В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: – Какво е това? – Как какво – неутроноуловител. – отговорил боеца. – Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?
Подполковник, който иска да покаже че и той знае нещо за компютрите, пита старшина-школника: – Кажи ми, каква е разликата между 486 и Windows 95?
Младоженци в деня на сватбата им, чакат пред църквата. Жената пита мъжа: – Направи ли всичко което ти казах – изми ли чиниите, изпра ли? – Да, разбира се. – А, смени ли си чорапите? – Да, разбира се. След 15 минути. – Сигурен ли си че си смени чорапите? – Да, разбира се. След още 15 минути. – Наистина ли си смени чорапите? – Да, разбира се. Знаех си, че няма да ми повярваш и за това си ги нося в джоба да ти докажа.
Възрастен човек се качва в трамвая, но няма места. Той се приближава до млад седнал човек и му казва: – Млади човече, отстъпи мястото, че ме болят краката! Младия отвърнал: – Дядо, ти като си бил млад отстъпвал ли си място на по-възрастните хора? – Да, винаги. – Ей затова те болят краката.
Един телевизионен техник бил повикан в една къща. Но домакинята била толкова красива, че човекът не можел да свали очи от нея. Когато най-после техникът свършил с работата си, домакинята му платила и казала: – Аз… искам да ви помоля за… нещо необичайно. Но трябва да ви помоля да го запазите в тайна! Техникът бързо се съгласил. Жената продължила: – Малко ми е неудобно да говоря за това, но… моят съпруг, иначе е много свестен човек, но… има… физическа слабост. Дори, бих казала, че не може да се справя с някои неща. Исках да ви помоля за това още от мига, в който ви видях на врата. Аз съм жена, а вие сте мъж и си помислих, че бихте могъл… Техникът веднага отвърнал: – Да, да, да… – Бихте ли преместили този хладилник?
– Е, как беше на вчерашния концерт? – обръща се баща към малкия си син. – Добре ли пяха? – Не – отговаря малкият. – Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.
Евреин и арменец седят на стълбите пред синагога и просят. Минаващите край тях евреи пускат пари само на евреина. Последният евреин, който влиза в синагогата, спира пред арменеца и му казва: – По-добре иди пред арменската църква, защото тук даваме само на нашите хора. Като влязъл, Гарабед се обърнал към евреина: – Абе, Киркор, тия ли ще ни учат на бизнес?
– Иванчо, дядо ти е много болен. Иди да му кажеш нещо по-весело да го разведриш. – Дядо, ще уредим на погребението ти да свири духов оркестър!
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Момче пита баща си: – Татко, какво е това политика? – Ами как да ти обясня по-накратко? – отговаря бащата. – Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството – тя ги харчи. Ти си народът – за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето. Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило. През нощта то отива при майка си и гледа че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало. Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си… На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва: – Татко. разбрах що е политика! – Браво моето момче! – отговаря бащата. – Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат а бъдещето е цялото в лайна!
