6791
Двама си разговарят: – Твоя син къде работи. В интернет ли? – Не. Той е в частна фирма.
Двама си разговарят: – Твоя син къде работи. В интернет ли? – Не. Той е в частна фирма.
Един майтапчия отишъл на работа с огромна синина под окото. Колегите го питат: – Какво се е случило? – Знаете ли ,- заобяснявал той, – аз страдам от безсъние и често пъти от нямане какво да правя към три часа през нощта набирам някакъв телефонен номер и питам човека, когото съм събудил: "Познайте кой ви звъни?" – Е, и какво? – Снощи някакъв тип позна.
– Госпожо, съгласна съм да бъда ваша прислужница, но трябва да ви предупредя, че не мия нито подове, нито прозорци. – А свирите ли Шопен на пияно? – Не, но защо ме питате? – Госпожице, на мен ми трябва прислужница, която да свири Шопен, докато аз мия пода и прозорците.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача: – В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали? – Шест! – обажда се един новобранец. – Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали – шест при инцидента и шест при следствения експеримент.