9394
Аз отговорих на Антон, само че хвърлих камъка в неговата градина! Учителка по руски език
Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика: – Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам. – А, не не мога, уморена съм. – Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500. – А не,… е добре хайде. И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5. Дошъл неиния ред: – Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три? Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500. Дошъл негов ред: – Добре де, какво е? – Ами, и аз не знам – казала тя и му дала $5.
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
Голям шеф решил, да провери, колко са умни подчинените му. Отива при секретарката: – Колко е две по две? – Искате ли подробен рапорт или така? – Давай така! – Четири! Отива при компютърния специалист: – Колко е две по две? Оня пуснал Excel и след пет минути кзва: – Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен, ще трябва да питам програмиста, той ще помогне! Отива при счетоводителя: – 2х2? – А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196… и… да кажем… 5.659. Но по-точен отговор мога да дам след две седмици! Отива при мениджъра по продажбите: – 2х2? – А, колко трябва да бъде? – Ами аз теб питам! – Ммм… значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел! Отива при юрист-консулта: – Колко е две по две? – Трябва ли да отговоря? – Да! – Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3!