9481
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
Човек отива на лекар. Влиза в кабинета и казва: – Докторе, имам проблем! Никой не ми обръща внимание. Докторът: – Да влезе следващият!
Жена плаче на гроба на починалия си съпруг. Един от гробарите е наблюдавал известно време, след което попитал: "Моите съболезнования, госпожо… просто се чудя какви ли са били последните му думи?" Жената, със сълзи на очи, се обърнала към гробаря и казала "Ами…. последните му думи… ами… "Ама, глупачко, с тая пушка и 5 метрова стена от 5 крачки не можеш да уцелиш"….
Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
Катаджия спира мутра на шосето, преглежда колата и в багажника намира автомат "Калашников". – Това какво е? – Ами, калкулатор- отговаря мутрата. Полицая бърка в джоба си, изважда калкулатор и го показва на мутрата: – Ей на това му казват калкулатор! – Не…- лениво реагира мутрата,- това твоето е за предварителни сметки, а моят е за окончателни!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"