Студентка-първокурсничка се прибира у дома в четири часа сутринта. Майка й седи и я чака. – Хайде да видим сега, какво ще кажеш за свое оправдание. Къде ми скиториш ти цяла нощ, а? – Ми, на лекции бях… – някак замечтано отговаря студентката. – До четири часа сутринта!!??!! – Ами да, то, щото лектора, такова …. абе оказа се, че заеква….
Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!
Питат радио Ереван: – Има ли надежда в България? – Разбира се… Във Външно министерство.
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита: – Кой сра на горската пътека? Всички се умълчали. – Питам – кой сра на горската пътека?! Всички изтръпнали. – Вашта мама, кой сра на пътеката?! Слончето се обадило плахо: – Ами аз без да искам се изпуснах малко… – Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!
Tреньор към победен боксьор: – Не се ядосвай! Все пак в третия рунд ти окончателно го съсипа. По едно време той пребледня като мъртвец, защото си помисли, че те е убил.
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
Стои един много напушен наркоман в Зоологическата градина. Идва един полицай и му казва: – Ще те арестувам, дрогиран ми се виждаш! – Кой, аз? Нищо такова няма. – Как бе, нали те гледам, че две не виждаш. Я ми кажи – какво е онова животно в клетката отсреща? – и полицаят му сочи клетката на кенгуруто. – Ами, заек… – казва наркоманът. – Към 50-60 годишен.
