5756
Катедралата е величествена със своите аркади, огънати от вековете.
Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Обхождайки военните си бази, македонският президент Киро Глигоров открил два бомбардировача и решил да нападне САЩ. Обадил се на Бил Клинтън и му заявил,че ще обстрелва Бостън. Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две – нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици – нищо. На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил: – Клинтън, днес нападам Вашингтон! В отговор от слушалката се чуло: – Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.