Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава – Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: – Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. – Василий Иванич, дръж се, водят бика…
В ресторант: – Келнер, клечка за зъби! – Момент, заета е.
В казармата току-що пристигнал млад войник пита един от старата служба: – Как сте с храната? – Храната тук е много разнообразна. Една и съща супа има осем различни наименования…
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
Военният лекар: – Е, от какво се оплакваш, момче? – Имам затруднения с дишането. – Добре. Освободен си от дишане за два дни.
Хилъри Клинтън умряла и попаднала в рая. Там имало много часовници и тя попитала Бог за какво са му, а той отговорил: – Всеки човек тук има часовник и колкото по-бързо се въртят стрелките, значи има толкова много любовници. – Искам да видя този на мъжа ми. – Оооо, не може аз го използвам за вентилатор.
Мъж влиза в обществена тоалетна да пикае. Застава до писоара, а до него застава някаква мутра. Поглежда човекът, на мутрата оная работа навита, като спирала…. Изпикал се човекът, изтръскал го, а другият го гледа изумено и пита: – Кво направи бе? – Как какво? Изтръсках го! – Ебати, колко било лесно, а аз моят го изстисквам…
Три мухи се срещат. Едната била много дебела, другата средна, а последната само по скелет. Започнали да си споделят: – Аз – казала дебелата – живея в луксозен ресторант. Щом видя някоя вкусна супа, събирам крилата и падам вътре в нея. Клиента ме вижда и вдига скандал, след което му носят нова супа, а аз ям до насита. – Аз – казала среднодебелата муха – живея в работнически стол. Като видя супата падам в нея, а работника ме загребва с лъжицата и ме изхвърля с малко супа. – Ох- проплакала третата муха – аз живея в студентски стол. Като видя супата, падам вътре, а студента се провиква: "Ура, мръвка" и като ме засмуче….
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
