Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: – Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!
Шефът на борците им казал: – Утре ще ходим на "Сватбата на Фигаро", така че се пригответе както трябва! На другия ден борците се появили в офиса костюмирани и всички носели кой торта, кой някакво пакетче. Като ги видял шефът им се развикал: – Как може да сте толкова тъпи?! Не отиваме на никаква сватба. "Сватбата на Фигаро" е опера! Къде сте ги помъкнали тия торти и подаръци!? – Хайде, не бъди строг шефе! – помолил счетоводителят. – Миналата година като ходихме на "Лебедово езеро", ти що си беше взел въдицата?
Въпрос към Радио Ереван: – Какво се казва на човек, когато спре да пие? Радиото отговаря: – Лека му пръст!
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
Операционна, на масата лежи келнер. В стаята влиза лекар. Келнерът: – Докторе, моля ви, помогнете! Лекарят: – Извинете, тази маса не се обслужва!
Един мъж бил при любовницата си. След страстния секс се погледнал в огледалото и се уплашил – на врата си имал огромен отпечатък от зъби и засмукване… Какво да прави? Мислил, мислил, и нищо не можал да измисли как да се прикрие. Прибрал се вкъщи, и като видял кучето се сетил – поборил се малко с него, разкъсал си сам ризата, и като влязъл при жена си казал: – Ей, това куче съвсем е побесняло! Виж как ме ухапа по врата! Жената си свалила блузката и казала: – Така си е, виж пък мене как ме нахапа по гърдите.
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
