Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 6941

    Знаменосецът мечтае да го вдигне поне още веднъж!(знамето) Из съчинение на седмокласник

  • 5310

    Майка разтребва стаята на 13 годишния си син и изведнъж намира между дюшека и пружината на леглото няколко порно-списания на тема садо-мазо. Майката изпада в истерия, скубе си косите, реве… Прибира се бащата от работа, вижда сцената и естествено пита за причината. – Представяш ли си? Такова нормално семейство сме, без никакви пороци и този нашият да се превърне в някакъв извратеняк…. – реве майката. – И какво да го правя като си дойде от училището, а?? Какво наказание да му измисля? Бащата се замисля и отговаря: – Честно казано – не знам. В едно обаче съм сигурен. В никакъв случай не трябва да пердашим по дупето…

  • 6822

    Да влезем в комунизма с лъснати обувки Лозунг във ваксаджийница

  • 2303

    Бог е създал мъжа преди жената, за да му даде възможност да каже няколко думи. Жул Ренар

  • 4029

    Ще ти направя четката за зъби безработна! Закана

  • 6763

    Полицай влиза в бара, оглежда внимателно, приближава и пита бармана: – Да се е мяркала някоя червенокоса блондинка в бара тези дни. – Абе вие пак ли подгонихте извънземните? – Как се сети? – Ами на земята няма червенокоси блондинки.

  • 71

    Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!

  • 7885

    "Думите ти се плъзгат в ушите както водата в кожата на млада тюлен." Дочуто

  • 11146

    Хванал един митничар златната рибка и както си му е редът започнал с 3те желания: – Значи искам 5 милиона в зелено, огромна къща на морето и жена с огромни гърди. Така. Значи това е първото ..

  • 8069

    В къщата на един борец избухнал пожар. Той, заедно с цялото си семейство, излязъл на улицата и докато гледал как гори къщата му, извикал: – Библиотеката ми! Забравих да я взема! – Ти имаш само три книги – казала жена му. – Да, – отговорил борецът – ама двете още не ги бях дооцветил.

  • 544

    "Не съм го казал, но ще повторя!"к-н Данов (Парчето) под. 28860

  • 8291

    – Колко пияници са нужни, за да се завие една крушка? – Николко. Ние можем да пием и на тъмно!

  • 1917

    Лорд Джон казва на слугата си: – Джеймс, донеси ми рояла от хола! – Ще свирите ли, милорд? – Не, забравих си пурата върху него.

  • 23

    Вчера Народното събрание разпрати до медиите SMS с годишния си доклад за свършената от него работа.

  • 2443

    Ново постижение на науката: кръстоска между диня и хлебарка. Сега като разрежеш динята, семките сами се разбягват.

  • 6847

    О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!