3581
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".
Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар – престарял жандарм вижда на улицата стар – престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: – Хе, хе, нима навремето бащицата – цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?
Вечер в спалнята. Съпрузите вече се готвят да си лягат, когато тя подхваща разговор: – Скъпи, знаеш ли – днес изчаках дъщеря ни да се върне от училище и най-после си поговорих с нея за секса, както ти ме посъветва. Стана много добре! Та… сега… в настроение ли си да опитаме нещо от това, което научих от нея?
Един борец си кара мерцедеса и на един светофар го среща един с трабант и му чука на прозореца: – Какво има? – пита бореца. – Ще ми препечеш ли филийките на тостера ти, че моя се развали? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам тостер! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш тостер? Бореца се ядосва и си купува тостер. Пак се срещат двамата на светофара и пак този от трабанта му чука на прозореца: – Ще ми стоплиш ли супата че ми се е развалила печката? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам печка! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш печка? – се възмущава човека. Тогава бореца се ядосва и си купува всякакви уреди. Срещат се пак двамата на светофара, но този път бореца чука на прозореца на този от трабанта, човека се показва: – Какво искаш? – Няма ли да ме помолиш още нещо? – го пита бореца. – Ееее! За това ли ме изкара от банята? – се възмущава човека с трабанта…
Една мутра отишла в селски магазин и започнал да тормози магазинерката. Това какво е онова какво е . но на магазинерката и писнало и на един абажур казала е то ва е гъз е това искам казал. На другиа ден викнал друга мутра да се похвали за новата придобивка. Виж какъв гъз си взех от селския магазин . На другия ден мутрата отишъл в саштия магазин и поискал от колежката един гъз жената се обадила на шефа си и му обяснила какво иска мутрата . шефа казал даваи. Жената се одупила мутрата се навел погледнал и казал аа не искам го с камбанки. Момент казала магаазинерката обадила се и казал Шефе идваи тебе търсят.
Вози се някакъв селянин в един претъпкан трамвай, а до него един огромен куфар. Един възмутен гражданин му казва: – Господине, моля ви преместете си куфара защото пречи на хората! Но онзи не му обръща никакво внимание. Гражданинът повтаря по-силно: – Господине, моля ви, разкарайте си скапания куфар! Но онзи пак нулево внимание. Накрая гражданина се вбесява и изхвърля куфара през прозореца и казва весело: – Какво ще кажеш сега, а? А селянинът му отговорил спокойно: – Куфаро не беше мой!
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
В метеорологичната служба звъни телефон: – Ало! Може ли да поръчате хубаво време в неделя? – Може, разбира се. А за колко души?