Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: – Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: – А ти, малката бързо се прибирай в селото…
