10062
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…
Родителите на Иванчо се усамотили в спалнята и за да не разбере той какво става му дали филия със сладко и го затворили на балкона. По едно време Иванчо се провикнал: – Тате? – Какво? – Иванови заминават на море. Натовариха лодката на колата. След малко Иванчо пак се провикнал: – Тате? – Какво? – Георгиеви отиват на планина с 2 палатки… И след още малко Иванчо пак се обадил откъм балкона: – Тате? – Kакво пък сега? – Петрови правят секс… – Е как разбра бе, Иванчо? – Ами и техния син яде заключен на балкона…
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Една българка се обажда на приятелката си: – Скъпа, посъветвай ме какво да правя. Моят нали преди две години отиде в Америка и сега ме вика да отида с двете деца. – Ама ти си луда! – обадила се приятелката й. – И още стоиш. Какво чакаш, стягай багажа! – А бе, то да замина, ама децата станаха четири!
Детето на един борец се разболяло и вдигнало много висока температура. Вечерта то се оплакало на баща си: – Татко, имам 38 градуса температура. – Оо – казал борецът – нищо ти няма. Аз съм имал 50-60. След малко като останали насаме, жена му се скарала: – Как може да говориш такива глупости на детето? Човек не може да вдигне толкова висока температура! – Знам – казал борецът. – Ама аз само исках да го успокоя детето. Иначе я съм имал 20-25…
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: "Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай". Отишъл при Чапай, и го попитал: – Чапай, как правиш сместа за кюфтета? – Един килограм кайма и един килограм лайна. – Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?
Вървял си лъва из гората и внезапно пропаднал в ловна яма. Случайно оттам минал заека, метнал му едно въже и го извадил. Лъвът му бил много задължен и свикал всички животни на събрание. Казал им:– От сега нататък, заека е мой приятел и каквото ви каже той, все едно аз съм го казал.Разотишли се животните и на другия ден, както си вървял по пътеката заекът срещнал лисицата.– Лисо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала лисицата.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, лисицата отишла със заека в храстите.По-късно заека срещнал мечката.– Мецо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала мечката.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, и мечката отишла със заека в храстите.По-късно заекът срещнал вълка. Застанал пред него, изправил се на задни лапи и му казал:– Гледай сега пич, много си ме гонил, обаче дойде и моя ред да те оправя. Хайде сега един бърз секс в храстите.Отишли зад храстите и след малко се чули виковете на заека:– Ах ти копеле, лъвът като вика всички животни на събрание, ти защо не ходиш?
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…