Един мъж не издържал на страстните денонощни набези на пламенната си съпруга. Една вечер изморен й подметнал: – Не съм срещал през живота си жена с по-гореща кръв от твоята! Но да знаеш, когато умреш ще заповядам да издълбаят на паметната ти плоча: Най-после студена! – Аз пък ще накарам да издълбаят на твоята плоча: Най-после вдървен! – отговорила му тя.
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Индиец е на очен лекар. Там на таблото за проверяване на зрението му показват един ред от букви БКРДЖЧТПХ и го питат: – Виждате ли какво пише тук? – Естествено – казва индиеца. – Само не знам откъде знаете моминското име на жена ми!
Разговарят Мюлер и Щирлиц: Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове? Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката." Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!
