Датчанин отишъл на почивка в едно затънтено селце. Почерпили го с шнапс домашно производство. Като изпил една чашка той прибледнял, позеленял и преплитайки език попитал: – Колко градуса е това чудо? – Колкото до градуси,- казал домакинът,- не знам. Но знам, че една бутилка е достатъчна за дванайсет побоя и едно убийство…
В ресторант келнерът се обръща към клиент: – Как намирате пържолата си? – О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата.
Срещат се двама приятели: – Какво става с тебе? – Ами ожених се. – И как е жената? – Много е добра – готви вкъщи, чисти, гледа ме… – А красива ли е? – Всички казват – жива Богородичка. – Как така? – Ами ела ми на гости да видиш. Отиват у младоженеца, звънят, булката отваря вратата. Гостът почва да се кръсти и ужасено да шепне: – Дево Марийо, пресвета Богородичке, Дево Марийо, пресвета Богородичке…
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
– Келнер, когато дойдох, ми казахте, че няма риба, а на господина там сервирате! – Вярно е, но когато вие поръчвахте другият господин ей там още не беше си върнал порцията!
Срещнали се четирима психиатри. Един от тях казал: – Хората идват при нас със страховете и притесненията си, а когато ние имаме проблем, няма с кого да поговорим. Друг казал: – Защо сега не споделим какво ни измъчва? Всички се съгласили. Първият психиатър казал: – Аз имам неконтолируемо желание да убия пациентите си! Вторият казал: – Обичам скъпите неща и често лъжа пациентите си с парите! Третият казал: – А аз съм се забъркал с наркотици и понякога дори карам пациентите си да ги продават вместо мен! Четвъртият психиатър признал: – Аз пък не мога да пазя тайна…
