– Ало, пешо ти ли си? Защо още не си ми пратил файла по e-mail? – Ох, кво да ти кажа! Модема ми не бачка! Не мога да ти го пратя . . . но щом толкова много ти трябва, имам една идея. – Каква? – Слушай сега! Значииии . . . създай един файл. Промени му големината на 1 234 832 байта. Разбра ли? – Мисля. . . че да!? – Добре, имаш ли PC Tools? – Ми да! – Добре, стартирай PCT, отвори го с редактора, превключи на шестнайстичен режим, позиционирай в началото и пиши . . . A1 B7 34 1F 4A 61 35…
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
Уважаема редакция,Нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.Ако вдигна аз телефона – затварят. Взе често да се среща с „приятелки“, а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.И гледам – ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?
Водят деца на посещение в зоологическата градина. Спират пред клетката на слоновете и ги питат: – Деца, какво животно е това? – Слон, слон, слон – отговарят всички. – А как го познахте? – По хобота и големите уши. Спират пред клетката на жирафа. – Деца какво животно е това? – Жираф е. Жираф е! – Как го познахте? – По дългите крака и дългата шия. Стигат до клетката на маймуната. – Деца, а това животно какво е? – Това е интернет маниак, госпожо – вижте има мазоли от седене на дупето си и очите му са зачервени.
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!
