Звъни телефонът в полицията. – П-п-п-полицията ли е? -Да. – Т-т-тук има т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Н-не, Г-г-г… – Гарибалди? – Не, Г-г-г… – Стегнете се и се обадете пак, може някой да звъни за помощ! След четвърт час телефонът пак звъни. – П-п-п-полицията ли е? – Да. – Т-т-тук има т-т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Д-да. П-п-преместих г-г-го…
По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано. – Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. – казал началника и го оставил на работа. Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал: – Хайл Хитлер! Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал: – Хайл! Наште ли дойдоха?
Изпит в университета. Професорът пита: – Въпрос за отличен – как се казвам? Гробно мълчание сред студентите. – Въпрос за много добър – какъв цвят е учебникът? Пълно мълчание. – Въпрос за добър – по какво сте на изпит? От задните банки се чува приглушен шепот: – Един лесен въпрос не зададе до сега!
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
В цирка. – Чух, че сте търсели звероукротител. – Съжалявам, преди малко мястото беше заето. Елате утре…
