През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
ТИР се движи с голяма скорост. Изведнъж покрай него преминава като стрела велосипедист. Озадачен шофьорът на тира настъпва газта и изпреварва велосипедиста. След минута велосипедиста отново го изпреварва. Безкрайно учуден шофьорът включва всички възможни мощности и отново изпреварва велосипедиста. След секунда велосипедиста отново го изпреварва. Помисляйки, че има някаква повреда шофьорът на тира спира и слиза. В един момент велосипедиста се връща на заден ход. Тираджията го пита: – К"во става бе, мой човек? Аз ли не съм наред или ти караш по-бързо? Задъхан велосипедиста му казва: – А..з, а…з щ…е ти еба майката ако още един път ми закачиш тирантите…
Зайо Байо си намерил пушка. Отишъл в гората и рекъл на Кума Лиса: – Кума Лисо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изяла му го. После отишъл при вълка и му казал: – Вълчо, БУМ БУМ,а ко не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изял му го. После отишъл при баба Меца и казал: – Бабо Мецо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – ЦЪК ЦЪК… аз сам ще си го изям.
