Мутра вика декоратор в многоетажната си къща, води го в стаята на дъщеря си и с недоволен тон казва: – Дъщеря ми е много недоволна от твоята работа. А уж ти се доверих при обзавеждането на къщата! Тя твърди, че нейната стая е най-страшната в целия дом. Това трябва да се оправи веднага! Декораторът: – Добре, господине! Това е съвсем лесна задача – просто трябва да махнем всички огледала…
Срещат се двама съученици.– Как е, какво ново при тебе?– Записах се да уча медицина.– Аз пък ветеринар… Значи ще можем да се лекуваме един друг.
– Иванчо, как се намира лицето на пирамида? – Госпожо, по-добре ми пишете двойка – с мафията не искам да се занимавам!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Мутра, шеф на голяма компания се обръща към новия си заместник: – Едва преди година, вие, дойдохте при нас в качеството си на прост инженер. Два месеца по-късно станахте шеф на плановия отдел, след още два се превърнахте във финансов мениджър, а сега аз ви назначавам за свой заместник. Какво ще кажете за това? – Благодаря…тате.
Мутра седи в ресторант. По едно време вика сервитьора и му казва: – Намали малко климатика, че умрех от жега! Сервитьорът си отива. След пет минути пак го викат: – Засили малко климатика, че умрех от студ! Сервитьорът заминава. След пет минути: – Намали го малко тоя климатик, бе! Умрех от жега тука. Сервитьорът пак тръгва. Седящият на съседната маса мъж наблюдава всичко с интерес. След десетия път не издържа и вика сервитьора: – Абе, как го търпиш тоя? – А, все ми е тая, ние тук климатик нямаме…
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.
