Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Какво казва мъжът на жена си в поредните години на брака, когато пресичат заедно уличното платно: Първата година: "Почакай, пиленце, нека мине колата!" Втората: "Мила, почакай, идва кола!" Третата: "Чакай, идва кола!" Четвъртата: "Бъди по-внимателна!" Петата: "Не виждаш ли колата?" Шестата: "По дяволите, сляпа ли си?" Седмата (на себе си): "Като си сляпа, нека те сгази!"
В ресторанта сервитьорът пита: – Кафе или чай? – Кафе. – Не познахте, имаме само чай.
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
