Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се: – Бре, ами сега! Аз – с кожух, мъжът ми – с кожух, децата – и те с кожуси. На една заплата – откъде!? Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката: – Мецо, накъде си хукнала? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси? Стреснала се костенурката: – Бре, ами сега! Аз – с къща, мъжът ми – с къща, децата – и те с къщи. На една заплата – откъде!? Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът: – Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи? Изстинала му усмивката на щъркела: – Бре, ами сега! Аз – всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми – на екскурзия в чужбина, децата – и те на екскурзия в чужбина. На една заплата – откъде!? Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат – и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили й за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла: – Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
Българи задават въпрос към радио Ереван: – От четири години не сме яли месо, а започват постите. Какво да правим? Отговор: – Спирайте да ядете!
Един асистент решил да се заяде със студент и го пита: – Колко лампи има в стаята? – 20. – отговорил студентът. – Грешка, 21 са, аз си нося фенерче в джоба. Студентът останал на поправителен. На следващия път пак го питат: – Колко лампи има в стаята? – 21! – отговорил студентът, а оня му вика: – Не, 20, аз не си нося фенерчето. – Да, но този път аз нося! – отговорил студентът.
Двама професори, специалисти по атомна физика обядват в ресторант. Покрай масата им минава страхотна жена. – Гледай – казва единият – колко интересно са се групирали атомите!
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
