Мъж влиза в ресторант за бързо хранене и си поръчва салата с кюфтета. Идва сервитьорът и му поднася парченце от кюфте голямо колкото мравка и стръкче магданоз. – Ма, какво е това!? – Ами, това е ресторант за бързо хранене, а не за наяждане, господине.
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?
Седят няколко мутри в сауната. Звъни мобифон. Един от тях се приближава и го вдига: – Ало… да, скъпа… в сауната… с момчетата… да… до към 11. Какво да си купиш? Рокля? 1000 долара? Защо ти е нова рокля? Ще ходиш на театър… добре де, добре, знаеш ли къде са парите? Купи си! След малко пак се звъни. Същият вдига отново: – Ало… да, скъпа… в сауната… да, с момчетата… ами до 11. Какво да си купиш? Палто? Защо ти е десето палто? Заминаваш в планината? 50 хиляди? Добре де… знаеш къде са парите… След известно време отново се звъни и пак той вдига: – Ало… да, скъпа…. да, в сауната… да, с момчетата… да… до 11. Какво да си купиш? Кола? Защо ти е шеста кола? Да се изфукаш пред майка ти? Колко? 300 000? Добре де, купи си… знаеш къде са парите… Сваля телефона от ухото си и пита: – Абе пичове, на кой е тоя мобифон бе?
Иванчо пита Марийка: – Каква е разликата между майка ти и баща ти? – Не знам. – Майка ти има мустаци, а баща ти не.
Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.
В комисията за борба с прането на мръсни пари: – Откъде взехте пари да приватизирате такъв огромен комбинат? – Имах завод, продадох го и добавих още малко пари. – А откъде взехте пари да приватизирате завода? – Преди това бях приватизирал един цех, продадох го, добавих малко и купих завода. – А откъде взехте пари да приватизирате цеха? – Бях купил една будка, продадох я, добавих още малко… – А откъде взехте пари да закупите будката? – Ааа, тях вече ги излежах!
Геймър отива при Свети Петър и той го пита: – Къде искаш да отидеш в рая или в ада? – Искам да разгледам и двете – казал геймърът. Разгледал ги, върнал се след три дни и Свети Петър го пита: – Е, избра ли? – Да. Дай ми броня, оръжия и амуниции и ме пращай в ада.
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
