1960
– Бира ли? – пита келнерът постоянен клиент. – Не, с колата съм, донесете ми минерална вода. След минута, келнерът се връща и носи бира: – Можете да си изпиете бирата, някой ви е откраднал колата.
– Бира ли? – пита келнерът постоянен клиент. – Не, с колата съм, донесете ми минерална вода. След минута, келнерът се връща и носи бира: – Можете да си изпиете бирата, някой ви е откраднал колата.
Три прилепа били много гладни изпратили първия да търси храна след малко се връща и казва: -виждате ли тези планини? -да!-казват другите -там няма храна. изпратили втория.след малко се върнал и казал: -виждате ли реката? -да! -там няма храна. връща се и третия целия ударен и казва: -виждате ли дървото ей там? -да! -е,аз не го видях!
– Знаеш ли каква е приликата между НЛО и честните адвокати? – Не. – Приличат си по това,че и за НЛО, и за честните адвокати всеки говори, но никой не ги е виждал…
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.