– Ало, пешо ти ли си? Защо още не си ми пратил файла по e-mail? – Ох, кво да ти кажа! Модема ми не бачка! Не мога да ти го пратя . . . но щом толкова много ти трябва, имам една идея. – Каква? – Слушай сега! Значииии . . . създай един файл. Промени му големината на 1 234 832 байта. Разбра ли? – Мисля. . . че да!? – Добре, имаш ли PC Tools? – Ми да! – Добре, стартирай PCT, отвори го с редактора, превключи на шестнайстичен режим, позиционирай в началото и пиши . . . A1 B7 34 1F 4A 61 35…
Старшината в армията: – Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: – Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? – Ми да. – И как го правиш, бе? – Ами… слушкам.
Седят двама наркомани на една пейка. Гледат, някой си забравил картата на България. Започват да я разглеждат с интерес. – Жоро, гледай, бе! Защо границата са я означили с точка – тире, точка – тире… – Много си прост, бе! Нали на картата всичко е в символи. И така на границата, това е символа за граничар – куче, граничар – куче…
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
