1484
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Какво ще ми препоръчате да си взема за обяд? – обръща се клиент към сервитьора. – Как да ви кажа? Днес най-малко се оплакват от шишчетата.
Един студент се оплаква на управителя: – Абе човеко в стаята ми има плъхове и мишки! – Е не е възможно! Стаята се чисти всеки ден! – Ела да проверим тогава. Отиват те двамата и влизат в стаята. В единия ъгъл имало 2 плъха в другия 2 мишки, а в средата на стаята се мятал един шаран. Управителя: – Добре де. За мишките и плъховете си прав. Обаче тоя шаран какво прави тука? – Ааа, за влагата още нищо не съм казал!
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала : – Стена. Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила: – Ха хааааа, зная и по-тъпи!