2163
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…
Английски актьор и критик обядват заедно в лондонски клуб. – Кажете ми – пита критикът, – дали според вас Шекспир е искал да ни накара да повярваме, че Хамлет е имал сексуална връзка с Офелия? – Не зная какво е възнамерявал Шекспир, но аз обикновено имам – отговаря актьорът.
Питат Радио Ереван: – Може ли да се живее само от заплата? – Не знаем, не сме опитвали.
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден. Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка: – Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш. На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие. Директорът на цирка се присламчва до него и пита: – Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа? – Триста долара! – Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон! – И къде трябва да работя? – Тук, наблизо, в цирка. – В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти…