Наемателка се оплаква на хазяина от ужасния шум в квартирата: – Ако щете вярвайте, но всеки път щом отвън мине влак, аз падам от леглото! – Е, госпожо, струва ми се, че преувеличавате малко. – Щом не ми вярвате елате и се убедете сам. Отишли в квартирата и хазяинът легнал на леглото. В този момент обаче влязъл съпругът на наемателката и извикал на хазяина: – Какво правиш ти тука бе!? – Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че чакам влака? – с треперещ глас казал хазяинът.
Заекът решил да си сложи край на живота. Взел пушка, дамаджана с хубава домашна ракия, и отишъл в гората. Седнал на една полянка, и като за последно взел да пие от ракията. Но колко му трябвало, изпил малко и се напил. Повъртял се малко, заболяла го главата, легнал и заспал. Дошла лисицата. Видяла заека, видяла и ракията. Рекла си: – И ракията тука, и мезето тука. Това е живота! После взела да си пийне, развеселила се, заиграла се и видяла и пушката. – Какво е това? – попитала се тя, и взела да я гледа. И както я разглеждала, натиснала спусъка и се застреляла. Дошъл вълкът. Видял заека, видял дамаджаната и също си рекъл – "това е живот." И той взел да пие, замаял се и също взел да разглежда и си играе с пушката. Натиснал спусъка и се застрелял. Дошла мечката. " И ракията тука, а и мезе колкото искаш! От това повече-здраве му кажи!". Изпила цялата ракия, взела да пее и като седнала, започнала да си играе с пушката. И тя се застреляла по същия начин. След време заекът се събудил. Станал, и като видял какво е около него, казал: "Леле, аз като се напия не знам какво върша!"
Учителката излиза за пет минути от стаята. Като се връща гледа бюрото цялото в надписи Prodigy и един надпис Metallica. Отива тя при Иванчо и го пита: – Ти ли написа Metallica на чина? – Не, госпожо. – Не ти вярвам! – Госпожо, ама аз слушам Prodigy!
Три часа през нощта. Вбесен мъж тропа по стената на съседа си и крещи: – Ако не спреш да свириш на саксофона си, ще полудея! Съседа: – Късно е, от два часа вече не свиря…
Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори – те все още не излизат, минава трети те са вътре. Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило: – Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца: – Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта! А тя отврънала: – Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
