Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…
Мъж се връща от командировка и заварва жена си гола в леглото. Мъжът: – Кво става тука, ма? В този момент изпод леглото излиза друг мъж: – Аз съм рецидивист! Парите и всички скъпоценности! Нямало какво да прави човекът и дал всички пари и скъпоценности. Рецидивистът избягал. Точно се успокоил съпругът и изпод леглото излиза още един: – Аз съм следовател по кримирални престъпления. Да сте виждали един рецидивист? – Ами той току що избяга! Мъжът се навежда към леглото и крясва: – Оперативната група, след мен! Бегом след рецидивиста!
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
В един бар влиза един педераст, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана, който бил негър, със съвсем тънък глас: – Едно уиски. Бармана се ядосал и казал: – Абе ти къв мъж си, я излез и влез пак обаче тоз път няма да отваряш леко вратата, а със шут, затваряш я по същия начин, идваш, блъскаш на бара и казваш "Я дай едно уиски тука бе!". Педераста се съгласил и излязъл. Но пак влязъл по същия начин – съвсем леко отворил вратата, съвсем леко я затворил и с още по-тънък глас казал: – Едно уиски. Бармана се ядосал още повече и му казал: – Я застани на моето място, аз ще ти покажа как се прави. Барманът излязъл и след малко влязъл като танк. БАМ – шут на вратата, БАМ да я затвори, седнал на бара, блъснал с ръка и казал: – Я дай едно уиски тука бе! А педераста му отвърнал: – На чернилки не сервираме.
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
