11459
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
1867
Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Започват да водят разговор за живота, за бизнеса, когато стигат до въпроса за данъците, единият казва: – Ох, заради тези данъци, напоследък спя като младенец. – Що, бе? Всичко ли ти е чисто? – Не, бе! На всеки час се будя и плача…
-
-
-
-
11161
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
-
-
-
537
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
-
-
4417
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
-
-
6496
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
-
-