Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия "Марлборо". Митничарите го гледат и се ядосват: – Мамка му, контрабандист! Да го спрем! – Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи. На другия ден пак: – Мамка му, дай да го глобим! – Не може, за една кутия не става. Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели: – Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата! – Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.
Доктор казва на пациент, страдащ от безсъние: – Ще ви предпиша разслабително. – Ще ми помогне ли да заспя? – Не, но поне ще имаш с какво да се занимаваш докато си буден.
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
