7946
"-Засега си за минус 2, гледай до края на часа да изкараш 2!" Преподавател по френски език в НБУ – Албена
Митничар се връща вкъщи по-рано. Жена му гола в спалнята. Притеснена. Той: – Тук има мъж! Казвай къде е? Тя отрича. Той вади пищова и тръгва да търси из апартамента. Поглежда в кухнята: – Тук няма никой. Поглежда в банята: – Тук няма никой. Поглежда в гардероба – отвътре една трепереща ръка подава 200 марки. Митничарят ги взема , затваря гардероба и казва: – И тук няма никой.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Човек отива при лекаря: – Докторе, задушавам се, не мога да дишам! – Пушите ли? – Пуша, но не помага!
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…