11066
– Иванчо, ако майка ти ти даде три ябълки и ти вземеш две от сестричката си, колко всичко ще получиш? – Пет ябълки и два шамара от татко, госпожо.
– Иванчо, ако майка ти ти даде три ябълки и ти вземеш две от сестричката си, колко всичко ще получиш? – Пет ябълки и два шамара от татко, госпожо.
Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: – Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! – (вдига левия крачол и показва). – Или сини! – (вдига десния крачол и показва).
В час по биология се задава въпрос: – Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан? Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка. – Кажи бе, Иванчо. – Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е ебал синия кит. – Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! – изгонила го учителката. Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата: – Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син? – К"во ма? – Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил ебал синия кит"! – Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад? – Ами не знам. – Щото е бил там и е гледал, затова.
Полицай спира шофьор на средна възраст, заради превишена скорост. Човекът протестира: – Но, господин полицай, аз карах в рамките на допустимото. – Сър, Вие се движехте с 53 мили в участък, където разрешената скорост е до 40 мили. – Не съм превишавал скоростта – настоявал шофьорът – сигурно Ви е повреден радарът. В този момент го прекъсва жена му, обръщайки се към полицая: – Няма смисъл да спорите с него, господин полицай. Винаги става заядлив, когато се напие.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Двама негри пикаят от покрива на десетия етаж. Изведнъж нещо ги дръпва за онея работи и те започват да падат надолу. Единият си пада спокойно а другият крещи: – Как може да си толкова спокоен? Не виждаш ли, че ще паднем и ще се пребием? – Да, но на мен ми го дърпат от петия етаж, а на теб онова куче на цимента !
Умира болен. Колеги обвинявят доктора в непредпазливост. Изказване на професора: – Колеги, болния няма да възкръсне. Нека да спасим доктора!