Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 8467

    Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.

  • 442

    Нощ. Пълна тъмнина. На улицата се разминават двама дрогирани. – Ъ-ъ-ъ… извинявай, ама тва дет свети горе слънце ли е или луна? – Ами-и-и-и… не знам, аз не съм от тука.

  • 4652

    Стоят си трима приятели и си говорят, и тогава единият каязал: -Абе да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб. Тогава и вторият казал: – Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех. Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си: -Ало, майко какво правиш. -Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка. -Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!

  • 1418

    Майка му (на Данте) починала, когато бил дете, а баща му, когато станал на 18 години.

  • 4825

    Студент по ветеринарна медицина влиза на изпит и професора му задава следния въпрос: – Може ли да се направи аборт на крава? Студентът много се замислил и професорът като видял това му казал да излезе навън в коридора да си помисли и като се сети да се върне и да му отговори. Студентът излязъл и тръгнал да се разхожда по коридора много умислен. По пътя си срещнал един негов приятел, който го попитал за какво се е замислил: – Абе, мисля си, дали може да се направи аборт на крава? – Ей, майна, в какво си се забъркал бе!

  • 9059

    На габровец му дошли гости. Постояли, поприказвали. По едно време домакинята подсетила мъжа си:– Няма ли да предложиш на гостите нещо освежително?– Разбира се! – отвърнал габровецът.И отворил широко прозорците…

  • 6985

    Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.

  • 6022

    Мутра отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за очила и казва на продавача: – Искам едни цайси, ама никой в България да нема такива. Продавача ровил из шкафовете дълго време и накрая извадил едни очила. На пръв поглед нищо особено, обаче цената 10 000 долара. – Кви са тия цайси, бе? – Много специални. Когато си ги сложиш, виждаш всички хора без дрехи. – обяснява продавача – Супер са и имат три години гаранция. Надянал мутрата очилата, верно всички наоколо голи. Платил ги и си тръгнал. Качва се на самолета, гледа стюардесата, заглежда се в пътниците – всичките голи. Сваля очилата – всички облечени. Така се занимавал през целия път. Кацнал в София и бързо се прибира вкъщи. Слага очилата и влиза в спалнята. Гледа – на леглото жена му с някакъв мъж. И двамата голи. Сваля очилата – пак жена му с някакъв мъж голи. Пак ги слага, сваля ги – все едно и също. Сваля очилата и ги тресва в земята: – Мамичката ви японска! А оня ми разправяше, че имали три години гаранция!

  • 167

    Млада учителка нарисувала на дъската една ябълка и попитал учениците си: – Ученици, какво е това? – Гъз – отговорили всички вкупом. Няколко пъти учителката се опитала да получи верния отговор, но безуспешно затова отива при директора. Директорът веднага дошъл да разреши проблема, влиза в класната стая и пита: – Деца, защо сте разплакали учителката и какъв е този гъз на дъската?

  • 9916

    Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

  • 8591

    Разхожда се един руски хакер из парка през нощта, и вижда как на една пейка някакъв грузинец напъва отзад една девойка. Той се оглежда, позамисля се, па си сваля гащите, и напъва грузинеца отзад. Последния от своя страна, заклещен между двамата, няма как да мръдне, и само пита през зъби – "Кой си ти бре?", на което хакерът отговаря: – Мълчи, мълчи, мое анонимно прокси…

  • 4717

    Не хвърляйте фасовете на земята! Мислете за тези, които си отиват на четири крака!

  • 2299

    Говорят си група старци, от какво ядене се получава най-добра ерекция: – Орехи с мед. – Цариградски локум. – Шоколад с бадеми. – Виагра. – Боб с вафли. – Кой ти го каза? – Един войник.

  • 9393

    На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…

  • 5409

    Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.

  • 3074

    Срещнали се четирима психиатри. Един от тях казал: – Хората идват при нас със страховете и притесненията си, а когато ние имаме проблем, няма с кого да поговорим. Друг казал: – Защо сега не споделим какво ни измъчва? Всички се съгласили. Първият психиатър казал: – Аз имам неконтолируемо желание да убия пациентите си! Вторият казал: – Обичам скъпите неща и често лъжа пациентите си с парите! Третият казал: – А аз съм се забъркал с наркотици и понякога дори карам пациентите си да ги продават вместо мен! Четвъртият психиатър признал: – Аз пък не мога да пазя тайна…