Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Към пиколото: – Бързо тичай горе и виж дали съм си забравил чадъра в 502 стая. Мисля, че го оставих в ъгъла до умивалника. Пиколото след няколко минути: – Точно така, сър, на същото място си е.
Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала техник: – Моля ви, вижте какво му има на този телевизор. – Защо, какво се е случило? – Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Един доктор отишъл на преглед при друг доктор и питал: – Ще ме прегледаш ли? – Защо? Сам не можеш ли? – Мога, ама много скъпо взимам.
На студент му провървяло. Успял да намери хубава квартира с нисък наем. Колегите му идват на гости и той ги развежда из жилището. – Това е кухнята, това е спалнята, това е хола… – А, този чук и тази тенджера закачена на стената, за какво са ти? – пита един от колегите. – Това е говорящ часовник. – Аз никога не съм виждал такъв. Ще ми покажеш ли как работи? – Гледай, – казал студентът, взел чука и с всичка сила ударил по тенджерата. От другата страна се чуло: – ВЕЧЕ Е ДВА И ПОЛОВИНА, МАМИЧКАТА ТИ ДА Е…..!
Съобщение: "Вчера в известна болница бе приет пациент с болен крак. След дълга операция хирурзите успяха да спасят крака. За жалост пациента не успяха…"
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно: – Ами ако парашутът не се отвори? – Ее, здраве да е.
Мъж лети с балон и разбира, че се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и се провикнал: – Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам. Жената му отговорила: – Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина. – Вие сигурно сте счетоводителка? – предположил мъжът. – Да, но как разбрахте? – попитала дамата. – Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми помогнахте с нищо. – А, вие сигурно работите в ръководството – констатирала жената. – Да, но как се досетихте? – Не знаете къде се намирате и каква е целта ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество горещ въздух. Обещавате неща, които нямате идея как да изпълните, но очаквате другите да решат вашите проблеми. И накрая вие все още сте в същото положение, след като ме срещнахте, но прехвърлихте вината за това върху мен.
