Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1175

    Защо борците карат толкова бързо? Ами за да не забравят накъде са тръгнали.

  • 3861

    Въпрос: Защо блондинките отварят млякото още в супермаркета? Отговор: Защото на опаковката пише "Отвори тук!"

  • 9831

    Из новините: "Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."

  • 8022

    "А тук са хвърлени много ребьонки." Т. Живков към виден дипломат от СССР при посещение на развъдник за риба

  • 4480

    "Забранено е разхождането и разплождането на кучета" Надпис в градинката на музей в Плевен

  • 11457

    На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…

  • 6704

    Разчуло се из гората, че заека оправил мечката. Това заинтригувало вълка и един ден той го сгащил: – Казвай как го направи! – Много просто – навих парче едра шкурка на оная си работа. На другия ден вълка отново причакал заека, но в ужасно настроение: – Ти защо не ми каза от коя страна се слага шкурката бе?

  • 2826

    Баба Илийца бръква в пазвата си, но там намира само сухи корички хляб. Ученически

  • 10238

    Един борец толкова додеял на майка си с въпроси как точно се е родил, че жената накрая се заголила и казала: – Ето от тук си излязъл. – Леле-е-е – уплашил се борецът – ако бях сбъркал с 5 см, щях да бъда лайно.

  • 1644

    – Ало, може ли да ме запишете във вечерната гимназия? – Кой се обажда? – Един второкласник, на който много му се спи сутрин.

  • 7211

    Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 3539

    Между съпрузи:– Ти ме мислиш за съвършен идиот. – Не. Никой не е съвършен.

  • 6499

    Майчинско напътствие пред сватба: "Дъще моя, искам да ти дам добър съвет? Никога недей да спориш с мъжа си. Направо плачи с глас."

  • 9694

    – Пешо, щастлив ли си от женитбата си с Катя? – Наполовина. – Не те разбирам! – Ами аз съм женен, а тя е щастлива.

  • 3101

    В аптеката пред витрината стои замислен 20-годишен младеж. Аптекарката: – Младежо, да ви помогна?! Какви презервативи? Младежът (тъжно): – Късно е. Някакви памперси да ми препоръчате?