10242
Сервитьорът влиза в кухнята: – Две наденички за господин съветника. – И една му стига – казва готвачът. – Той е толкова фиркан вече, че вижда всичко двойно! – Така е, но той си поръча четири.
Сервитьорът влиза в кухнята: – Две наденички за господин съветника. – И една му стига – казва готвачът. – Той е толкова фиркан вече, че вижда всичко двойно! – Така е, но той си поръча четири.
– Госпожо – обръща се лекарят към съпругата на свой пациент, – длъжен съм да ви предупредя, че вашият мъж никога повече няма да може да работи. Но засега не му казвайте! – Но защо? Това така ще го ободри!
Мъж се приближава към вратата на съседа и започва да чука. Никой не му отваря. Той продължава да чука, още по-силно. Към вратата се приближава куче и казва: – Човече, няма нужда да чукаш, вкъщи няма никой. Мъжът припада от изумление. Свестява се след известно време, гледа кучето седи до него и го наблюдава. – Ти какво, куче, не можеш ли да джафкаш? Кучето отговаря: – Мога, бе, ама не исках да те плаша…
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
При фризьора: – Да мина ли с машинката и отзад? – Не, благодаря, но може да минете тила.
Питат радио Ереван: – Има ли опасност от глад на земята? – Не, освен ако китайците не се научат да ядат с вилици.
По време на комунизма в СССР Брежнев викнал при себе си вътрешния министър за справка: – Колко евреи имаме в страната? – Към 4-5 милиона. – А ако им разрешим да емигрират в Израел, колко от тях ще поискат да емигрират? – Към 12-15 милиона.
Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
Старшина минава медицинска комисия. При очния: – Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Какво, съвсем нищо ли не виждате? – Не, виждам си отлично – просто съм забравил как се казваха…