Двама психоаналитици се срещат в асансьора след напрегнат работен ден. Единият е преуморен, едва се държи на краката си, другият – бодър, пълен с енергия. – Как го правите, колега? – пита първият. – Кое? – Как успявате да изглеждате така бодър след 14-часово общуване с пациентите? – Че кой ги слуша тях!!!
– Ало, сервитьора! Това супа ли е, бе! Гола водица! – Е, ама поне е гореща.
Сред студенти се провел шантав конкурс – забиване на гвоздей в стена с глава. Първо място взел студент от НСА. Той забил 5 гвоздея. Второ място – студент от УНСС – 4 броя. Трето място – студент от ВИТИЗ – 3 гвоздея. Студентът от МЕИ бил дисквалифициран – 6 гвоздея, но с главичките напред.
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
Директор отива на лекар и се оплаква от преумора. След като го преглежда, докторът го пита: – А как сте със секса? – Един момент… – директорът изважда бележника си и прави нужната справка. – Секс имам всеки понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. – Множко е! – констатира лекарят. – Вторник трябва да отпадне! – Но докторе, това е единствената вечер, която прекарвам вкъщи.
Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!Излязла и тръшнала след себе си вратата.– Слава Тебе, Господи! – казал зетят. – Най-после чу молитвите ми!Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:– Провървя ти отново, навън вали дъжд.
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си: – Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол. Робърт: – Да, господине, ще се грижа за всичко. След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си: – Робърт, как е? Всичко наред ли е? – Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата. – Какви ми ги разправяш, каква дръжка? – Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви. – Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това? – Скочи в басейна и умря. – Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци. – То скочи, а басейнът беше празен. – Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица! – Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата. – ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как? – Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви. – ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!! – Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето…
– Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш? – Слон. – В Австралия няма слонове. – Точно за това са рядкост.
– Доволен ли сте от нашия най-нов компютър? – пита представител на електронна фирма директора на изследователски институт. – Не сме. Много е чувствителен. – Та нали това са неговите най-големи предимства. – Да, обаче след всяка направена грешка неудържимо се разплаква.
