Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
Какво е П.У.Т.К.А ? Това е Пункт за Управление и Тактическа Координация на Авиацията.
Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
– Докторе, това лекарство което ми предписахте много ми помогна! Докторът, замислено: – Да-а-а… какво ли не се случва.
Голяма фирма. В разгара на работния ден в офиса нахълтват група маскирани и въоръжени мъже: – Всички на земята! Това е обир! – Пу, че ме уплашиха – мърмори си главният счетоводител от пода – а аз помислих, че са данъчните.
Разговор в театъра: – Тази вечер имаме много слабо посещение. – Къде има повече хора? В партера или на балкона? – На сцената са най-много.
Прием в Холивуд. На един от присъстващите представят поредния съпруг на известна звезда. – Аз съм мъжът на … – казва той. – А през деня с какво се занимавате?
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
