По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
По време на парламентарното гласуване председателстващият помолил помощника да извика депутатие от бюфета, защото нямало кворум. – А какво да им кажа, за какво ще се гласува? – попитал помощникът – Как за какво?! – учудил се председателстващият. – Разбира се, че "За".
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
Попитали радио Ереван: Що е човек? Радиото стои безмълвно. След месеци отговаря: – Дълго не намерихме отговор на този въпрос. След консултация с радио Скопие, даваме техния отговор. И така, що е човек? Отговор: Лайно сo пари. – А какво е лайно? Отговор: Човек без пари. – А какво са пари? Отговор: Парите са, море дето от лайното правят човек…
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
