401
Между холивудски звезди: – Не се представяй за лейди! Ти дори не знаеш коя е баба ти! – Права си, за баба ми се разправят най-различни неща. Някои дори твърдят, че си ти…
Между холивудски звезди: – Не се представяй за лейди! Ти дори не знаеш коя е баба ти! – Права си, за баба ми се разправят най-различни неща. Някои дори твърдят, че си ти…
В операта: – Татко, защо мъжът в черно бие тази леля? – Не я бие, детето ми, това е диригентът. – Тогава тя защо така пищи?
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица. – Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му – Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…
Решил господ да разхвърля тъпанари из света, но го мързяло и за това дал една торба тъпанари на едно ангелче. Тръгнало то ама след малко се връща. – Кво стана бе – питал го господ – що толкова бързо се върна. – Ми така и така без да искам изпуснах всички тъпанари в ХТМУ. – Еми станалото станало ето ти нова торба и тоя път внимавай, и пропусни ХТМУ. Тръгнало ангелчето, връща се вечерта, ама на господ му направило впечатление че пак нещо не е наред. – Какво стана бе? – Емиии разхвърлях тъпанарите както трябва , пропуснах ХТМУ ама за МЕИ не ми стигнаха. – А, не се притеснявай, аз от там ги взимам.
Група полицаи тръгнала на екскурзия с двуетажен автобус. Пътуват, на първия етаж цари веселба, смях, а на горния – нищо. По едно време един от първия етаж се качил на втория да види какво става: – Айде бе, защо не се веселите! А ония всичките налягали под седалките и му викат: – Добре сте вие долу, имате си шофьор, а при нас няма!
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.