В резервата специално за една мутра устроили лов. Дивеч имало много. Мутрата доволна, стреля ли стреля. На другата сутрин директорът на резервата си скубе косите: – Как можахте да стреляте по горския, при положение, че той ви крещеше, че не е дива свиня? – Мислех, че блъфира.
– Бизнесът ми носи 200 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
Втората част на втория стих на втората строфа подсказва второстепенното значение на този факт за второстепенния герои. Учителка по български език и литература
– Хубаво ме посрещаш! – упреква бащата сина си студент. – Още не съм слязъл от влака и ми искаш пари. – Ама татко, влакът закъсня с четиридесет минути!
Дълго Моканина не сваля поглед от каруцата. Мисли си колко са дълги телеграфните жици. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"
Двама братя се хванали на бас. Нямали обаче какво да заложат. Затова, след много размисъл, единият заложил главата си, а другият портфейла си. Тогава първият проверил портфейла и възкликнал: – Но този портфейл е празен!. Вторият отвърнал: – Е, значи залозите са равни!
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
