– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
Двама милионери разговарят на терасата на луксозен хотел. – Има само един честен начин да станеш милионер – казва единият. – Кой е той? – Бях сигурен, че и ти не го знаеш…
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Клиент се оплаква на келнера: – Келнер, това не ми прилича на рибешка супа. – Казвам ви,че е, господине. Аз лично видях как готвачът сипва водата от аквариума в чинията.
Мъж и жена на средна възраст празнували годишнина от свадбата си. Изведнъж зазвучала позната мелодия: – Пешо, това е нашата песен! Хайде да танцуваме… – Ха, да танцувам с такава пералня като теб?! По-късно същата вечер в леглото: – Лино, Линче, душко, нещо за празника няма ли да има? – Ха, заради парцал като тебе струва ли си да пускам цяла пералня?!
Мутра се записала в туристическа фирма за екзотична почивка на Бахамите. На половината път самолетът се развалил и паднали на необитаем остров. Спасили се няколко пътника и мутрата. След една седмица запасите от храна свършили и настанал глад. Решили да теглят жребий и да изядат някой от групата. Теглят жребия и изяждат един от пътниците. След една седмица, още един. На третата седмица, жребият се паднал на мутрата. След като научил резултата, той вади мобифона и се обажда. След няколко часа пристига хеликоптер и прибира всички оцелели. Пътниците: – Защо не извика помощ по-рано?! Тука един друг се ядем, а ти? – Ами, щото мислех, че това влиза в стойността на екскурзията…
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла… – Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате? – Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
