В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
Щирлиц отива на явка в гробищата. Мюлер знае за нея и е обградил цялото гробище. Щирлиц стига до 6-ти парцел, 8-ми гроб и бърка с ръка отдолу, за да вземе сведението от Центъра. Изведнъж се запалват прожектори, Гестапо и Мюлер идват към Щирлиц. Мюлер взима бележката от ръката на Щирлиц и чете на глас: "Щирлиц, вие сте педераст!" Глас зад кадър – "В този момент Щирлиц разбра, че е станал герой на Съветския съюз".
Зайо Байо стоял на брега на реката и пушел трева. Дошъл по едно време бобъра и го питал: – Абе Зайо Байо, к"во праиш? – Ми джаскам, к"во да правя. Наиш к"ъв е кеф? Дърпаш на единия бряг на реката, преплуваш я и изпускаш от другата страна. Направо супер готино! Решил бобъра да опита. Опънал си, преплувал реката и на другия бряг изпуснал. Станало му супер гот. В този момент дошла видрата и го питала кво прави. Като разбрала решила и тя да опита и преплувала реката за да вземе джоинт от Зайо Байо. Излязла видрата на другия бряг и Зайо Байо изплашено казал: – Бобре, бобре, изпускай, че мутираш!
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
– Докторе, зъбите ми са съвсем жълти! Какво да правя? – Носете кафеви вратовръзки.
Студентско парти. В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото. Момичето обяснява: – Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
