1508
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
– Погледнете тук! Не виждате ли, че приемното ми време е до шест вечерта? – Виждам, докторе, но кучето, което ме ухапа сигурно не знае да чете!
Дъщерята ще прави за първи път купон в къщи. Инструктира родителите си какво да купят и да стоят в кухнята. Започнал купона. Къщата се тресе и родителите също. Тръгнали на пръсти към хола. Майката отваря вратата на хола, надниква и затваря бързо. – Олеле, какво прави тя! Пак открехва и пак: – Олеле, какво прави тя! Бащата, нищо не видял и двата пъти, я отмества, открехва вратата и поглежда. – Какво прави, какво прави – минет прави. Майката много възмутено го апострофира: – Ами, че тя така ще се научи да пуши!