9566
Жената обидено към мъжа си: – Любопитна съм, какво би направил, ако те изоставя и се оженя за друг. Няма ли да ти е мъчно? – Защо трябва да ми е мъчно за някакъв си кретен, когото въобще не познавам?
Мъж отива в командировка. Вечерта свалил някакво гадже, завел го в хотела. Точно влязла девойката в банята, да вземе душ и на вратата звъни куриер, който носи телеграма. Съпругата на командирования била катастрофирала и загинала трагично. Разстроен мъжът седи на леглото, а в този момент гаджето се появява голо от банята. – Какво става с теб, скъпи? Изглеждаш толкова тъжен… – Дори не можеш да си представиш, колко гузен ще се чувствам на сутринта…
На изложба на военна техника: – Това, господа, е най-новият модел бронирана жилетка. Издържа на всякакви куршуми, по-сигурна е от танкова броня! Ало, господине, внимавайте да не се облегнете на нея – ако я счупите ще си я платите!
Лекар преглежда пострадал пациент: – Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
– мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. – Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: – Бетонна стена. – Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: – Крава. – Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: – Или купчина тор! Учителката: – Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: – Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? – Може! – Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: – Правилно! Но може да бъде и дъвка…
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…