1439
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.
– Кое е най-голямото изпитание на човека? – Да слуша фъфлещ адвокат как разпитва заекващ свидетел пред недочуващ съдия.
В час по зоология учителката пита: – Деца, кой ще ми каже, защо писията е плоска? – Защото е преспала с кита, – отговорил Иванчо. – Иванчо, вън от часа ми! Иванчо излязъл, а учителката продължила: – Е добре, деца, а някой знае ли защо на рака очите са изскочили от орбитите? Вратата леко се отваря и Иванчо казва: – Защото е видял цялата тази работа.
Евреин имал много деца и всяка година му се раждало по още едно. Решил да отиде при равина за съвет: – Рави, какво да правя? Всяка година ми се ражда по едно дете. Погледни в книгите и ме посъветвай! Погледнал равина в книгите, помислил и казал: – Ако всяка година ти се ражда по едно дете, то тогава трябва да ти отрежем лявото яйце! Евреинът се съгласил с плач на операцията. След една година идва пак: – Рави, мина още една година и пак ми се роди дете! Какво да правя? Пак чел равинът книгите. – Ако на евреин са му отрязали лявото яйце и му се раждат деца всяка година, то тогава трябва да му се отреже и дясното яйце. Съгласил се бедният евреин и на тази операция. След още една година пак идва: – Рави, отново ми се роди дете! Какво да правя? Какво пише сега в книгите? Пак започнал да чете равинът. Изчел всички книги и казал: – Ако на евреин, на който са му отрязали първо лявото яйце, а после и дясното, продължават да му се раждат деца, то тогава сме отрязали яйцата не на тоя евреин на когото трябва.
Известна актриса говори с познат: – Но стига сме говорили все за мен. Нека да поговорим за вас. Кажете, хареса ли ви моя нов филм.
Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че главният цигулар го няма. – Къде е първата цигулка? – вика диригентът вбесен. Музикантите го гледат притеснено, сумтят… – Ами как да ви кажем… той… абе… отиде в тоалетната да… накратко, да се самозадоволява. Диригентът веднага се втурва към тоалетната. Отваря вратата и какво да види – вярно, оня се самозадоволява. – Ама на какво прилича това! – възмущава се диригентът. – Погледни се само! Срамота! И това ми било първа цигулка на оркестъра ми! Я по-високо ръката, по-гъвкаво в китката!
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!