Сприятелили се двама студенти – българин и французин. Идва французинът в България и започва да разглежда семейния албум на приятеля си. По едно време вижда снимка – баща му седи на стол, а майка му права до него и се възмущава: – Що за кавалерство е това – как може мъжът да седи, а жената да стои права? Българинът обяснява: – Тази снимка е правена след първата брачна нощ. Баща ми не е можел да се държи на краката си, а майка ми не е могла да си седне на гъза.
Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Разговарят хирурзи: – Чу ли, как не му е провървяло на нашия завеждащ отделение? – Още не. Да не би най-сетне да са го уволнили за бездарност? – Не, счупил си е крака. – Е, това действително е лош късмет! И сега с какво ще прави операции?
Млада учителка се явява в час със силен махмурлук. Едва говорейки, пита учениците: – Деца, какъв урок имаме с вас? – Математика, госпожо! – Добре, тогава диктувам задача: "Две млади, интелигентни жени, изпили по една бутилка водка. Пита се в задачата, за какъв хикс им е трябвало след това да пият и червено вино?"
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Вампирче излиза с баща си на лов.Бащата хваща едно младо създание и го дава на наследника си. Малолетният вампирсмуче,смуче,смуче,дослажда му се. Баща му му прави забележка: -Сине, стига толкова. -Тате, само още една глътчица, много ми се услади. След една минута: -Сине, остави му поне малко кръв да живее. -Тате, моля те, само още малко… -Е-е,не може така, ние сме вампири, а не адвокати!
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
