Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Младоженци в деня на сватбата им, чакат пред църквата. Жената пита мъжа: – Направи ли всичко което ти казах – изми ли чиниите, изпра ли? – Да, разбира се. – А, смени ли си чорапите? – Да, разбира се. След 15 минути. – Сигурен ли си че си смени чорапите? – Да, разбира се. След още 15 минути. – Наистина ли си смени чорапите? – Да, разбира се. Знаех си, че няма да ми повярваш и за това си ги нося в джоба да ти докажа.
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита: – Може ли да си налея вода от твоя кладенец? Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си. След малко пак се връща. – Дай вода! Налял си и избягал. И така няколко пъти. Най-накрая комшията му го попитал: – Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя? – Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
