2610
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
Младоженка е пред първа брачна нощ и се страхува, че не е девствена и ще разочарова мъжа си. Баба й я посъветвала да сложи една слива където трябва, младоженецът ще се пъне, ще бута, та докато сливата падне и така всичко ще се нареди. Момичето така и сторило, но през нощта мъжът й намерил падналата слива и я изял. Младоженката страшно се притеснила и веднага отърчала при баба си за съвет. Бабата й рекла: – Ама от какво толкова се плашиш бе, дъще… ти ако знаеш дядо ти навремето как цял пъпеш изяде…
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.
Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
Съпруг отишъл за охлюви, но заседнал със свой приятел да пие и осъмнал. На сутринта се прибира в къщи с охлювите, но за да не му се кара жена му ги наредил по стълбите, изчакал да се покажат от черупките и звъннал на вратата: – Къде ходи цяла нощ бе, хаймана? А той най-спокойно взел да подкарва животинките: – Пррррр, хайде по-живо момчета, почти стигнахме.