125
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
– Изглеждате много изтощен, сеньор Роко, разклатени са ви нервите, кръвното ви се е вдигнало. Най-главното е отдих и сън. Лягайте си рано, с кокошките… – С колко, докторе?
Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор. – Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора? – Не знам, – отговорил генералът. – Ами много просто – на единия курът му е отпред, а на другият по средата. Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора. – Абе и аз точно не си спомням, – почесал се генералът, – но знам че на единия курът му май беше отзад…
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!