Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Събрал лъвът всички животни и вика: – От днес, ще подобряваме раждаемостта в гората и затуй съм решил да теглим чоп кой кого ще оправя. Тегли първите двама и обявява: – Магарето, че е по-силно ще оправи маймуната вагинално. Магарето започва, а зайчето си мисли "Йибах мааму, дано не се падна с лъва или слона!" Тегли лъвът вторите двама и обявява: – Вълкът, че е по-силен ще оправи гаргата анално. Почва вълкът гаргата, а зайчето пак си мисли "Йибах мааму, дано не се падна с лъва или слона!" Тегли лъва третата двойка, четвъртата и накрая остават само зайчето, змията, слона, лисицата и лъва. Тегли пак лъва и обявява: – Слона ще оправи лисицата, анално. Слонът почва, а зайчето си вика "Йибах мааму, само дано не се падна с лъва!" За последно тегли лъвът и обявява: – Аз че съм по-силен ще оправя змията орално. И хоп, нанизва змията. "Слава богу, размина ми се", хили се наум зайчето. В това време слонът се обажда: – Абе, лъве, лисицата не издържа и припадна, какво ще правим сега? – Ааа, проблем няма, тъкмо си нанизах презерватива, що да не направим една тройка със зайко?
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.
Един 85-годишен старец се оженил за 18-годишна девойка. След празненствата се оттеглили в спалнята, съблекли се и легнали. Дядката вдигнал ръка и й показал три пръста. – Какво, искаш да кажеш че ще го направим три пъти ли? – изненадала се тя. – Не. – отговорил дядото. – Давам ти да си избереш…
