9704
След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: – Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… – Тогава изпратете сметката на баща ми!
След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: – Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… – Тогава изпратете сметката на баща ми!
Жена се обажда на съпруга си от командировка по телефона и пита как е в къщата. – Ами котката ти пукна – казва съпругът й. – Ау, ама не можа ли по-заобиколно да ми го кажеш, например че се е разхождала по покрива, подхлъзнала се е и е паднала. Ех, как да е. А мама как е? – Ами на покрива е…
Съобщение по новините: "Неизвестни терористи са превзели зала, в която се провежда конференция на адвокати. Похитителите са заплашили, че ако не получат голям откуп ще започнат да освобождават по един адвокат всеки половин час."
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
– Защо, когато политик се подпре на стена, тя пада? – Защото по – умният отстъпва!
В една сладкарница поръчали торта с надпис "Честит рожден ден". Сладкарят възложил поръчката на помощника си. След един ден двамата се чули по телефона: – Какво стана с тортата? Готова ли е? – попитал сладкарят. – Да, но малко се посмачка, след като я прекарах през пишещата машина. – отговорил помощникът.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…