Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: – Нико, хайде сега изсвири нещо! – Няма! – Хайде бе, моля те! – Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: – Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини…
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
Разговор между двама просяци: – Знаеш ли какво се е случило с Иван? – Не, какво е станало? – Започнал е работа. – Винаги съм подозирал, че за пари е готов на всичко…
Богат златар предупреждава кандидата за охрана: – Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите? – О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
Момиченце си играе на улицата. Изведнъж намира пистолет. На пистолета пише: "На старшина Петров, за отлична десетгодишна служба в полицията…". Оглежда се момиченцето и вижда на кръстовището един полицай. Притичва до него и пита: – Чичко, чичко, това да не е твоят пистолет? – Не малката, не е моят, моят вчера го загубих…
Жена мрънка на съпруга си: – Скъпи, ти вече не ме обичаш. Преди толкова много обичаше да ме държиш за ръцете и да ми приказваш за любовта си към мен, а сега въобще не го правиш. – Да, скъпа… Ама… Виж сега, аз вече не виждам необходимост да правя така, още повече, че вече продадохме пианото…
