждал от година и единствените ви връзки са препращане на такива глупави смешки. 15. Прекалено си бил зает за да забележиш че, не е имало номер 9! 16. Току що скролна и видя, че няма номер 9! И на всичко отгоре се смееш самодоволно на себе си!
Питат радио Ереван: – Как изглежда мъжът в очите на собствената си жена? От радиото отговарят: – Като куфар без дръжка – да го носиш – неудобно, да го хвърлиш ти е жал.
– Коя е тази солидна дама? – Певица е. Преди години работеше в цирка. Пееше в клетката с лъва. – И защо вече не пее? – Намеси се дружеството за защита на животните.
Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот: – Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!
