1253
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…
Попитали радио Ереван: – По какво човека прилича на компютъра? – Също като компютъра на млади години човек има достатъчно хардуер и малко софтуер, на старини софтуер в изобилие, но все не достига хардуера.
На млад мъж спешно му се ходи по голяма нужда и се изпуска в гащите. Качва се в трамвая и сяда облекчен. Наближава спирката и се сеща ,че е е омацал седалката и не му се иска да става ,за да не се изложи. За негово щастие възрастна баба го моли да отстъпи мястото , защото я болели краката. Естествено той става и казва : – Бабо , не само мястото ще ви отстъпя , а и разваления течен шоколад , който изтече на седалката от буркана , който счупих , докато тичах да хвана трамвая.
Жена пътувала във влака за чужбина, избрала по мобифона си своя съпруг и го попитала: – Как е любимата ми котка? Тъгува ли за мен? – Тя вече издъхна! – Господи, какъв ужас. Знаеш ли ти си крайно нетактичен! Нима трябваше да ме уведомиш така директно? Можеше по-деликатно да ми кажеш, че е била на покрива, откъдето е паднала и умряла… Разбираш ме, нали? – Абсолютно! – А сега ми кажи какво прави мама? – Седи на покрива…
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.
В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден. Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка: – Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш. На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие. Директорът на цирка се присламчва до него и пита: – Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа? – Триста долара! – Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон! – И къде трябва да работя? – Тук, наблизо, в цирка. – В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти…