Една мутра кара БМВ-то си с бясна скорост по магистралата. В този момент му звъни GSM-а: – А бе, брато, къде си? – А бе, движа тук по магистралата, бе брато. – Брато, внимавай много, защото току що по радиото казаха, че някакъв идиот карал с 200 срещу движението. – А бе, брато, не е един, бе, много са…
Мутра умряла и попаднала в ада. Дали му нов костюм "Версаче", накичили го целия със злато, дали му солидна пачка банкноти и го пуснали да си върви. Наоколо пълно със страхотни забавления. Влиза той в казиното. – Залагам хилядарка на червено. – Съжалявам, пари не приемаме. Отива на бара: – Мартини с лед. – Съжалявам, пари не приемаме. Влиза в ресторанта: – Гъбена супа, стек с гъби и бутилка уиски. – Съжалявам, пари не приемаме. Мутрата се обръща към дяволите: – Тук може ли да се купи нещо въобще?! – Не. – Но защо?! – Защото това е ад за мутрите.
На изложба на военна техника: – Това, господа, е най-новият модел бронирана жилетка. Издържа на всякакви куршуми, по-сигурна е от танкова броня! Ало, господине, внимавайте да не се облегнете на нея – ако я счупите ще си я платите!
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
Обхождайки военните си бази, македонският президент Киро Глигоров открил два бомбардировача и решил да нападне САЩ. Обадил се на Бил Клинтън и му заявил,че ще обстрелва Бостън. Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две – нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици – нищо. На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил: – Клинтън, днес нападам Вашингтон! В отговор от слушалката се чуло: – Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Двама англичани се запознават на прием: – Дамингс – индустриалец, въглища и кокс. – Блекстоун – директор на затвор, хляб и вода.
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Попитали Радио "Ереван": – Има ли живот след смъртта? – Има, но само за политическите трупове и то доста охолен!
