5197
– Докторе, трудно дишам! – Ами какво се мъчиш тогава – не дишай!
– Докторе, трудно дишам! – Ами какво се мъчиш тогава – не дишай!
Шефа на борците строява подчинените си и казва: -Тези сьс средно образование от ляво, тези с основно от дясно. Половината застават от ляво, другите от дясно и един стои на средата. Шефът го пита : -Ти от ляво или от дясно? А той му отговаря: -Аз шефе само до втори клас. А шефът му казва: -Тогава ти зад мене!
Kалеб и Лара Крофт провеждат операция. Калеб: – Ще се наложи да ампутираме левия крак. Режи! Туп… Калеб: – Левия ма! Туп… Калеб: – Левия ма! Туп… Калеб: – Левия ма!
Противно на общото мнение, социологията е точна наука. Колкото платиш, точно такива резултати и ще получиш.
На цигулков концерт звучи мазурка от Шопен. Изпълнителят забелязва, че лицето на един от зрителите на първия ред е обляно в сълзи. След концерта той го намира във фоайето и го пита: – Навярно сте поляк? – Не, цигулар съм – отговаря човекът.
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…