Вали проливен дъжд. Двама приятели се срещат на улицата. Единият – с чадър, а другият – мокър до кости, но носи в ръката си неотворен чадър. – Защо не си отвориш чадъра? – пита го първият. – Абе, остави… Купих си електронен чадър, японски. Отваря се с гласова команда. "Мамка ти" – няма проблем, помня; ама как се казваше "отвори се" на японски, не мога и не мога да се сетя…
Син пита баща си: – Тате, моля те кажи ми, какво е това „алтернатива“? Бащата отговаря: – Алтернатива? Как да ти кажа. Представи си, че си си купил десет яйца, но не си ги изпържил, а си ги сложил в инкубатор. От тях са се излюпили пиленца. Те ще пораснат. Ще се превърнат в кокошки и петли. Ще се появят още пиленца и постепенно ще имаш цяла ферма. Ти ще започнеш да мислиш за разширяване, за бизнес, за заем от банка. Ще инвестираш в строителство на два нови кокошарника… И изведнъж – наводнение… Всичко отива по дяволите. – Тате, все пак не разбрах, къде е „алтернативата“? – Алтернатива? Патици!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.
Една българка се обажда на приятелката си: – Скъпа, посъветвай ме какво да правя. Моят нали преди две години отиде в Америка и сега ме вика да отида с двете деца. – Ама ти си луда! – обадила се приятелката й. – И още стоиш. Какво чакаш, стягай багажа! – А бе, то да замина, ама децата станаха четири!
Излиза един пияница от кръчмата и си тръгва. Изведнъж се усеща, че си е изгубил ключовете, отива до една улична лампа и започва да си ги търси. Към него се приближава полицай и го пита: – Какво търсиш тука, бе? – Търся си ключовете, господин полицай! – А ти, къде ги изгуби?- пита полицая. – Е там, пред кръчмата. – Тогава, защо ги търсиш тука бе глупак? – Ами тука е по-светло господин полицай!
Иванчо пита Марийка: – Каква е разликата между майка ти и баща ти? – Не знам. – Майка ти има мустаци, а баща ти не.
Един шофьор пътувал с колата през зимата и го стопирала една стопаджийка. Качил я той в колата, обаче след малко колата се развалила и той излязъл от нея за да я оправи. Човъркал той по двигателя но ръцете му замръзнали, влязъл в колата, пъхнал ги между краката на жената и като се стоплили пак излязъл навън, за да продължи ремонта. След малко ръцете му пак замръзнали и пак по същия начин ги стоплил между краката на жената. На третия път оправил колата, влязъл вътре, запалил двигателя и тогава тя му рекла: – Добре де, ами ушите ти не измръзнаха ли?
