1064
"Дейвид Джеймс потвърди сентенцията, че единствените личности, които носят ръкавици без видима причина са Майкъл Джексън и националният вратар на Англия" сп. Тема
14 признака, че гледате сериал и този сериал е латиноамерикански: 1. Може да се гледа от която и да е серия. 2. Главната героиня е бедна или по рождение или пък е лишена несправедливо от наследство. 3. Лишават я от девственост още в първите епизоди на филма или пък се отнасят лошо с нея. 4. Ако я лишават от девственост, то това обезателно става на сеното. В краен случай на разходка сред природата. 5. Винаги има много добри и много лоши герои. 6. Действащите лица обожават да страдат от редки, често неизлечими болести, например рак. 7. Действащите лица често имат загуба на паметта, внезапна бременност, неочаквани раждания, катастрофи в навечерието на сватбата и други важни събития, кома, паралич и др. 8. Болестите имат свойството неочаквано да се самоизлекуват. 9. Действащите лица често са на границата на конфликта, всеки е за другия брат, сестра, любовник, родител или дете. Много често те не се досещат дори за тази си връзка. 10. Всички са добри католици. 11. Дори героинята да е на 70 години и това да е нейната шеста сватба, тя винаги е облечена с бяла рокля и воал. 12. Сватбата не се състои ако сериала се показва само няколко месеца. 13. Почти неграмотна героиня може неочаквано да преуспее в бизнеса. 14. Нито една тайна не може да бъде разказана, без някой да я подслуша. И един признак, че това е "Дързост и красота". – Нямало ви е 8 години, връщате се, а …"всичко току що започва".
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Едно котенце попитало батко си: – Бате, какво е това "ебане"? Батко му казал: – Ела с мене довечера и ще ти покажа. Излизат те вечерта и отиват на мястото където се събират младите котки. Обаче било зима и било много студено. Чакали те котките, чакали и мръзнали и по едно време котенцето казало: – Абе бате, аз още малко ще поеба и ще си ходя.
– Как беше на морето? – Какво да ти кажа… Същото, като на работа. Седиш, дремеш и чакаш да дойде време за ядене…
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.