Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3672

    Пиян мъж се прибира в три часа през нощта. Жена му скача от леглото и започва да го гълчи: – Ти луд ли си, бе, кретен такъв. Я погледни в колко часа се прибираш… Как не те е срам?! – Млъкни, ма! – прекъсва я той. – Кой ти каза, че се прибирам, а? Дошъл съм само да си взема китарата…

  • 10582

    – Извинете, сиренката с какво е? – С мармалад… Ядосана продавачка към клиент в закусвалня

  • 378

    – Редник! Къде ти е пушката? – Не съм я взел! – Не си я взел! Каква е ползата от теб? Знаеш ли как се нарича войник без пушка? – Офицер!

  • 3786

    – Бабо мравке, де така? – Тичам щурчо за трева. А ти де с таз спринцовка? – Днес калинката се боцка та съм канен за другар. – Що ще чиниш ти зимъска? – Срам не срам ще искам аз от твоя паркизан. – Аз пък няма да ти дам, гиди дърти наркоман.

  • 7390

    Toва е така, защото е така! Професор по КВ от РУ "Ангел Кънчев"

  • 1442

    Мъж и жена обядват: – Скъпа, гъбите са невероятни ! От къде взе рецептата ? – От Агата Кристи….

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 9618

    Вьпрос: От къде американците знаят, че Саддам има ядрено и биологично оръжие? Отговор: Пазят си фактурите.

  • 9064

    Борец пожелал да се включи в Интернет. Отива при един провайдър, плаща си и пита служителя: – А как се прави… всичко това? – Само трябва да направите в Windows тези и тези настройки. Ето ви телефона за достъп на провайдъра, звъните и… напред. На следващият ден мутрата разярен нахлува в офиса: – Що за шеги, вие да не си мислите, че можете да се подигравате с мен? – Защо, какво се е случило? – пита изплашено служителя. – Ето вашите инструкции, всичко настроихме с братото, звъним на този, ваш… как се казваше… провайдър…, а той идиота: шшшииииииии… ббббббззззззз… ффииииуууууу…

  • 2369

    Младоженец придружава младоженката до доктора. – Госпожата е бременна… – О, благодаря ви, докторе! – Само че, дробът й е засегнат… – О, докторе, вие ме ласкаете! – закачливо размахва показалец младоженецът.

  • 5886

    Попитали радио Ереван: – Каква е разликата между руската сватба и руското погребение? – Пияните са с един по-малко!

  • 1880

    Жена, след свиждане с мъжа си, отива при началника на затвора и го моли: – Не можете ли да намерите на мъжа ми някаква по-лека работа? – Че къде по-лека от това?! Та той лепи марките на писмата! – Странно, а на мен ми се оплака, че копаел подземен тунел…

  • 8304

    Събужда се сутринта Евгени Бакърджиев, поглежда през прозореца и изкрещява: – А! Какво съм направил снощи на пияна глава! Къде е Витоша? Жена му: – Спокойно, не си я продал. Забрави ли, че днес сме във Варна?

  • 2110

    Другарю, бъди сериозен към работата си – една секунда разсеяност и после цял живот мъртъв! Лозунг в металургичен цех

  • 11909

    там, вторият член от дясно този член не дава нищо! Химически факултет на СУ – Проф. Димо Платиканов – Физико-химия ч. I