Блондинка и брюнетка гледали репортаж за мъж, който стоял на покрива на една сграда и заплашвал, че ще се самоубие. – Хайде да се обзаложим на 50 долара, че мъжът ще скочи! – казала брюнетката. – Добре – съгласила се блондинката. След 10 минути мъжът наистина скочил. – Ето ти 50-те долара – казала блондинката. – Не, не мога да ги взема – казала брюнетката. – Аз те излъгах. Гледах по-ранната емисия – видях как мъжът скача. – О, и аз я гледах, но не мислех, че ще го направи отново!
Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно: – Ами ако парашутът не се отвори? – Ее, здраве да е.
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл: – Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
Изобретили такава машина – от двама негри един бял прави. Прекарали всички черни но останал един… Търсили, търсили втори, ама нъц – всички вече били бели. Решили да вземат една маймуна, за да стане чифта. Пуснали ги двамцата и чакат резултата, излиза нещо и го питат: – Я гражданино, елате да ви огледаме! – Аз не съм гражданин, аз съм конституционният министър-председател!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Сико пощаджията отива на преглед в общинската поликлиника. Докторът му предписва необходимите лекарства и след като му дава най-подробни указания как да ги взема, добавя: – И всеки ден по два километра оздравително ходене! – Докторе, – пита Сико, – а кога да ги одим тия два километра? Преди да разнесем пощата или след това?
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Старши командир казал на войниците: – Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: – Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.
