Шофьор спира своята "Чайка" на бензиностанцията и моли да бъде напълнен резервоара до горе. Човекът на бензиностанцията почва да пълни но резервоарът изглежда бездънен. Някъде към петстотния литър, бензинджията пита шофьора: – Колко побира т"ва чудовище? – О, извинете, оставил съм двигателя включен!
В компютарна зала се води унищожителна битка на "Стар Крафт": – Ха-ха, как го раэбих… – Ти по-добре си виж базата. – А, къде ми е базата? – Ами няма я!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори – пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети – пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори – пак никой. Трети – никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело: "Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…"
Турист сяда в испански ресторант и разглежда менюто. Гледа ястие: "Корида". Поръчва си го и остава много доволен – порцията съдържа две огромни "яйца" от бик. След време пак идва в Испания и пак си поръчва от същото. Този път обаче му носят две съвсем малки яйца. Пита келнера: – Защо толкова малки тоя път? – Ами коридата си е корида, господине… Кога бика, кога матадора…
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – О"кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?
