Старият десантник скочи от самолета и с привично движение издърпа халката на парашута. Парашутът, обаче, не се отвори. Десантникът издърпа халката на резервния парашут, но той също не се отвори. Тогава десантникът издърпа брачната халка от безименния си пръст и с усмивка полетя надолу, мислейки си как, роден като свободен човек, ще умре също като свободен човек…
– Мамо, защо клоунът има червен нос? – За да не го блъсне някой камион.
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: – Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
Влиза пациент при лекаря и реве: – Има ми нещо на очите, какво ми има на очите, докторе моля те помогни! Погледнал доктора и казал: – Спокойно бе, имаш хемороиди! – Ама как хемороиди на лицето? – А! Ама това лицето ви ли е?
Питат радио Ереван: – Има ли надежда в България? – Разбира се… Във Външно министерство.
Възрастен човек се качва в трамвая, но няма места. Той се приближава до млад седнал човек и му казва: – Млади човече, отстъпи мястото, че ме болят краката! Младия отвърнал: – Дядо, ти като си бил млад отстъпвал ли си място на по-възрастните хора? – Да, винаги. – Ей затова те болят краката.
Млад, току-що дипломиран артист получава първата си роля в театъра в пиесата "Иванко, убиецът на Асеня". И понеже е млад, и понеже е неопитен, дават му второстепенна роля: да се втурне на сцената пред пируващите боляри и да каже: "Убиха Асеня! Убиха Асеня!". Дошла премиерата. На сцената болярите насядали на масата и пируват. Изведнъж нашето момче се втурва на сцената и крещи с цяло гърло: – Убиха Асеня! Убиха Асеня! Болярите (силно уплашени): – Сериозно ли говориш, млади момко? – Да си еба майката, ако лъжа!
Радио Париж пита: – Какво щеше да стане, ако на проститутките очите им светеха ? Радио Ереван отговаря: – Ами в Париж щеше да има бели нощи. След кратко време се обажда радио Ленинград: – Моля без намеци…
