2041
Муцка, здрасти. Аз съм в козметичния салон. Тука една гадна клиентка ме изнервя и аз й чопля тука една пъпка – белег да й остане дано! Оф, писна ми, аре чао. Съобщение
Умира един адвокат. Било обаче след 5, рая бил затворен и го настанили в хотел пред вратите на рая, в Президентски апартамент. По същото време умира и Папата. И него го настаняват в хотела, обаче му дават някакво килерче. Притеснен адвокатът отива на рецепцията и казва: – Станала е някаква грешка! Не може аз – един съвсем обикновен адвокат, да спя в Президентския апартамент, а Папата в някакво килерче. Рецепциониста отговаря: – Никаква грешка не е станала. Вие знаете ли колко папи има в рая – всичките са тук! А знаете ли колко адвокати има? Вие сте първия.
Питат радио Ереван: – Русия ще влезе ли в НАТО? – Ако се налага, ще влезе. Чак до Белгия ще влезе ако трябва.
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Психиатър успокоява пациентка: – Казвате, че покрай прозореца ви постоянно минават камиони и шофьорите надничат в спалнята ви? Това още не значи, че имате растройство на психиката. – Наистина ли, докторе? – Разбира се. – Забравих да ви кажа, че живея на шестия етаж.
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.