Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва: – Вие какво? Да не сте се побъркала? – Защо? Аз съм в костюм на Адам! – Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пишка! – Сега идвам. Може би до няколко минути ще си сложа!
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
– Докторе, мъжът ми говори насън. Какво да правя? – Разрешете му да говори денем.
– Иванчо, защо след възкръсването си Христос е отишъл най-напред при жените? – Защото по този начин новината се разпространява най-бързо, госпожо.
Кой е най-краткият политически виц? Комунистите си отиват. А най-дългият? Един по един.
– Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.
Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва: – Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
