Дресьор на лъвове показва номер: Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим. – Моля за доброволец от публиката – казва дресьора. От публиката излиза бабичка. Дресьора: – Да, заповядайте, госпожо. Бабичката: – Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.
Милионер търсел шофьор. Събрал всички кандидати и ги завел до една пропаст. Попитал кой на какво разстояние може да мине от пропастта. Първият отговорил: – На двадесет сантиметра. Вторият казал: – Мога и на 5 сантиметра. Третият казал: – Що се отнася до мен, не бих минал оттук за нищо на света. Той станал личен шофьор на милионера.
– Какво толкова не ви харесва в тази наденица? – пита келнерът. – Краищата й – отвръща клиентът. – Но всяка наденица си има краища! – Да, но тези тук са съвсем близко един до друг!
Разговор между системни администратори. – Разправят, че не било хубаво да ползваш за парола името на котката си. – Защо? Че какво му е лошото на qZ!813_gg1 за парола?
На шефа на митницата му писнало хората постоянно да говорят колко корумпирани са митничарите и колко пари са натрупали. Събрал един ден подчинените си и им казал: – От утре да не съм видял някой да идва на работа с Мерцедес или БМВ. Всички ви искам с автобус! На другия ден отишъл шефът на работа, погледнал през прозореца и… целият паркинг бил задръстен с автобуси!
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
Двама се карат, а около тях минава студент по филология с тълковен речник по български. Единият спира спора и заговаря минаващия студент: – Извинявай, би ли проверил в речника дали бялото е цвят? – Да! Цвят е! – А сега провери дали черното е цвят? – продължил същия. – Да. – отговорил след проверката студента. – Е, какво стана, бе, мой човек – обърнал се мъжът към опонента си – видя ли че съм ти продал цветен телевизор!
Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: – Не издържам, ще се пусна! – Трай, бе! Ще ни видят! – Е, дай поне конят да пусна!
