10593
"Спи в час и гледа през прозореца". Забележка в бележника от учител по физика.
Евреин имал много деца и всяка година му се раждало по още едно. Решил да отиде при равина за съвет: – Рави, какво да правя? Всяка година ми се ражда по едно дете. Погледни в книгите и ме посъветвай! Погледнал равина в книгите, помислил и казал: – Ако всяка година ти се ражда по едно дете, то тогава трябва да ти отрежем лявото яйце! Евреинът се съгласил с плач на операцията. След една година идва пак: – Рави, мина още една година и пак ми се роди дете! Какво да правя? Пак чел равинът книгите. – Ако на евреин са му отрязали лявото яйце и му се раждат деца всяка година, то тогава трябва да му се отреже и дясното яйце. Съгласил се бедният евреин и на тази операция. След още една година пак идва: – Рави, отново ми се роди дете! Какво да правя? Какво пише сега в книгите? Пак започнал да чете равинът. Изчел всички книги и казал: – Ако на евреин, на който са му отрязали първо лявото яйце, а после и дясното, продължават да му се раждат деца, то тогава сме отрязали яйцата не на тоя евреин на когото трябва.
Попитали Радио Ереван: – Защо петела пее цял живот? – Защото има много жени и нито една тъща.
Майстори отишли да ремонтират училище. Имайки в предвид грубия им език, директорът ги събрал предварително и им казал: – Тъй като тук е училище, моля ви да се въздържате от груби изрази и псувни. Така всичко вървяло добре… Един ден обаче, Пешо изпуска кофа с боя върху главата на Иван… Иван тъкмо да го напсува, и се досеща, че са в училище и благо казва: – Пешо, не си прав. И майка ти не е права, и баща ти не е прав и изобщо целия ти род не е прав…
Мъж скача от самолет, но парашутът му не се отваря. Отчаян той почнал да се моли: "Дано долу да има море или поне копа сено!" Изведнъж покрай него в обратна посока прелита някакъв човек. Парашутистът го пита: – Ей, човече! Има ли долу море или сено? – Не знам аз съм от барутния завод – отговаря другият.
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди – ще сработи изработваният с години рефлекс…