7324
В чест на Гергана, хората построили мивка… Ученическо съчинение
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
8257
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
-
-
-
564
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
-
9015
Президент на голяма компания се обръща към секретарката си: – Къде е прахът по бюрото ми? Бях си записал няколко важни телефонни номера!
-
7490
Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: – Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: – Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: – Ама ние вече минахме оттук… И въобще ти се въртиш в кръг… Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: – Кой говори…
-
-
-
1577
Мъж се прибира внезапно от командировка. Жената, разбира се, била в леглото с комшията. Като чула, че мъжът й се прибира, тя бързо скочила на пода и се престорила, че е получила инфаркт, а комшията се скрил в гардероба. Детето, обаче видяло всичко и казало: – Тате, тате, пък чичо Пешо се крие в гардероба! Бащата ядосано отворил вратата на гардероба и казал: – Абе, Пешо, не ли те е срам, бе! Жената умира, пък ти с детето на криеница ще ми играеш…
-
2597
Разговарят хирурзи: – Чу ли, как не му е провървяло на нашия завеждащ отделение? – Още не. Да не би най-сетне да са го уволнили за бездарност? – Не, счупил си е крака. – Е, това действително е лош късмет! И сега с какво ще прави операции?
-
-
2342
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
-
3417
Разговарят двама лекари: – Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. – Така бе, бяха много – въздъхва другият. – Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там…