8502
Някога и аз по цял ден си стоях в часовете колкото да чуя някой даскалски бисер и после си мислех какъв ли идиот трябва да си, за да станеш учител… Дълбокосмислен монолог на учителка по химия
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Мъж отива на панаир и вижда афиш – „Атракцион – Сюрприз“. Платил си билетчето и влязъл, а вътре тъмно като в рог – нищо не се вижда. Докато се чудел накъде да върви, изведнъж на главата му паднала тухла. Мъжът изревал от болка, а от някакъв високоговорител се чуло: – Ако ви уцелихме, продължавайте да стоите на същото място. Печелите още един сюрприз!
Двама войници си говорят: – Нашата рота е същинска лудница! – Не е така – в лудницата поне началниците са нормални.
Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. – Василий Иванич, докараха "Филип Морис". – Сега съм зает. Просто го разстреляйте! – отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.
Гост на мизерен хотел пита служащия на рецепцията: – Какво е това върху бланката, която попълвам, господине? – Дървеница, сър. – Нямам нищо против, че във вашия хотел има дървеници, но когато те излизат навън, за да видят коя точно стая давате – това вече е прекалено!