11827
– Господине, дайте на бедния! – Съжалявам, никога не давам пари на просяци по улицата. – Тогава да се качим в офиса ми.
– Господине, дайте на бедния! – Съжалявам, никога не давам пари на просяци по улицата. – Тогава да се качим в офиса ми.
В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката: – Извинявайте, да знаете къде е ВИАС? – Да! ВИАС изгоря. Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал: – Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря! – Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!
Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвеста го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал: – Ааа, решетки.. хляб…, вода… убил съм мотоциклетиста!
Две коли се блъскат на един светофар. Виновният за случилото се излиза от колата си и започва да се извинява на другия: – Извинявам се много, но не мога да ти платя. В колата имам един бобър. Прави страхотни свирки, няма да съжаляваш. Другият се съгласил, взел бобъра и си заминал. По пътя решил да го изпробва. Останал много доволен. Като се прибрал жена му започнала да го хока: – Къде ходиш, бе и какъв е тоя бобър кадето го носиш? -Слушай, жена научи го да прави мусака и си обирай крушите!
– Но това се казва истинско безобразие! – възмущава се пред колегите си един сервитьор. – Петдесет пъти ми каза да му донеса кюфтета сос и когато най-сетне му ги донасям, него никакъв го няма.