4322
В ресторанта: – Келнер, пилето ми е сурово!!! – И как разбрахте? – Изкълва ми гарнитурата!
В ресторанта: – Келнер, пилето ми е сурово!!! – И как разбрахте? – Изкълва ми гарнитурата!
– А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. – Докторе, погледнете ми езика! – Той също се нуждае от почивка.
В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: – Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: – Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя… Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: – На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости!
Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика "Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..". Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един гооолям камък и… се ударил с все сила по ташаците – "Ауууууууу…" извил от болка вълка. Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка: – Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по ташаците? – Кефа е като не уцелиш бе, шемет!
Малко момченце стопира лека кола. Шофьорът го пита: – За къде си, приятелче? – За училището. – Но то е в обратна посока… – Още по-добре.
Чапаев и Ана Картечарката си говорят: – Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата? – Защото всяка вечер си втрива в нея яйца! – Брей, голям гимнастик бил той…
Войникът си мечтае да бъде генерал. Лейтенантът мечтае да е полковник. А капитанът мечтае да стане майор.
Един грешник, който умрял от студ на Антарктида попаднал в ада. Дяволът го хвърлил в пеща, затворил вратата и зачакал. Чакал, чакал обаче нищо. Ония нито пищял, нито викал и той решил да отвори, за да види какво става. И тогава какво да види, грешникът се свил в единия ъгъл на пеща и му вика: – Вратата, вратата, затваряй вратата.
В приемната на психиатър се срещат двама познати. – Сега ли идвате или вече си тръгвате? – пита единият. – Ако знаех това, не бих седял тук…