3447
Двама лекари се надвесват над главата на болния. Единият казва: – Е какво? Ще го лекуваме ли или да го оставим да живее?
Двама лекари се надвесват над главата на болния. Единият казва: – Е какво? Ще го лекуваме ли или да го оставим да живее?
Психолог среща борец и го пита: – Знаеш ли какво е логика? – Не. – Сега ще ти обясня. Пушиш ли? – Да. – Значи си купуваш цигари. – Да. – Значи ходиш по кафенета. – Да. – Значи забиваш мацки. – Да. – Значи не си гей. Борецът, впечатлен от логиката, среща друг борец и веднага го пита: – Пушиш ли? – Не. – Е значи си гей.
Белите се скрили в една къща и не искат да се предават. Чапаев заповядва: – Петка, напред! Аз после ще отмъстя за тебе.
Из новинарска емисия: – Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.
Какво значи абревиатурата НДСВ? Отговор: Нова Данъчна Секира за Верващите.
Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!
Спират един кораб за митническа проверка… Качва се митничаря и пита капитана на кораба: – Наркотици? – Да, ето, два килограма чист кокаин – отговаря капитана и показва пакет… Митничаря (учудено): – А оръжие ? – Да – ето два калашника и един "Макаров"… Митничарят (ядосан): – Ами валута? – Разбира се – отговаря капитана и вади едно куфарче долари. Митничарят (шашнат): – И всичко това е ваше? – Не – казва капитана – това е ваше, моето е в трюма…
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…