7424
Въпрос: Колко психолози са нужни, за да се смени една крушка? Отговор: Двама – единият да я смени, а другият да интерпретира резултатите.
Въпрос: Колко психолози са нужни, за да се смени една крушка? Отговор: Двама – единият да я смени, а другият да интерпретира резултатите.
Професор изпитва свой студент, който незнае нищо. Накрая той му казва: – Ако ми зададеш 3 въпроса, на които не успея да отговоря ще ти пиша 6. – Добре. Първият ми въпрос е: Кое нещо е законно, но не е логично? Втори: Кое нещо е логочно, но не е законно? И последен въпрос: Кое нещо е незаконно и нелогично? Мислил професорът, мислил и накрая написал отлична оценка на студента и го отпратил. После попитал кой от останалите ще отговори на тези въпроси. Станал друг студент и казал: – Вие сте женен, а жена ви е по-млада от вас. Това е законно, но не е логично. Второ: Жена ви си има любовник. Това е незаконно, но е логично. И последно: На този любовник вие току-що писахте шестица. Това е незаконно и нелогично.
Заключение от застрахователна експертиза на компютърна фирма: "Клиентът сам е виновен за повредата на компютъра си, тъй като неправилно го е използвал по време на пожар".
Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: "Ебем!". Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: "Нека, и аз като млад така правех…" Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът… хрупа морков. Попитал го: "К"во ебеш ти бе, зайо?" Заекът му отговорил: "Ебем ти трудовия ден!"
Посред нощ в една аптека влиза една леко разголена жена, застава пред младия фармацевт и казва предизвикателно: – От месеци не съм виждала мъж! Аптекаря се усмихва с разбиране и ведро отговаря: – Тука имам едни много добри капки за очи…
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.