6954
– Пешо вкъщи ли е? – Не. Пешо го няма вече… Той напусна нашия свят… – Какво бе, да не е умрял? – Не, включи се в Интернет.
– Пешо вкъщи ли е? – Не. Пешо го няма вече… Той напусна нашия свят… – Какво бе, да не е умрял? – Не, включи се в Интернет.
– Сто мили в час? – изненадва се шофьорът. – Та аз се движех със скорост не по-голяма от петнайсет мили в час! – А може би ще кажете, че изобщо сте стояли на едно място? – ехидно пита полицаят. – Ами да! Практически направо бях спрял! – Чудесно! Глоба от сто долара! – За какво? – За спиране на непозволено място.
Много срамежлив студент едва се престрашава да покани колежка на кафе в квартирата си. Нарочно не прави специални приготовления, за да не си помисли тя нещо… Звъни се на вратата – мадамата идва. Под мишница носи някакъв пакет. – Какво носиш? – Будилник, че утре трябва да ставам рано за лекции.
Питат Радио Ереван: – Българите могат ли да донесат пръст от луната? Отговорът на радиото е: – Могат, ама среден…
Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин. В деня на сватбата майка й й казва насаме: – Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш. – Добре, мамо. Всичко минало както трябва. След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала: – Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра! А арабинът учуден попитал: – Чакай – ама няма ли да правим деца?
Рекламен агент разказва как почти не е изгубил работата си. – Това се случи в една арабска страна. Реших да напиша сценарий за реклама на една разхладителна напитка, която се състоеше от три части. В първата част сложих снимка на човек в пустинята, който умира от жажда. Във втората – същия този човек пиещ тази напитка и в третата той щастлив и доволен се усмихва. Но забравих едно: арабите четат отдясно наляво.
Попитали радио Ереван: – Защо краката на човека миришат? – Защото излизат от задника.