6901
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
Бивш катаджия разказва на сина си приказка: – Появила се една добра фея и дала на чичкото вълшебна палчица. Застанал той с нея на кръстовището. Махнал веднъж – спрял Лада. Дали на чичкото 100 лева. Махнал втори път – спрял камион. Дали на чичкото 200 лева. Махнал трети път – спрял Мерцедес…. Жена му се обажда от кухнята: – И дали на чичкото толкова палчици, че се наложило да си сменя работата..
Зайо Байо искал да сваля Кума-Лиса и тя се оплакала на Кумчо Вълчо. Кумчо Вълчо казал на Зайо Байо: – Говори й за цветя, тя много ги обича. Отишъл нашия пич и казал: – Като си го на зюмбюля, такъв ще ти натръндефиля, че чак листата ти ще окапят! Обаче нищо не станало и Вълчо му казал: – Говори й за строителство, тя много го обича. Зайко пак: – Като си го накирпича, такъв ще ти го бетонирам, че чак керемидите ще паднат! Да ама пак при кумчо: – Зайо, говори й за мотори, тя е влюбена в тях. И Заека: – Кума лисо, като си го на ямахам, такъв ще ти го нахондя, че чак гумите ще фръкнат!
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.
По време на доклад на висшестоящ бил арестуван човек от залата. Той се оказал шпионин. – Как успяхте да разпознаете врага? – попитали шефа на разузнаването. – Ръководих се от указанието: „Врагът не спи!“
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
Възрастен мъж влиза в приемната на военна част. – При вас служи внукът ми, Петър Иванов. Може ли да го повикате? – С удоволствие, но сутринта го пуснаха в отпуск за погребението ви…