Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Петка пита Чапаев: – Василий Иванич, какво е това "секс"? – Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам "залегни"! И всички залягат. – Е, и къде е тук сексът? – Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?
Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си: – Край! Развеждам се! И никога вече няма да се женя за журналист. – Ама какво е станало? – Представи си – да вземе и да публикува любовните ми писма във вестника си! – Е, какво толкова… Би трябвало да се радваш даже. – В хумористичната страница!
КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАТЕ НА ПОЛИЦАЙ КАТО ВИ СПРЕ: 01. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора… 02. Лошо ченге, няма поничка за теб. 03. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140 за да ме настигнете. 04. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай… 05. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс? 06. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета… 07. Ще проверяваш ли багажника? – наистина не ти трябва да правиш това… 08. Е, корумпиран ли си, или…? 09. Искаш ли да развъртим един джойнт? 10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!? 11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро…
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
