Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита: – Ъъ-ъ-ъ, такова, ваште, вкъщи ли са? Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва: – Ти как мислиш?
Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката: – Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина. Французойката: – И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница. Българката: – И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
