На път за вкъщи пиян измислял какво да направи, за да не разбере жена му, че е пил. „Ще се прибера вкъщи и ще седна да чета, – накрая измислил той. – Жена ми ще види, че чета и ще си помисли, че съм трезвен“. Така и направил. След малко жена му влезла в кухнята и го попитала: – Какво правиш? – Чета, – отговорил мъжът. – Идиот! – изкрещяла жената. – Веднага затвори куфара и отивай да си лягаш!
В щаба на руските ракетни войски влиза началникът… – Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? – Да… – А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…
Прибира се съпругът у дома и вижда жена му мери нови обувки. – Представяш ли си – казва му тя – прибирам се и гледам кутия. Отварям я а там обувки, точно моят размер. Съпругът се усмихва доволен. След известно време като се прибира гледа жена си пробва нова рокля. – Слизам в подлеза, а там гледам забравена кутия – казва му тя. – Отварям я а вътре тази рокля и същия номер като за мен. Мъжът с въздишка отвръща: – На теб повече ти върви. Вчера под кревата намерих мъжки гащета и при това не бяха моят номер.
Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал: – Защо плачеш, детенце? – Загубих един лев. Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало. – Какво има сега? – запитал учуден габровецът. – Ако не бях загубил единия лев сега щях да имам два.
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
Строител пада от втория етаж. Колегите му състрадателно се събират около него и някой му поднася чаша вода. Пострадалият се намръщва и пита: – От кой етаж трябва да падна, за да имам право на чаша вино?
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
