1587
Академик е този, който като поостарее започне да се пита:" А КАДЕ МИ са очилата, А КАДЕ МИ е химикала…" Преподавател от катедрата по Английска филология в ПУ
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
Разговарят Мюлер и Щирлиц: Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове? Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката." Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
В центъра на един град поставили робот, който можел безпогрешно да отговаря на всички въпроси.Пред робота се събрала опашка: хората искали като задават въпроси на робота, да го изпробват. На опашката се наредили и две момченца. Едното казало на другото:– Виж сега как ще го затрудня – и задало на робота следният въпрос: – Кажи ми сега в момента къде е баща ми?Роботът отговорил:– Баща ти, момченце, в момента е на събрание.Момченцета казало пренепрежително:– Имаш да вземаш, баща ми умря още преди две години.Тогава роботът отговорил:– Умря на майка ти мъжът, а баща ти е на събрание!