12085
един слон,както си вървял по пътя и го полазели мравки разтърсил се той но останала една мравка на гърба му другите мравки отдолу му викали .Настъпи го Пешо настъпи го.
Фирма премистила своя офис. По този повод приятелите на шефа решили да изпратят букет цветя. Но, когато букетът пристигнал, на картичката пишело: "Почивай в мир!" По-късно от цветарския магазин се получило следното извинение: "Уважаеми господине, моля приемете нашето искрено покаяние за допуснатата грешка! Оказа се, че вашият букет е бил изпратен на едно погребение с картичка "Приемете нашите поздравления на вашия нов адрес!"."
Полицай отиват на мястото на пътно-транспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши. – Какво стана? – пита един от полицаите. – Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво… За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката… Полицаят: – Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво. Блондинката: – Имаше елхичка! С очите си я видях! В това време вторият полицай оглежда колата и крещи: – Ква елхичка ма, това е освежителят, дето ти виси на огледалото…
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.