На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците: – За много години, за много години!
Новабранец се жалва на началството: – Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… – Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!
Холивудска кинозвезда се оплаква на доктор от нервно изтощение. – Променете начина си на живот! – съветва я лекарят. – През последните пет години десет пъти сменях колата си, пет пъти смених жилището си, четири пъти цвета на косата си, шест пъти смених мъжа си… Не разбирам, докторе, какво друго ме съветвате да сменя?
Срещат се двама приятели: – Какво става с тебе? – Ами ожених се. – И как е жената? – Много е добра – готви вкъщи, чисти, гледа ме… – А красива ли е? – Всички казват – жива Богородичка. – Как така? – Ами ела ми на гости да видиш. Отиват у младоженеца, звънят, булката отваря вратата. Гостът почва да се кръсти и ужасено да шепне: – Дево Марийо, пресвета Богородичке, Дево Марийо, пресвета Богородичке…
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
Три прилепа се събират и се уговарят да обиколят света и да разглеждат забележителности. След 3 часа се събират на същото място, от което са тръгнали. Първият казал: – Виждате ли я еееееееееееееееееееей онази там река, дето се синее в далечината? – Виждаме я. – Е аз ходих е до том. Вторият казал – А виждате ли я еееееееееееей тази там планина, дето опира в хоризонта? – Виждаме я. – Аз ходих зад тази планина. Третият, най-опърпаният казал – А виждате ли го ей това дърво тука? – Виждаме го. – Е аз не го видях.
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
