Крикор и Гарабед били комшии и решили да отворят кебапчийници. Минали няколко дена – при Гарабед пълно с народ, а при Крикор никой няма. Отишъл Крикор една вече при Гарабед и го пита: – А бе, как ги правиш тези кебапчета, че хората се избиват да идват при тебе, а при мене никой няма? – Ами как – 50% кайма и 50% лайна… – А-а-а, ама ти и кайма слагаш, значи…
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Професор по очна хирургия бил известен с мекушавостта си по отношение на студентите. Никога не късал студент. Дори студентът нищо да не знаел, пишел му тройка. Но преди това студентът трябвало с ръка върху библията да произнесе тържествена клетва, че никога в живота си няма да оперира човешко око.
– Келнер, защо държите пържолата ми с палец? – За да не я духне вятърът.
Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат: – Щирлиц! Излизай! Нищо. – Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре! Отвътре се чува глас: – Мммм…. Може да съм излязъл. – Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай! Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас: – Амиии…. Може да съм излязъл бос. Полицаите: – Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Един влиза в един бар в Пампорово през лятото и пита бармана: – Извинете имате ли "Лифт"? – Ммм… да, ама работи само през зимата и е на другия хълм.
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.
Двама затворници разговарят: – За какво си тук? – Ами намерих нещо, което никой не беше изгубил.
