2681
Делото продължава няколко часа. Обвиняемият пита адвоката си: – Още колко време ще продължи? – За мен още около час, а за вас – от три до пет години.
Делото продължава няколко часа. Обвиняемият пита адвоката си: – Още колко време ще продължи? – За мен още около час, а за вас – от три до пет години.
Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. – Какво става бе, заю? – Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! – Е и кво? – Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! – Чакай да помислим! – казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал: – Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: – Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. – Кво стана бе зайо? – попитал мечокът. – Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!!!
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.
Един човек вместо мастика викал мастиска. И влиза той в бара и вика на келнера: – Шшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Келнера си замълчал. След малко пак: – Шшшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Тъй се повторило няколко пъти и накрая келнера му отвръща: – Ами стискай я и ти бе, кво чакаш.