3637
Срещат се Костов и Клинтън в България. Клинтън: – Абе много готини гаджета имате тука в България бе, прати ми една-две за стажантки! Костов: – Ш-ш-шт, сакън, трай че тука и теменужките имат уши!
Срещат се Костов и Клинтън в България. Клинтън: – Абе много готини гаджета имате тука в България бе, прати ми една-две за стажантки! Костов: – Ш-ш-шт, сакън, трай че тука и теменужките имат уши!
Разчуло се из гората, че заека оправил мечката. Това заинтригувало вълка и един ден той го сгащил: – Казвай как го направи! – Много просто – навих парче едра шкурка на оная си работа. На другия ден вълка отново причакал заека, но в ужасно настроение: – Ти защо не ми каза от коя страна се слага шкурката бе?
Светското общество. Една от дамите разказва сутрешния си страшен сън: – Господа, днес сънувах ужасен кошмар! Пъхам си аз пръста в устата, а там – нито един зъб! Както обикновено пиян, поручик Ржевски повдига глава от салатата: – Мадам, струва ми се, че Вие не там сте си пъхнали пръста!
За летище София е закупена нова суперсистема за пропъждане на птици. Скъпоструващата апаратура може да превежда псувните на оператора в крясъци на всички птичи езици.
Когато жената казва: "Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!" Всъщност мъжът чува: "Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
– Келнер, искате ли да продавате два пъти повече алкохол? – Разбира се, господине, но как? – Като пълните чашите!