3947
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
Мъж влиза в бара и крещи на бармана: – Една кока! Барманът: – Какво е това кока? Мъжът със снизхождение: – Това е тъмна течност, състояща се от натриев карбонат, екстракт от растението кока и оцветител Е5! Барманът: – Аха, разбрах ви. А да ви дам ли към коката пластмасов цилиндричен прибор за смучене или не?
Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност: – Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата – кой ще избереш? – Костов. Пак го били и пак го попитали: – Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета – кого ще убиеш? Човека погледнал хитричко и попитал: – Ами вие кого бихте убили? – Клинтън, естествено! – Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: – Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? – И още как! – отговорил поручикът. – А тази, другата? – Дори превъзходно! – А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? – Без съмнение, корнет! – Но поручик – объркано пита корнетът – как знаете това? – Виждате ли, Оболенски – поучително го напътства поручик Ржевски – щом има уста, значи духа!
Учението е завършило. Сърдит сержант се отправя към редника: – Какво става с теб? Стърчиш прав като дърво, когато от теб до въображаемия противник има само сто метра! – Да, ама аз стоях зад въображаема скала, висока десет метра!
– Господин капитан, на главата ми падна някаква кутия! – Какво имаше в нея? – Нищо! – А в кутията?