Починал Милошевич и потропал на райските порти. Отваря св. Петър и му казва: – Ти не си за тук! Върви си в ада! Слезнал Милошевич в ада. След няколко дни банда дяволи тропат на райските врати. Отваря св. Петър и ги пита: – Вие какви сте? – Бежанци – отговарят дяволите.
Тече изпит. Студент не знае нищо и професорът решава да му пише двойка. – Е, това е – казва професорът – дайте си книжката. – Почакайте – казва студентът – нека аз да ви задам един въпрос, ако ми отговорите – пишете ми двойка, ако не – тройка. – Добре. – Как са забива червей в земята? – Не знам. – Залива се с цимент и се забива. – Добре, дайте си книжката. На другия ден професорът вижда студента в института, отива при него и му казва: – Дайте си книжката. Поправя тройката на шестица и вади едно шоколадче. – А това е от жена ми.
Младо семейство, живеещо в гарсониера посреща гости от съседен град. Дошло време да лягат, обаче леглото само едно. Какво да правят? Легнали всички заедно. На другата сутрин двамата мъже се засичат в кухнята. – Е как спахте? – пита домакинът. – А, добре, обаче жена ти нещо не е читава. През цялата нощ ме държа за оная работа. – Спокойно, брат. Не беше тя. Аз те държах. Нали знаеш "Доверявай се, но проверявай!"
Към пиколото: – Бързо тичай горе и виж дали съм си забравил чадъра в 502 стая. Мисля, че го оставих в ъгъла до умивалника. Пиколото след няколко минути: – Точно така, сър, на същото място си е.
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…
– Докторе, мъжът ми е болен… – Ясно. Съблечете се и ми покажете къде точно го боли.
