11528
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
Ирландец пие цяла вечер в един бар. Накрая бармана тръгнал да затваря. Ирландеца става да си ходи, не може да се закрепи на крака и пада на пода. Отново се опитва и пак пада на пода. Решил да излезе на четири крака от бара и да подиша чист въздух навън. Подишал малко и пак се опитва да стане – без никакъв успех. Тръгнал да си ходи на четири крака. Допълзял до блока и пред входа прави последен опит да се изправи. Отново безуспешен. Махнал с ръка, пропълзял по стълбите, влязъл в къщи, допълзял до спалнята, легнал си и заспал веднага. На сутринта го събужда гневният вик на жена му: – Гадина мръсна, пак си се напил като свиня вчера! – Не е вярно, капчица не съм слагал в устата си от няколко дни! – Да бе, а защо тогава ми звънят от бара? Пак си си бил забравил инвалидната количка там!
– Каква е връзката между музикалната критика и музиката? – Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
Ако Уиндоуса не ви забива достатъчно често, инсталирайте си допълнителни модули.
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: – Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! – Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. – Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! – Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. – Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава… Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: – А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
Младеж, от малко село, вдигнал сватба. След сватбата младоженците легнали да спят в една стая с брата на момчето. Младоженците тихичко си вършат работата, а брата по едно време се обажда: – Брат ми! Дай и на мен да ям нещо, бе. – Какво ядене бе, Пешо? Посреднощ е! – Абе дай от тва дето го ядете вие… – Ама ние не ядем нищо… – Искаш да кажеш, че не ядете нищо? – Да! – А що мляскате така?