10945
Питат радио Ереван: – Защо на арменските жени са им криви краката? – Затова пък са космати.
Питат радио Ереван: – Защо на арменските жени са им криви краката? – Затова пък са космати.
Войник се обръща към командира: – Другарю командир, заповедта е изпълнена! – Но аз нищо не съм заповядвал! – А аз нищо не съм правил.
На шефа на митницата му писнало хората постоянно да говорят колко корумпирани са митничарите и колко пари са натрупали. Събрал един ден подчинените си и им казал: – От утре да не съм видял някой да идва на работа с Мерцедес или БМВ. Всички ви искам с автобус! На другия ден отишъл шефът на работа, погледнал през прозореца и… целият паркинг бил задръстен с автобуси!
Родителите на Иванчо се усамотили в спалнята и за да не разбере той какво става му дали филия със сладко и го затворили на балкона. По едно време Иванчо се провикнал: – Тате? – Какво? – Иванови заминават на море. Натовариха лодката на колата. След малко Иванчо пак се провикнал: – Тате? – Какво? – Георгиеви отиват на планина с 2 палатки… И след още малко Иванчо пак се обадил откъм балкона: – Тате? – Kакво пък сега? – Петрови правят секс… – Е как разбра бе, Иванчо? – Ами и техния син яде заключен на балкона…
Пациентка пита лекар: – Защо трябваше да стоя цели десет минути с изплезен език, докторе? – За да мога на спокойствие да ви напиша рецептата, уважаема госпожо.
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?