Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
Един доктор отишъл на преглед при друг доктор и питал: – Ще ме прегледаш ли? – Защо? Сам не можеш ли? – Мога, ама много скъпо взимам.
По комунистическо време в СССР някаква жена се явява на изпит за вкантната длъжност "чистачка". Излиза и плаче. Питат я: – Какво стана? – Ами скъсаха ме… Питат ме отначало – какво е това: две нули, М. И аз казвам – мъжка тоалетна. После – какво е това: две нули, Ж. И аз казвам – женска тоалетна. А след това ме попитаха какво е това – две нули, Н, аз не знаех и ме скъсаха. – Ей, ама ти не знаеш ли че винаги задават два въпроса по специалността, а третият е политически?
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
Една мома се жени. Младоженците се прибират в спалнята, докато роднините празнуват на двора. Изведнъж момата изскача от спалнята разплакана, намира баща си и казва: – Тате, тате! Той иска да ме чука отзад! – Дъще, виж сега. Сега, така както си, дупето ти е като монета от 10 стотинки. Като ти направи това мъжът ти, ще стане като монета от 50 стотинки. Е кажи ми сега, струва ли си за 40 стотинки да се карам със зетя?
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Лекар към пациента: – А сега, сгънете крака в коляното. – В каква посока?
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: – Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра… – И после какво ще стане? – Ще ме погребат и няма да ме има вече. – А как ще те погребат? – Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. – А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Двама англичани се запознават на прием: – Дамингс – индустриалец, въглища и кокс. – Блекстоун – директор на затвор, хляб и вода.
Младеж е обвинен в кражба. Адвокатът го пита: – Имаш ли пари за защита? – Нито петак. Но имам един "Форд". – Добре – отговаря адвокатът – Ще се задоволя с него. А сега да пристъпим към работа. Кажи какво си откраднал? – Как какво? Форда!
