Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
– Знаете ли, това е едно интересно представление. Съветвам ви да си тръгнете след втората му част – казва гардеробиерка в театъра на човек от публиката. – Защо след втората част ? – Защото след първата тук е голяма блъсканица .
Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. – А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?! – Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. – Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.
Решил заека да направи тоалетна в гората за да не се замърсявала природата. За по-голям комфорт решил и музика да има. Не след дълго се разчуло за новата тоалетна и животните се изреждали едни след други. Първо дошла мечката: – Зайо може ли докато съм в тоалетната да ми пуснеш чалга? – Може – отвърнал заекът. Излиза след малко мечката много доволна и си тръгва. По пътя среща вълка и от дума на дума му разказва за новата тоалетна. Тогава и вълкът решава да я посети. Отива и когато идва неговият ред заека го пита: – Вълчо каква музика предпочиташ? – Нямам претенции – кратко отговорил вълкът Влезнал той в тоалетната, а времето взело да лети. Минал половин час после цял, два и на третия излезнал. Като го видял заекът се уплашил и попитал: – Какво ти е Вълчо? Защо целият си червен и се потиш толкова много? Не си ли доволен? А вълкът едвам, едвам отговорил: – Така ли се сере на химна?
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
Млади специалисти дошли на работа на строеж. Един работник им казва: – Момчета, утре ще идва комисия по строителството. Каквото и да се случи, давайте си вид, че всичко трябва да бъде точно така. На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот. Работник от строежа си поглежда часовника и казва: – Виж ти! 10,35 часа – точно по график!
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
