1484
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
Катаджия спира някаква кола и като отваря багажника, к"во да види, целия пълен с ножове. – Леле, какво е това? За какво са ти тия ножове? – Господин полицай, не е това което си мислите. Аз работя в цирк и с това се прехранвам. Мятам ножове. – Абе я ми покажи колко си добър. През това време минал тираджия и като видял полицая застанал до един знак и другия да мята ножове по него си казал: – Слава богу, че отказах пиенето че каквито тестове са измислили…
Един геймър умрял и го пратили в ада. След една седмица главният дявол бяга при Господ и реве: – Какъв е този дето си ми го пратил? Господ недоумява. – Не мога повече вземаи го при теб. – Защо, бе? – пита Господ – Как защо, бе! Изби всички дяволи обърна всички казани и пита къде е изхода за другото ниво!
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…