Интернет маниак се опитва да се откаже от ровенето в мрежата. Сяда пред компютъра и започва да си повтаря: – Няма да го пусна! Няма да го пусна! Няма да го пусна! По някое време не издържа, включва компютъра и модема и продължава да повтаря: – Не бях аз! Не бях аз…
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор. – Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб! – Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
Студентско парти. В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото. Момичето обяснява: – Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
Старшината командва войниците: – Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.
