10421
Обажда се служител от лотарията: – Стефан Иванов ли е на телефона? – Да! – Вие сте щастливец! Печелите десет хиляди лева, ако отговорите с НЕ на първия ми въпрос! Готов ли сте? – Да!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Един мъж се връща от командировка. Направо влиза в спалнята. Лампата е загасена и той ляга в леглото… свършва си работата и отива до банята. Там гледа жена си да се мие. Влиза обратно в спалнята, святка лампата и гледа тъща си: – Защо не се обаждаш, че си ти? – Ами нали сме скарани и не си говорим…
Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!
Срещнали се една натовска и една руска ракета. Руската казала: – Хаиде да те водя да пием по една водка! – Ааа, не мога! Бързам по работа. – Хайде де, само за малко! След дълги пазарлъци двете ракети все пак пили по шест водки и натовската ракета се напила. Тогава руската я хванала под рамо и казала: – Ти май се напи, а? Хайде сега да те водя у вас.
Доктор казва на пациента: – Много сложен случай. Вие не пиете лекарствата, които ви предписвам, не спазвате диетата, нарушавате режима и което е най-лошото се чувствате все по-добре.
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"
Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: – Нико, хайде сега изсвири нещо! – Няма! – Хайде бе, моля те! – Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: – Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини…
Катаджия спира автомобил шофиран от блондинка. – Вие какво, не виждате ли какъв знак има ей там? Блондинката премрежва поглед в посока на знака, след това бърка в чантата си, накрая вади кутийка, отваря я, изважда отвътре очила, слага си ги, пак поглежда към знака и казва: – Не мога да кажа точно, но, според мен е препинателен….