Избягал затворник се вмъква в дома на едно семейство, завързва ги и започва да тараши по шкафовете. Мъжът прошепва на жената:– Скъпа, ако искаме да останем живи, не трябва да му пречим!– Дори и да поиска секс?– Ще се наложи да се примирим – нали искаме да останем живи?!– Радвам се, че гледаш така трезво на нещата. Докато ме завързваше, бандитът спомена, че сигурно е щял да ни убие, ако не си бил толкова симпатичен.
Шефът на руския Аерофлот уверено прогнозира: – У нас такова нещо като в Америка не е възможно! Или двигателите ще се повредят или полетът ще закъснее, или керосинът няма да стигне.
След развода някакъв мъж се възмущава: – Няма справедливост! Откъде накъде ще й оставят на нея моите деца! – Защо пък твоите? Не са ли и нейни? – Ами виж сега, ще ти обясня с пример. Отиваш до автомата, пускаш му 50 стотинки и той ти дава чаша кафе, нали така? – Да. – Е, тази чаша кафе твоя ли е, или на автомата?
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Новобранец се оплаква: – Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите, като ски… Ефрейторът с назидание: – Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
