В една къща се разнася телефонен звън. Момченце сваля слушалката. Глас:– Пешо, ти ли си?– Да!– Я извикай майка си?– Мама я няма.– Къде е бе?– Тя е във ваната.– Тогава извикай татко си.– Татко също го няма. Той също е във ваната.– М-М-М… А дали скоро ще излязат оттам?– Не-е-е-е!– Защо мислиш така?– Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото…
В оръжеен магазин:– Каква система предпочитате?– Не знам точно… Нещо за пет, шест човека.
Председателят на съда упреква един адвокат, че защитава несправедлива кауза. Адвокатът се оправдава: – Господин председателю, толкова справедливи каузи загубих, че не мога вече да ги различавам едните от другите!
Жена на мутра пита доктора: – Струва ми се, че мъжа ми има някакво психическо заболяване от умората. Понякога с часове го моля да ми купи нови дрехи или кола, а той нищо не чува. – Това не е болест – отговаря докторът, – това е талант.
Майстор бояджия казва на домакинята: – Госпожо, боядисах тавана на хола. Бъдете така добра да не пускане никой да минава по него.
Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
Питат радио Ереван: – Къде се намира апендикса на жената? – Като влезете вляво!
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче: – Не! Недей! – впуска се тя към него. – Защо? – пита хлапето. – Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма… – Няма да излязат. – Защо? – Аз и тях ги изядох.
Степените на пиянството. Първа. – Келнер, защо са ви мазни салфетките? – Аз не съм виновен, че се бършете в баницата. Втора. – Келнер, донесете вратата, искам да изляза. Трета. Качва се на такси. – На къде сте? – А вие клатите ли се? Четвърта. Стига си вкъщи и вижда жената и децата. – Някъде съм ви виждал всичките… Но както и да е, сега се разотивайте по къщите, защото смятам да си лягам.
