От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк. – Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. – Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът. – Да, защо? – Защото сега е… висок и слаб!
Келнера към клиента: – Но вие ми плащате с фалшива банкнота! – А ракията Ви беше ли истинска?
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
В рая седнали трима и търсят още един, за да играят карти. Изведнъж към тях се приближва четвърти. Зарадвали се те, раздали картите. Точно да започнат и четвъртият изчезнал. Прибрали тримата картите, ще си ходят вече. Изведнъж същият човек пак се появява. Пак раздават картите, аха да почнат и тоя пак изчезва. След петото появяване един от тримата пита вбесено: – Абе, ти, искаш ли да играеш карти или си правиш майтап с нас? – Искам, бе, как да не искам, ама тия долу в реанимацията си правят майтап…
