3789
По-добре да ядеш пържола с приятели ,от колкото боб сам!
В селски хотел над всички кревати са поставени табелки: "Мястото е прекрасно, тишината – абсолютна, въздухът – свеж. Ако не можете да заспите, обвинявайте за това нечистата си съвест!".
Отиват двама арабски терориста-камикадзе на задача. Първият:– Кажи, Мехмед, вълнуваш ли се?Вторият:– Че как! За първи път ми е все пак.
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно… В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"… Настава смут и объркване в залата… Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва: – Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс…
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
По времето на комунизма агитатор обяснява: – Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: – Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: – Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!