6938
Натискате лостчето и транспортирате пожарогасителната течност. Указание за ползване на пожарогасител
Г-н Сакс-Кобургготски, вместо да съветвате хората да си сменят чипа, сменете вие вашия, защото сте с дефектна версия, която не поддържа добре български език.
Полицай спира мерцедес: – Такааа, карате с много висока скорост, колана не сте си ложили… 100 лева глоба. Шофьорът започва да рови из джобовете, а в същото време отзад се приближава някаква кола. От нея слиза някакъв човек и му казва: – Кво става, проблеми ли имаш… След това вади някакъв мобифон, набира номер и го подава на полицая. Той слуша, в един момент застава мирно, извинява се на шофьора и си тръгва. Шофьорът пита другия човек: – Какъв е тоя телефон? – Последна новост – президентски мобифон де лукс! Директна връзка с народното събрание и президентството. – Не може да бъде! Човекът спокойно набира някакъв номер и подава телефона на шофьора. От слушалката се чува "Президентът слуша!" – Слушай човече, продай ми го! – Как ще ти го продам бе… Най-накрая се договорили за 1000 лева. На другият ден шофьорът на мерцедеса отново прави нарушение и полицаят го спира. Той вади тържествено мобифона, набира номера – никой не се обажда… Полицаят: – Спокойно човече, той и миналият път не работеше… – Тогава защо ме пусна бе, тъпак? – Тъпак, не тъпак, ама по десет телефона на дежурство продавам…
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Сър Джон попада в купе с още двама непознати лордове. Пътуват половин час и единият от тях решава да поведе разговор: – Коледа е хубаво нещо… След още половин час другият казва: – Да, но и сексът е хубаво нещо! След още половин час сър Джон добавя: – Сексът е хубаво нещо, но Коледа е по-хубава, защото е по-често!
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…