9377
В реанимацията: – Ало, докараха ли Петров при вас? – Да. – Жив ли е? – Още не е.
В реанимацията: – Ало, докараха ли Петров при вас? – Да. – Жив ли е? – Още не е.
Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
Баща вампир учи малкото вампирче как да си набавя храна: – И сега, тати, набелязваш си 5-6 човека и после – смук малко от тоя, смук малко от оня и докато стигнеш до петия-шестия ще си напълниш коремчето. А малкото, понеже е тарикатче: – Ииииииииии бе тати, що пък 5-6 – не може ли само един и… – Ама тати – възмутено казал стария вампир – ние сме вампири, не сме адвокати.
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.