По време на спектакъла актьорът почувствал, че му се отлепа брадата и казал на партньорката си: – Извини ме, скъпа, някой ме вика. Той изтичал зад кулисите, но тъй като гримьорът го нямало там, актьорът свалил брадата си и вече без нея излязъл отново на сцената. – Кой беше? – попитала партньорката му. – Бръснарят!
Един мъж заминал за една седмица на лов, а жена му през това време почнала да си води у тях любовници. Съседката решила, че няма да остави тая работа така и ще я натопи на мъжа й като се върне. Пристига оня, съседката веднага звъни на вратата, влиза и гледа – той окачва на стената чифт огромни рога. Съседката мърмори разочаровано: – Е, значи и без мен всичко си знаеш…
Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
Болният: – Докторе, много дълга диагноза ми пишете? Докторът: – Не е диагноза, съчинявам некролог.
