9439
– Иванчо, тази нощ едно ангелче ти донесе сестричка. Искаш ли да я видиш? – Не, татко. Аз искам да видя ангелчето.
Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената. Детето поразително приличало на арменеца. Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал: – Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия…
В антикварния магазин показват на английски лорд антична ваза. Лордът учтиво изслушва разясненията за произхода, историята и мястото, където е открита вазата и накрая казва: – Много интересно! Забележително! А колко литра уиски може да побере?
"Правителството обяви, че, с оглед на политическата си позиция, ще промени емблемата си с нова: презерватив. Презервативът ограничава производството, унищожава следващото поколение и Ви дава усещане за сигурност, докато всъщност Ви прекарват."
На съда всичко е ясно, да влезе убития.
Един човек си върви по улицата и чува една жена да вика: – Помощ,помощ…… Мъжът поглежда нагоре и вижда една жена се е хванала за парапета на терасата си на десетия етаж и един мъж я бие по пръстите. – Защо я биеш? – пита мъжът. – Ами, тя ми е тъща. А мъжът отдолу казва ядосано: – Брей, че се и държи, мама и мръсна!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
По телевизията върви италиански филм. Главната героиня крещи на мъжа си: – Идиото, кастрато, импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, ние повече не можем да живеем заедно!