Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят – значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика: – Ча-п-а-а-а-й! – Какво викаш бе, аз те виждам!
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Един алпинист тръгнал да изкачва една много стръмна, почти отвесна скала. Изкачил я той едва-едва и на върха видял един йога, който висял с една ръка от ръба, а с другата държал книга, която четял. Алпинистът го попитал: – Абе казват, че вие йогите можете всичко. Вярно ли е? Йогата се пуснал от скалата, прелистил следващата страница, хванал се пак и казал: – Лъжат бе!
В едно високопланинско село група бабки намерили едно пакетче с пластмасови бъркалки за кафе. Чудили се какво е това и започнали да питат. Първо питали попа, а той им отговорил че не знае но ще попита в св. синод и ще им отговори. Попитали кмета – той им казал, че сьщо не знае но ще попита в общината и ще им отговори. В един момент се задава селският полицай и бабите го питат какво е това. Той погледнал бъркалките, почесал се по главата и отговорил – Елементарно – това, скъпи бабки, е разсад за прави лопати.
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: – Е, как беше? – Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат… – обажда се един от групата. – Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам…
Две коли се блъскат на един светофар. Виновният за случилото се излиза от колата си и започва да се извинява на другия: – Извинявам се много, но не мога да ти платя. В колата имам един бобър. Прави страхотни свирки, няма да съжаляваш. Другият се съгласил, взел бобъра и си заминал. По пътя решил да го изпробва. Останал много доволен. Като се прибрал жена му започнала да го хока: – Къде ходиш, бе и какъв е тоя бобър кадето го носиш? -Слушай, жена научи го да прави мусака и си обирай крушите!
