Изпит по икономика. Блондинка трябва да говори за Адам Смит. През цялото време тя нито веднъж не споменава първото му име. Накрая професорът пита: – Извинете, госпожице. Бихте ли ми казали все пак как е първото име на Смит? Блондинката се затруднява. – Е, няма нищо страшно. Я си спомнете как се казва първият мъж… – опитва се да я подсети професорът. Блондинката се изчервява и тихо отговаря: – Ами, Пешо!
Капитан се обръща към подчинения му войник: – Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. – Кой? Аз ли? – пита войничето. – Ти ами! Няма да съм аз я!
– Крикор, честито! Скоро ще се сватосваме с вашето семейство… – Ама как така бе Гарабед? Сина ми и дъщеря ти? – Не. Аз и жена ти.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
На оживена улица просяк спира случаен минувач: – Днес имате голям късмет, господине! В рамките на моята рекламна кампания можете да направите петдесетпроцентно намаление на онова, което мислехте да ми дадете…
– Докторе, дайте ми някаква надежда! – Няма проблем. За мен последното желание на умиращия е закон!
– Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. – Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.
Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ. – Пиши му – посъветвал го банкерът – веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи. – Но той ми дължи 1000 долара! – Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ – някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал: – Този човек има пролем! – Да, но е важно, че говори за него!
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
