9358
Мъж и жена се съдят за постоянни скандали и искат развод. Съдията пита поредният свидетел: – Вие бяхте ли там, когато започнаха да спорят? – Разбира се! Аз бях свидетел на сватбата им преди десет години.
Мъж и жена се съдят за постоянни скандали и искат развод. Съдията пита поредният свидетел: – Вие бяхте ли там, когато започнаха да спорят? – Разбира се! Аз бях свидетел на сватбата им преди десет години.
Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: – Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят…
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Двама си говорят: – Какво ново? – Абе оня ден бях на една сватба, ама тя стана една… – Я разкажи. – Ами всички се изпонапихме. – И какво? – Омазахме стените с майонеза и салата. – И после? – Напръскахме тавана със шампанско, напоихме мокета с вино… – И какво? – Младоженецът оправи булката пред всички. – А така! И после? – После всичките гости оправиха булката поред… – И след това? – След това всичките гости оправиха булката едновременно… – А после? – После стана бардак и аз си тръгнах.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Един фермер отива в банката заедно с кучето си, за да поиска заем. Директорът на банката му отказва, след което кучето се разгневява и ухапва директора, а след това и случаен клиент. – Мога да разбера защо ухапа мен, но защо трябваше и бедния клиент? – пита потресеният директор. – За да изчисти лошия вкус от устата си – отговаря фермерът.
Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: – Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види и казал: – Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: – На бариерата, на бариерата!