388
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
Мъж лети с балон и разбира, че се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и се провикнал: – Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам. Жената му отговорила: – Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина. – Вие сигурно сте счетоводителка? – предположил мъжът. – Да, но как разбрахте? – попитала дамата. – Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми помогнахте с нищо. – А, вие сигурно работите в ръководството – констатирала жената. – Да, но как се досетихте? – Не знаете къде се намирате и каква е целта ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество горещ въздух. Обещавате неща, които нямате идея как да изпълните, но очаквате другите да решат вашите проблеми. И накрая вие все още сте в същото положение, след като ме срещнахте, но прехвърлихте вината за това върху мен.
Срещат се двама приятели – единият много кахърен. – Какво става бе, защо си толкова угрижен? – Абе остави… Оня ден се поскарахме малко с тъщата и… – Е, айде сега, голяма работа! Вземете да се сдобрите и толкова. – Не е там работата… Сега се чудя – да скрия някъде тялото или да ида да се предам?
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…