1034
Христо Ботев е родом от Калифорния…ъъ, от Калофер! Ми бъркам ги двата щата Ученик на изпит
Уважаеми господин Директор, Молим да ме преместите пазач на другио склад, оти тоя го окрадоа!
Няколко неща, които шофьорът не трябва да казва, ако вози нервни пътници: – Пак не ми бачка спирачката… – Странно – въртя кормилото на една страна, а колата завива на друга. – Не трябваше да пия толкова водка преди закуска. – Някой обърна ли внимание – един полицай ли прегазих или двама? – Ау! Всичко пак започна да ми се раздвоява! – Вижте каква гледка отляво! Толкова е готина, че чак ми се отщява да гледам напред. – Някой ще подържи ли кормилото докато подремна? – Мотора пак гасне! – Чувате ли музиката? Не?! Как така не? – Защо дърветата растат насред шосето? – Е, ще полетим ли?
Едно борче излиза от кафенето и вижда как врабче му се изхожда върху предния капак на белия мерцедес. Опитва да го хване, но птичето излита. Борчето сяда намусено в колата и минаващ човек, видял всичко, му подава кърпичка и казва: – На – избърши го. – Да бе, ей сега, веднага ще тръгна да го гоня.
Един борец харесал мадама. Отишъл при нея и я заговорил: – Да отидем някъде заедно… – Да отидем. – Да се качим в БМВ-то… – Да се качим. – Да отидем вкъщи… Отишли в къщата на бореца и той казал: – Да пийнем по нещо… Доволен, че мадамата изобщо не се съпротивлява, дори се съгласява много лесно с него, борецът продължил: – Да се съблечем… – Да се съблечем.. – Да си легнем… – Да си легнем. – Да загасим лампата… – Да я загасим. – Виж сега как ми свети "Ролекс"-а!
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!