11777
Яде в час, от геврека на Лена Забележка в бележник
На изложба на военна техника: – Това, господа, е най-новият модел бронирана жилетка. Издържа на всякакви куршуми, по-сигурна е от танкова броня! Ало, господине, внимавайте да не се облегнете на нея – ако я счупите ще си я платите!
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Един професор късал всички студенти наред. Отиват на поредния изпит – пак всички скъсани, само студентката, която останала последна, излиза доволна. Всички я питат: – Колко ти писа? – Отличен! – И какво, много ли те разпитва? – Не, само един въпрос ми зададе. – И какъв беше? – "Госпожице, какво ще правите довечера?"
Кмета Софиянски се среща с група граждани. Кмета се усмихва. "Софиянски се усмихва, значи всичко е ОК!" – си мислят гражданите. "Гражданите виждат, че се усмихвам, значи всичко е ОК!" – си мисли Софиянски.
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
На млад мъж спешно му се ходи по голяма нужда и се изпуска в гащите. Качва се в трамвая и сяда облекчен. Наближава спирката и се сеща ,че е е омацал седалката и не му се иска да става ,за да не се изложи. За негово щастие възрастна баба го моли да отстъпи мястото , защото я болели краката. Естествено той става и казва : – Бабо , не само мястото ще ви отстъпя , а и разваления течен шоколад , който изтече на седалката от буркана , който счупих , докато тичах да хвана трамвая.
Студентка, изящно гримирана, с много къса пола влиза на изпит. Сяда пред професора, кръстосва крака, присвива поглед и устните и потреперват: – Господин професор, всичко бих дала от себе си само и само да ми дадете този изпит! – И ще направите каквото поискам? – пита професорът. – Да, всичко… – казва студентката и повдига с ръце бюста си. – Добре колежке – тогава искам да отидете и да си прочетете материала за изпита.
– Поканете, моля ви, следващия пациент, – казва лекарят след преглед на болния. – Моля, заповядайте, – казва пациентът на дамата, която чака реда си и след това излиза на улицата. След като изминал половин километър пациентът чул глас зад себе си: – А, къде отиваме?