Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока, математиците отишли при Генералния секретар на БКП и му казали: – Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: "Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".
Между писатели: – През последната година броят на читателите ми се удвои. – О-о, не знаех, че си се оженил!
Учителката: – Жоро, вчера защо не беше на училище? – Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче! – Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина? – Да, госпожо, но те си пишат! – Егати дългата химикалка! – обажда се Иванчо.
Една жена имала любовник – Пешо Стафидката – дребен и слаб мъж. Един ден съпругът й отворил гардероба и го намерил, както се криел там, и бой, бой… Жената си намерила друг – огромен як мъжага. Прибрал се мъжът й, отворил гардероба, и като видял новия, се обърнал и попитал: – А Пешо къде е?
Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си: – И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности? – О, не… Най-трудното мина.
– Сестра ти защо реши да става зъболекарка? – Каза, че обича мъжете да я гледат със зяпнала уста и облещени очи.
