8814
Новодомец развежда тъща си из новата си къща: – Това тук е хола, тук е банята, тук кухнята… Това тук е вратата към терасата. Вярно, терасата още не е постороена, ама минавай, не се стеснявай…
Шоп влиза в ресторант и келнерът му подава менюто. Шопът погледал, па рекъл: – Дай да ручем, па после ще четем!
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
Влиза огромен мъжага в кабинета на доктора. – Докторе, помагай! Отдолу съм като бебе! – Глупости! Я се виж каккъв огромен мъж си! Сестра, пригответе пациента за преглед! Сестрата води пациента зад паравана и му казва да се съблече. След няколко секунди излиза пребледняла и казва: – Докторе, вярно е като бебе! – Вие и двамата ли се побъркахте? – Вярно бе докторе! 52 сантиментра му е дълъг и тежи 3.5 кг.
Майката на Иванчо го пита: – Иванчо, кога ще си оправиш оценките? – Мамо, аз всеки ден се опитвам да си ги оправя, но учителката постоянно държи дневника при себе си…
Две врачки се срещат и едната пита другата: – Кво става ма? Другата й дава ръка с дланта нагоре: – Познай.
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?