6926
Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушека. За да си създадат семейство те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент.
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
Капитанът: – Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест. – Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?
Борче отива при шефа и пита: – Шефе! Насекъде пишат нюанси, нюанси… Абе кво е тва нюанси? Шефът: – Глей сега Картоф… Трудно е да се обясни с думи. Я си свали гащите. Картофа сваля гащите, шефа го обръща и го опъва отзад. – Ето сега, значи, ти си с хуй в задника и аз съм с хуй в задника, обаче има нюанси…