В кабинета на Ленин внасят цвете в саксия. – Как се казва това цвете, другарю? – пита Владимир Илич. – Мушкато. – Мушкато… – замислено повтаря Ленин, след това изтръгва цветето с корените и го изхвърля през прозореца. – А земята, – заповядва той, – я раздайте на селяните!
Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции: – Значи, като се издигне самолета на 3000м височина – скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата. Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона – парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон – парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас: – Е сега, ако и джипката не дойде, ебати организацията!
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Разговор между войници: – Абе защо военните са толкова тъпи? – Е не знаеш ли, че когато Господ раздавал акъла те били на занятие. Той застанал на моста да ги пресрещне, а те тренирали минаване на водно препятствие и минали под моста.
Отива заека в една баничарница и пита: – Имате ли 1000 банички? – Не. На другият ден пак идва: – Имате ли 1000 банички? – Не! Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува. Идва на четвъртия ден заека: – Имате ли 1000 банички? – Дааа, имаме! – Хммм, и кво ша ги праите толко много?
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала : – Стена. Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила: – Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
