По време на съветско-китайския конфликт в китайския щаб разработват план за нападение над Съветския съюз. Главнокомандващият казва на генералите: – Значи малки групи от по пет милиона ще пресекат границата. Авиацията ни няма да може да участва, защото вятърът духа от руска страна. – А няма ли да нанесем танков удар? – Танковия удар е невъзможен – танкистът се разболя.
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
Горбачов говори на митинг на опозицията във Вилнюс. Получава бележка: "Ако след пет минути не заговорите на литовски, няма да се върнете в Москва!" Горбачов отговаря: "Ако утре не се върна в Москва, вдругиден цял Сибир ще заговори на литовски!"
Вървял си заека из гората и срещнал медената питка: – Здравей, медена питке! – Разкарай се бе, боклук такъв! След малко лисицата и тя срещнала медената питка: – Я каква хубава медена питка! – Ебати тъпата лисица… И така цял ден, медената питка напсувала всичките животни. Те решили да се оплачат на лъва: – Абе лъвчо, медената питка ни псува наред всичките, няма ли да направиш нещо? – Вие сте големи глупаци бе, това е таралежа – утре ще ходи войник.
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
