Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Ученици на посещение при Ленин: – Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!" – Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
Един мъж завел приятеля си вкъщи, да му покаже новия апартамент. – Ето това е кухнята – казал той – а това тук е всекидневната, това е детската. Продължил да го развежда и отворил последната врата да му покаже спалнята, но с изненада видял, че там е жена му с друг мъж, запазвайки самообладание той казал: – Това е спалнята, а това съм аз когато ме няма вкъщи.
Един овчар си пасял овцете и си дъвчел един стрък трева. От планината се чул някакъв глас: – Иване-е, крадат ти жената. Овчарят започнал да бяга. Падал, ставал, търкалял се. После се спънал в един камък, ударил си главата в друг и казал: – Абе, аз защо бягам? Нито съм Иван, нито съм женен?!?
– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам. – Ами стой си у дома и дишай нормално!
