2536
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
В училище: – Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? – Ами татко нямаше време да ми помогне…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Разговор между ясновидци: – Това лято започва чудесно, нали? – Да, също като през 2007 година!
Едно котенце попитало батко си: – Бате, какво е това "ебане"? Батко му казал: – Ела с мене довечера и ще ти покажа. Излизат те вечерта и отиват на мястото където се събират младите котки. Обаче било зима и било много студено. Чакали те котките, чакали и мръзнали и по едно време котенцето казало: – Абе бате, аз още малко ще поеба и ще си ходя.
Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала техник: – Моля ви, вижте какво му има на този телевизор. – Защо, какво се е случило? – Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.
Заповед във фирма:„От утре не приемаме болнични листове! Щом сте могли да се занесете до доктора, ще се донесете и до офиса!“