9174
…проводника, ученици, има два края – единият край се казва начало, а другият – край
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Майстор заварва работник да се рови в кутията с резервни части. – Днес ще вземеш една гайка, – закарал му се той, – утре един болт, накрая, току виж си взел и скоростната кутия. И какво се получава? – Мотопед.
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка: "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията. Мюлер"
Турист минал през някакво село и бил впечатлен от огромния брой деца, които щъкали по улиците. Попитал един от местните за обяснение. – Ами какво да ви кажа, има един влак дето минава през селото в 5.30 сутринта… – Е, и? Какво общо има това? – Ами 5.30 е едно такова никакво време – няма за кога да заспиваш пак, а за работа е рано…