Психолог среща борец и го пита: – Знаеш ли какво е логика? – Не. – Сега ще ти обясня. Пушиш ли? – Да. – Значи си купуваш цигари. – Да. – Значи ходиш по кафенета. – Да. – Значи забиваш мацки. – Да. – Значи не си гей. Борецът, впечатлен от логиката, среща друг борец и веднага го пита: – Пушиш ли? – Не. – Е значи си гей.
Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…
След обиска на Октопода занесли купищата иззети документи на министър Цветанов. Той дълго чел и с ужас установил, че Алексей Петров знае почти колкото цялото МВР. След интервютата на министъра за паралелното МВР, писарушките установили, че целия архив на Петров се състои от открити източници. Обяснили на Цветанов, че това не е класифицирана информация, но че всички уважаващи себе си служби я набират и че е много полезна. Недоумявайки как е пропуснал такова нещо Цветанов наредил да му се носят всички открити източници. Писарушките възроптали – Но г-н министър вие не можете да прочетете цял месец откритите източници само от един ден ? Тогава Цветанов наредил – Да ми се носят прочетени !
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
