5144
Всяка материя има дупки. Дупки отпред, дупки отзад, които трябва да бъдат запълвани. Учител в ДТГ гр. Свищов
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
– Ало? – Здравей, миличко, обажда се Татко…Мама близо до телефона ли е? – Не, тате. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк. След кратка пауза Татко казва: – Но ти нямаш чичо с име Франк, миличко! – О, да, имам и той е горе в спалнята с Мама в момента! – Ъ, добре тогава…. ето какво искам да направиш. Остави телефона, избягай горе и почукай на вратата на спалнята и извикай на Мама и Чичо Франк, че татко тъкмо е паркирал колата отвън. – Добре Татко. След няколко минути, малкото момиченце се връща на телефона. – Добре Тате, направих каквото ми каза! – И какво стана?- попита той. – Ами Мама се изплаши ужасно много, скочи от леглото без дрехи и избяга навън крещейни, но се спъна в килима и полетя през прозореца и сега е мъртва! – Боже мой!!! А какво стана с Чичо Франк? – Той скочи от леглото без дрехи и също беше изплашен до смърт и скочи през задния прозорец в басейна….но явно е забравил, че миналата седмица ти източи водата, за да почистиш басейна и сега и той е мъртъв. ***дълга пауза*** Тогава таткото казва: – Басейн?????? Това номер 555-7039 ли е???
Един мъж се разхождал по време на панаир и изведнъж стигнал до палатката на ясновидка. Човекът не бил суеверен, но решил да влезе. Ясновидката се вгледала в кристалното си кълбо и казала: – Виждам, че сте баща на две деца! Мъжът презрително се изсмял: – Не, аз съм баща на ТРИ деца! – Така си мислите вие… – казала ясновидката.
Един мъж влиза в една пивница и си поръчва едно питие. Сяда на една маса, а на съседната маса стоят трима души и си говорят. По едно време двамата стават и почват здрав ръкопашен бой. Току-що влезлият мъж отишъл на другата маса и попитал: – Защо се бият тия? – Бият се защото са на едно и също мнение! – отговорил мъжът. – Е как така? – Ами единият каза "Знаеш ли колко хубаво се ебе жена ми?", а другият му каза "Да". Та за това се бият.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!