Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея: – Ох, отървах се! Това се повторило няколко пъти. На отсрешната маса го наблюдава слисан посетител. – Случило ли Ви се е нещо, господине? – Да. Бях при при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 5 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден. – В бл. 7 ли бяхте? – Да. – На 3 ет. – Да. – С-во Боневи. – Да. Но Вие откъде знаете? – Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах.
Жена пътувала във влака за чужбина, избрала по мобифона си своя съпруг и го попитала: – Как е любимата ми котка? Тъгува ли за мен? – Тя вече издъхна! – Господи, какъв ужас. Знаеш ли ти си крайно нетактичен! Нима трябваше да ме уведомиш така директно? Можеше по-деликатно да ми кажеш, че е била на покрива, откъдето е паднала и умряла… Разбираш ме, нали? – Абсолютно! – А сега ми кажи какво прави мама? – Седи на покрива…
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Една обикновенна сутрин: – Иване, ставай, че закъсняваш за училище! – Е, не ми се става бе мамо… – Трябва да станеш. – Мога да ти кажа две причини, за да не ходя на училище. Учителите ме мразят и учениците ме мразят. Ако ми кажеш ти две причини, за да отида на училище, ще стана. – Първо, си на 54 години и второ, си директор.
