11780
– Защо си толкова мрачен? – Одеве се обади новия мъж на жена ми и ми се накара, че за три години не съм я научл поне да свари яйца!
На репетиция на духов оркестър диригента прави забележка: – Втория тромпетист свири фалшиво! Глас от оркестъра: – Втория тромпетист още не е дошъл. – Добре, кажете му като дойде.
Посред нощ в една аптека влиза една леко разголена жена, застава пред младия фармацевт и казва предизвикателно: – От месеци не съм виждала мъж! Аптекаря се усмихва с разбиране и ведро отговаря: – Тука имам едни много добри капки за очи…
Какво е хубаво и какво е лошо Хубаво: Жена ти е бременна.Лошо: В утробата й има цели три бебета.Много лошо: Направил си операция за стерилизация. Преди три години. Хубаво: Жена ти не говори с теб.Лошо: Иска развод. Много лошо: Тя е адвокат. Хубаво: Синът ти расте.Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.Много лошо: Ти също. Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.Много лошо: Имате на някои от тях. Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен – стига толкова деца! Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните. Много лошо: Взела ги е дъщеря ти. Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата. Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти. Много лошо: На него му стоят по-добре. Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря сиЛошо: Тя постоянно те прекъсва… Много лошо: …и поправя. Хубаво: Синът ти излиза на първа среща. Лошо: С мъж. Много лошо: Който е твое гадже. Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института. Лошо: Като проститутка. Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти. Ужасно: Тя печели повече от теб. Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш. Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации. Много лошо: Ти си един от тях.
Мафиот купува на синчето си револвер. На следващия ден момчето му казва: – Татко, аз размених револвера за златен часовник! – Глупак! Какво си направил! Значи, когато някой ти удари плесница, ти ще му кажеш "сега е десет без десет", така ли?
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.
Отива жена на лекар: – Съблечете се. – Срам ме е,докторе! – Добре,добре,ще изгася осветлението.
Лъвът, царят на животните издал заповед: – Всички в гората се задължават да пазят пълна тишина между 2 и 4 часа следобяд – царят почива. Ляга той, заспива и… гръм. След малко… отново бууум. На третият гръм ядосан тръгва по посока на взривовете и вижда слона. А той гледа невинно и мига с очи: – Ваше величество, зная за вашата заповед и затова тихичко, тихичко си еба едни маймунки. Ама аз свършвам – те гърмят.