5898
Мъж гледа как съседа му тупа килим и се провиква:– Така не става комшу, трябва да удряш по-яко!– Вече опитах, ама така от него излиза прах.
Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: – Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? – Абе, обръщам тъщата.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Иванчо излязъл на терасата да учи. Отдолу минала Марийка с късата пола, Иванчо не издържал, влязъл вътре и си фраснал една чикия. Пак излязъл на терасата, след малко Марийка пак минала и Иванчо пак влязъл и си фраснал една чикия. За трети път излязъл и Марийка пак минала. Иванчо се провикнал: – Мамка ти ненаситна!
Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
– Как не ви беше съвестно да убиете човек само заради един-единствен долар? – Долар по долар милион става, господин съдия.
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Разгневена жена влиза в компютърен магазин: – Поръчах си компютър "Пентиум", а вие сте ми продали "Самсунг"!
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.