Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
Новобранец се оплаква на сержанта: – Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите – до лактите. Приличам на плашило! – Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!
Дресьор играел на покер с едно от своите кучета. Дошли при него приятели и се възхитили: – Брей какво умно куче имаш! – А умно, всеки път като му влезат хубави карти и започва да маха с опашка.
Милиционери имат изпит. Всички излизат скъсани, защото въпросите са много трудни. Накрая влиза един смелчага, който е направил много страшни пищови. На първия въпрос да назове един град в САЩ той се почесва по крака, поглежда си подметката и казва: "Ню Йорк". Комисията гледа на картата- има такъв град! На втория въпрос – да назове още един град в САЩ, той се почесва по другия крак, поглежда си подметката и казва "Вашингтон". Комисията е във възторг – и този град го има на картата! Третия въпрос е да назове трети град в САЩ. Той се почесва по главата, мисли, мисли: "Меверето!" На картата няма такъв град. "Кагебето" И такъв град няма. Накрая отгатва: "Чекаго!"
– Редник Иванов, можете ли да плувате?– Тъй вярно, господин старшина!– Къде се научихте?– Във водата, господин старшина!
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
