1439
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.
Попитали радио Ереван: – Да вярвам ли на приятеля си, който твърди, че жена му е ангел? – Приятелят ви вдовец ли е?
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
– Докторе, не бъди песимист! Кажи ми нещо оптимистично! – Добре, ще го кажа така… Имаш такава болест, че ако успея да те излекувам ще стана световно известен.
При инспекция офицерът пита един от войниците: – Колко време сте в армията? – Много. – отговаря войникът. – Много какво? – Много дълго. – е крайният отговор.
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: – Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят…
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…