Мъжът се прибира пиян в къщи и отваря вратата на хладилника: – Ей, бакшиш, хайде до центъра! Жената протестира: – Лягай си по-скоро пияницо! След малко мъжът скача от кревата, отваря пак вратата на хладилника: – Градски, хайде до центъра! Жената пак се обажда: – Казах ти да си лягаш, нещастнико! Така два-три пъти. Накрая жената заспива. На сутринта се събужда и какво да види: ни мъж, ни хладилник. – Ей, – мисли си, – явно го е кандардисал.
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
Ръководител(ка) на катедра, роднина на ректора, провежда катедрен съвет: -Трябваше да направя доклад за дейността на катедрата във връзка с акредитацията. За тази цел взех стария доклад, подготвен от предишния ръководител. „Копнах го“ (т.е. копирах го), пейстнах го. Щях да го и принтирам, но разбрах, че трябва да се добавят две изречения. Колеги, който Вас ще ми помогне с формулировките им?
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
