4721
– Докторе, имам голям проблем. Хъркам.– Знам, неприятно е. Сигурно жена ви не мигва по цяла нощ.– Не, не е това, още не съм женен.– Тогава какъв е проблема?– Това, че вече от трета работа ме уволняват!
Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. – Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.
Мутра построил лятна вила в Балчик. През лятото отиват на море с гаджето. През това време обаче свлачището е отнесло вилата в морето. Девойката почва да се ядосва: – Их, мама му стара, отиде ни хубавата вила, толкова пари потрошихме, а всичко отиде на вятъра. Мутрата гледа спокойно, след това й перва един по врата и казва: – Стига мрънка ма! Я глей отгоре ква идва!
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
– О-о, колко си пораснал, вече си ученик! А кой предмет най-много ти харесва в училище? – Ами… часовника на учителката и раницата на Емил!
– Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. – А с мама разговаря ли? – Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й: – Ето ти една риба да я изпържиш! – Нямаме олио. – Тогава с мас. – И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари! – Добре де, свари я! – И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година. Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика: – Да живее правителството, да живее правителството!
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…