5834
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
Двама интернет-маниаци си говорят: – Какво става, как си? – Уф, имам мускулна треска на пръстите… – Защо? – Абе снощи се засякохме с едни приятели в един чат, до сутринта пяхме песни…
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
Между колеги: – Отпуската ти се е отразила много добре. Изглеждаш чудесно с тези кръгли червени бузи… – Всеки ден надувах по четири дюшека.
Киркор и Гарабед живеели в две съседни кооперации и много обичали да си говорят през балконите. Обаче на съседите им писнало да ги слушат и им прокарали телефони… Обажда се Киркор на Гарабед: – Ало, Гарабед, излез на балкона да ти кажа нещо!
Отива Зайо Байо в сладкарница и пита продавача: – Имате ли толта от молкови? – Ми, нямаме. Отива на другия ден и пак пита: – Имате ли толта от молкови? – Ми, нямаме. И така 4-5 пъти и решили да направият торта от моркови. На другия ден идва Зайо и пита: – Имате ли толта от молкови? – Имаме. – Много е гадна, нали…
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?