Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 2749

    Съдят жена, че пребила мъжа си. – Защо го бихте? – пита я съдията. – Представете си, господин съдия, звъни ми по телефона, кара ме да изляза по-рано от работа, разтурил спалнята, съблича ме гола, поваля ме на чаршафа и вика: „Честит първи април, скъпа!“

  • 7

    Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!

  • 10597

    – Моля, сипете ми бензин за 1 лев. – Дайте си запалката да Ви я напълня…

  • 4030

    Богаташ се оплаква на колега: – Изгубих си кучето! – Пусни обява във вестника. – Няма смисъл. Така и не можах да го науча да чете.

  • 7132

    Висшистите ровят по кофите за боклук за авторитет! Учител по математика

  • 4470

    Попитали поручик Ржевски: – Как така се ползвате с успех сред жените? – Чукам ги. – Отговорил поручик Ржевски – А това сближава много!

  • 8946

    – Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.

  • 2146

    Лола се настанява в новата си квартира: – Хазяин, трябват ми още дванайсет ключа за моите приятели. – А не е ли по-добре направо да сложим въртяща се врата?

  • 4183

    Съдията: – Вашата тъща се е хвърлила от балкона, а вие не сте направили нищо, за да я спасите! – Господин съдия, това не е вярно! Когато я видях, че скача, слязох веднага на долния етаж, за да я хвана, но тя беше вече минала оттам!

  • 8970

    Двама наркомани стоят на автобусната спирка и чакат. Автобусът се приближава, но ужасно бавно. Чакат, чакат – автобусът съвсем малко напредва. По едно време единият пита: – Абе тоя рейс ли се движи толкова бавно, или ние чакаме толкова бързо?

  • 4425

    – Как се казва животно с шест букви, което е на изчезване?– Девица.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 1038

    Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".

  • 10497

    "Ако искаш ще обядваме някоя вечер!" От филма "Човекът-Паяк"

  • 9489

    Най – вълнуващият момент в разказа "Една българка" е епиэода с кола! Ученик в час по литература

  • 7362

    При врачката: – В най-скоро време на пътя ви ще се появи един човек, господине! – А как ще изглежда? – Малък, безпомощен, без коса и с тегло около 3 кг и половина…