2191
– Поиска ли ръката ми от татко? – Не. – Но нали ми обеща! – Когато се видяхме, той беше в толкова добро настроение, че предпочетох да му поискам една хилядарка назаем.
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влязли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика: – Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест! – Ама как… – пита невярващо нашият човек – Как, ти… и двете ли? – Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци.
В ресторанта. Д-р Уотсън казва: – Холмс, вие ме изумявате! Как можахте да разберете, че готвачът има къса черна коса и навик да си гризе ноктите?
Починал Милошевич и потропал на райските порти. Отваря св. Петър и му казва: – Ти не си за тук! Върви си в ада! Слезнал Милошевич в ада. След няколко дни банда дяволи тропат на райските врати. Отваря св. Петър и ги пита: – Вие какви сте? – Бежанци – отговарят дяволите.
Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците: – Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда… – Това не е ли малко? – пита един от тях. – Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!