Римски таксиметров шофьор обяснява на турист: – В Рим само истински мъж може да бъде таксиметров шофьор. – Защо? – Защото ние използваме лявата ръка, за да подаваме сигнали, а с дясната ръка поздравяваме жените… – Ами тогава, как карате колата? – удивено пита туриста. – Нали ви казах, че само истинските мъже, могат да бъдат шофьори на такси в Рим!
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвеста го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал: – Ааа, решетки.. хляб…, вода… убил съм мотоциклетиста!
Блондинка се качва в самолет и сяда в първа класа. Стюардесата й казва да се премести, но тя не се съгласява. Скоро идва пилотът и й прошепва нещо, след което тя се премества веднага. Стюардесата пита пилота как е успял да я премести и той отговаря: – Казах й, че първа класа не лети за там където тя отива…
– Доволен ли сте от нашия най-нов компютър? – пита представител на електронна фирма директора на изследователски институт. – Не сме. Много е чувствителен. – Та нали това са неговите най-големи предимства. – Да, обаче след всяка направена грешка неудържимо се разплаква.
