Мутра отива на среща с директор на предприятие. Влиза при секретарката и пита, дали директорът е там. – Ами Господин Директорът в момента не е тук. Ако искате оставете си телефона и ще ви звънна, когато се върне. – Ти да не си луда, ма! Хиляда марки съм дал за телефончето, а ти искаш да ти го оставим…
Балканите идат! Сценарий за развитието на Европейския съюз 2007 г. – България е приета в ЕС. 2010 г. – Румъния е приета в ЕС. 2015г. – Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС. 2017г. – Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС. 2018г. – За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели. 2019г. – Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация. 2022г. – Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори. 2025г. – Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото. 2026г. – Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой. 2027г. – Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС. 2028г. – През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.
Група милиционери ще заминава на екскурзия в планината. Началникът им ги събира за инструктаж: – Ще пътуваме с камион с ремарке. Половината от вас ще са в каросерията на камиона, половината в ремаркето. Да дойдете тук рано сутринта – камионът заминава в 7.00. Въпроси? – Да – а ремаркето кога заминава?
Телефонът звъни. Мъжът вдига слушалката: – Ало? Здравей, мамо! Да, пак се скарахме с нея… Да, помня че ми каза да не се женя за нея… Да, помня че ми каза, че е мръсна курва… Не, няма да я напускам… Да, и това опитах – нищо не става… И това опитах… Искаш ли да поговориш с нея? Сега ще я викна. Вика към другата стая: – Скъпа, ела на телефона! Майка ти се обажда.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
