На една мацка много й се прияли охлюви, ама много. Влиза тя в ресторанта и си поръчва една порция охлювчета. Келнерът й ги носи и тя веднага хваща първия – всмуква го наведнъж, хваща втория – всмуква го на един дъх, хваща третия – бре, смуче, смуче, ама нищо… Надигнало мацето да погледне какво става и гледа охлювът се запънал в черупката, разпищолил се, кефи се и вика: сму-у-учи-и-и малката-а-а, смучи-и-и.
Дебела дама е в санаториум да отслабване. – Не мога да ям от мокра чиния – сърди се тя на сервитьора. – Но това е супата ви, госпожо…
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
– Докторе, зъбите ми са съвсем жълти! Какво да правя? – Носете кафеви вратовръзки.
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
По време на проверка войниците се оплакват: – В чорбата има камъчета! – Що за оплаквания? – сопва се капитанът. – Вие сте тук, за да служите на родината! – Да, но не за да я ядем…
Студентка-първокурсничка се прибира у дома в четири часа сутринта. Майка й седи и я чака. – Хайде да видим сега, какво ще кажеш за свое оправдание. Къде ми скиториш ти цяла нощ, а? – Ми, на лекции бях… – някак замечтано отговаря студентката. – До четири часа сутринта!!??!! – Ами да, то, щото лектора, такова …. абе оказа се, че заеква….
