Журналисти питат Цветанов на поредната пресконференция: Всеки ли можете да арестувате в България? Няма ли все пак недосегаеми? Цветанов бойко отговаря: Недосегаеми няма. Даже аз сам ще си сложа белезниците ако Бойко Борисов нареди. От залата се чува реплика: „Недосегаемите“ ще са операцията на следващото правителство…
Красива дама се вози с такси. Вече пристигат до местопредназначението и дамата понечва да извади пари за да плати, но уви не намира – просто ги е забравила: – Забравила съм си портфейла! – започва да се вайка тя. – Така ли?! – казва шофьора и подкарва в непозната за нея посока. Стига до една гора, вади чаршаф от багажника и го постила на земята… – Но моля ви се, как така – та аз имам две деца, не може такова нещо! – мънка тя, явно примирена – да става каквото става! – Няма значение – казва шофьора – аз имам в къщи десет заека! Започвай да скубеш трева и слагай в чаршафа!
Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи. Жена му го пита: – Да ти сложа ли да ядеш? Мълчи, вдига ръка – гласува "за". – Да ти сложа ли и салатка? Пак мълчи, гласува "за". – Ракийка да ти сипя? Ръкопляска.
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
Звън в офиса на интернет доставчик: – Ало! Интернет ли е? – Да, кажете. – Свържете ме с www.yahoo.com!
В зъболекарския кабинет пациентът негодува: – Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб! Зъболекарят: – Спокойно, ще стигнем и до кътника.
Човек си кара кола и го спира полицай: – Не сте си сложил колана, глобата е 5 лева. Колата тръгва, като преди това шофьора си слага колана и след 500 метра пак го спира полицай. Поглежда в колата и вижда че човека вътре е с колан, проверява колана и казва: – Колана е хлабав – глобата е 5 лева. Човекът тръгва, но преди това си стяга колана. След 500 метра пак го спира полицай. Вижда, че е с колан, проверява – колана е яко стегнат, и казва: – Гледай го пък тоя, за 5 лева ще се удуши.
