2705
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Вбесеният клиент: – Нима мислите, че ще ям тази помия? Веднага извикайте управителя! – Безполезно е, – казва сервитьорът. – Той също няма да я яде.
– Искам синът ми да свири на духов инструмент. – Има ли талант? – Да, от два метра и половина гаси свещ.
Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот: – Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!
Обущар дава поправени обувки на клиент и казва: – Първите две седмици ще ви стискат. Клиентът отговаря: – Нищо. Първите две седмици ще нося други обувки.
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!