Мутра диктува на смъртно легло завещанието си на адвокат: – На третата си жена завещавам вилата в Княжево и малкия дворец в Испания. На приятелката ми – сто хиляди долара и един автомобил "Форд Мустанг". На племенницата ми, която работеше в моя офис – да поеме работата и да ползва служебното "Чероки" като свое. А на сина си, който смята, че главното богатство е здравето, оставям спортната си шапка и кецовете.
Един фермер отива в банката заедно с кучето си, за да поиска заем. Директорът на банката му отказва, след което кучето се разгневява и ухапва директора, а след това и случаен клиент. – Мога да разбера защо ухапа мен, но защо трябваше и бедния клиент? – пита потресеният директор. – За да изчисти лошия вкус от устата си – отговаря фермерът.
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
– Мъжът ми се чувства много зле! Трудно диша! – А какво казват лекарите! – Да не му завързвам вратовръзката толкова стегнато.
Двама електротехници си седят на 110 kV далекопровод. Минава една бабичка и единия казва: – Бабо, я подай оня кабел там. Бабата му го носи и той казва на другия: – Ееееее, видя ли бе, тв`а е Нулата!
Млада жена отишла при гадателка. Тя се загледала в ръката й: – Виждам, че сте влюбена в мъж, който няма един преден зъб. – Точно така е! – И виждам, че ви е предложил да се омъжите за него. – Ама точно така е! – Този мъж се казва Джон Смит. – Невероятно! И всичко това е написано на ръката ми? – Работата не е само в ръката, а и в годежното пръстенче, което носите. Самата аз го върнах преди седмица на онзи боклук Смит…
Полицай звъни на вратата. Отваря му домакинът. – При нас, господине, – казва строго полицаят, – постъпи оплакване, че вие тук издевателствате над някой си Бетховен.
Един моряк тръгнал на поредния дълъг рейс, обаче на излизане от пристанището корабът се повредил и се върнал обратно за поправка. Морякът се прибира вкъщи, опитва да си отвори – от вътрешната страна има ключ. Звъни. Отваря му някакъв здравеняк. Здравенякът пита: – Ти пък кой си? – Аз ли? Аз съм мъжът… – Абе я се разкарай, нашият мъж замина на дълъг рейс…
