6391
– Как прекара коледните празници? – Чудесно. На Коледа ни гостуваха един адвокат, зет ми, един политик и един банкер. А на обяд мама сервира още един пуяк.
– Как прекара коледните празници? – Чудесно. На Коледа ни гостуваха един адвокат, зет ми, един политик и един банкер. А на обяд мама сервира още един пуяк.
Някакъв пич си взел рускиня за съпруга, невероятно целомъдрена жена: не пиела, не пушела и не се интересувала от секса особено. Майка му обаче много се учудила от тая работа и попитала младоженката: – Абе ти как така нито пиеш, нито пушиш, нито от секс се интересуваш кой знае колко? А тя проплакала: – Боооольше не могууууу!
Двама руснаци стоят пред супермаркет и спорят: – Този път ще вземем две. – Как две бе – оня ден взехме две и не ни стигнаха. Вземаме три. – Как три бе – вчера взехме три и ни остана. Вземаме две. – Не. Три. – Не. Две. – Три. – Две….. И след дълъг и припрян спор, решили да вземат две. Влезли в магазина и поръчали: – Един кашон водка и две репички…
– Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! – хвали режисьорът след премиерата главния актьор. – Някакъв пирон в обувката ми взе здравето! – Не го вадете до края на сезона!
Господ отишъл в студентски град в София и решил да се разкрие на някой. Срещнал един студент и започнал: – Момче, аз искам… Студентът го прекъснал – Знам какво искаш. Купил две бутилки водка и се качили в стаята. Като изпили бутилките Господ пак започнал: – Абе момче, аз искам… Студентът пак го прекъснал: – Знам какво искаш. Излязъл от стаята и се върнал с малко трева. Като изпушили тревата Господ замаян рекъл: – Мммомчее, азз иссскам… Студентът отново го прекъснал: – Не ми казвай, аз знам. Донесъл от някъде малко хероинче и го изсмъркали. Като се съвзел Господ след известно време започнал да говори: – Момче, искам да ти кажа, че аз съм Господ. Момчето се надигнало и рекло: – Еее, яка е дрогата, нали, яка е!
Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче: – Миша, не могу я больше так! Горбачов го тупа успокоително по гърба: – Надо, Щирлиц, надо…