Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Попитали радио "Ереван": – Може ли автомобилен акумулатор да убие човек? – Да – отговорило радиото – ако му падне на главата!
– Защо държиш тоя аквариум в офиса? – питат бизнесмен. – Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
Автоинструнктор съветва курсист: – Момче, запомни каво ще ти кажа, най-много трябва да се пазиш от пияните шофьори. Ако подозираш, че някой е пиян веднага спирай и го изчакай да отмине. На второ място по опасност са таксиджиите. Те правят каквото си искат, спират рязко и не дават никакви мигачи. На трето място са мотористите. Те са луди младежи, които се мислят за безсмъртни и карат с 200 в града. – А жените шофьорки?! – Ееех – въздъхнал инструктурът – щом ме питаш, ще ти кажа. Жената-шофьор е като пиян таксиджия на мотор.
(Настоящото не е виц, а истински случай, преди 6 м.) Разговор в офис на Интернет доставчик. – Какъв е тоя вашия интернет, бе? Казахте, че таксата е само 25 USD? – Да, така е. Какъв е проблема, господине? – Е, как ще е така, като платих над 1 000 лв. за телефон? – Не е възможно. Вие какъв телефон ползвате, да не е цифров? – Не бе, какъв цифров телефон. Най-обикновен мобифон.
Преподавател във военно училище: – А сега, курсанти, запишете си – водата кипи при температура от 90 градуса. Курсант: – Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса. Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава: – Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!
– Келнер, донесете ми една пържола, моля! Сервитьорът носи пържолата, а клиентът възкликва: – Тази пържола мирише на гроздова ракия! Келнерът се дръпва няколко крачки назад и пита: – А сега, господине?
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
