Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 540

    Неграмотна жена работи като чистачка в малък пансион. Всяка седмица се подписва с кръстче на ведомостта за заплатите. Един ден слага на документите кръгче. Касиерката я поглежда въпросително. – Няма защо да се учудвате, госпожо! Омъжих се и си смених фамилията! – гордо заявява чистачката.

  • 7720

    Той се ожени за нея, защото я обичаше. Тя го обичаше, защото той се ожени за нея.

  • 10930

    Срещат се двама наркомани. Единият носи мотика. – Накъде с тая мотика? – Отивам да се боря с плевелите. – Какви плевели? – Абе посях си коноп, а то поникнали и едни домати, едни краставици, не ти е работа…

  • 10284

    Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо: "Уважаеми господине, Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, къй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…"

  • 2628

    В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?

  • 4891

    Момче с мотопед се блъска в дебел човек. – Не можа ли да ме заобиколиш?! – Страхувах се, че няма да ми стигне бензина…

  • 4348

    Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят футбол. Единият казва: – Аз ще бъда двата отбора и съдиите. Абе всички на терена. Другия отговаря: – Добре, тогава аз ще бъда публиката. Почва се играта. По едно време тоя дето е публиката замерва играещия с кутийка от бира. Играча се ядосва и вика: – Абе идиот такъв, от 25 човека на игрището как баш пък мене уцели! – А ти как разбра че от 50 000 публика точно аз съм те уцелил, бе!

  • 1913

    Една мутра казва на приятеля си: – Абе, брато, знаеш ли кво пише във вестника? – Кво бе брато? – Пише, че утре е краят на света. – Споко бе, брато, ние сме един век назад, бе.

  • 7882

    Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?

  • 3135

    Някъде в UK, съпруг и съпруга пред камината. Той чете вестник, тя бродира. По едно време тя нарушава мълчанието:– Сър, на главата Ви е кацнала муха.– Да не би да опитвате да кажете, че съм лайно?– Простете, Сър… Жените бъркат понякога, но мухите – никога.

  • 7346

    Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът. Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: "Защо трябва да броя до три, а не до две?" Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: "Е-е-е-дно, д-д-две…" и той паднал на земята. Трети скочил бързакът: "Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута".

  • 917

    За балерината е трудно да се държи само на пръстите си и винаги има риск да падне,но това са рисковете на спорта. Майка поучително към децата си

  • 9832

    Момче,веднъж ще те ударя и ще станеш спътник на стаята ! Учител по рисуване

  • 10632

    Мъж опитва ястие, сготвено от жена му: – Какво е това, скъпа? В случай, че се наложи да го опиша на доктора.

  • 11786

    "Търся под наем боксьонера в района. Обзаведена." Обява на сергия на кооп.пазар в "Люлин"

  • 11131

    Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.