3727
Мъничко, черничко, хвърчи и дрънчи. Що е то? Муха носи каса бира.
Полицай разпитва шофьор: – Карате си вие из улицата и насреща ви два фара. Какво е това? – Ами, кола!? – казал шофьора. – Е, бъдете по точен де: Мерцедес, Хонда, Ауди…? – Е, как мога по два фара да разбера каква е колата! – казал възмутен шофьорът. – Добре, карате си вие из улицата и насреща ви фар, какво е това? – Ами, мотор!? – Е, бъдете по точен де: Кавазаки, Хонда, Ямаха….? – Е, как мога по един фар да разбера какъв е мотора! – Така… – казал полицаят, но в този момент шофьора го прекъснал: – Нека сега аз да ви питам нещо. Карате си вие по улицата и насреща ви съблазнителна жена, по къса пола с широко диколте и някак си така ви подканва към изкушение. Каква е тя? – Ами курва? – казал полицаят замислен. – Е, бъдете по точен: майка ви, жена ви, дъщеря ви….
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: – Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя – сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: – Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият – на четвъртия, четвъртият – на петия, петият – на шестия, шестият – на седмия, седмият – на осмия… Осмият на деветия: – Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: – Знаеш ли какво, приятелче… Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже… Като едно семейство сме… Ние сме корпорация… Трябва да се държим заедно… Десетият: – Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!
По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
– Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? – Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище…
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Професор по латински възхвалява духа и здравето на древните римляни и казва, че обикновения древноримски младеж обикновено преди закуска преплува три пъти река Тибър. В това време един от студентите говори с колегата си на задния ред. – Мога ли да знам какво е толкова интересно? – пита професорът. – Просто казвах на колегата, – отговаря студентът – че ако преплува три пъти реката, ще излезе на другия бряг, на който не са дрехите му.