8045
"Ученици, Христо Ботев е умрял на 49-та страница, горе в десния ъгъл…" Учителка
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
Авторът се подмазва на издателя си: – Знаете ли, от вас може да излезе чудесен баскетболист! – Защо? – пита учуден издателят. – Всичко, което ви предлагам, хвърляте право в кошчето!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Две медицински сестри разговарят: – Ти къде работиш? – В института по заразни и паразитни болести. – Като зараза, или като паразит?
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!