4868
Надпис в моргата: „Аз бях тук“
Tреньор към победен боксьор: – Не се ядосвай! Все пак в третия рунд ти окончателно го съсипа. По едно време той пребледня като мъртвец, защото си помисли, че те е убил.
В метеорологичната служба звъни телефон: – Ало! Може ли да поръчате хубаво време в неделя? – Може, разбира се. А за колко души?
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.
На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: – Стига си тропала така с крака, гадино!
Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!
Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ. След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво. – Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш? – Остави се, шефе, уча математика – карат ме да търся корен квадратен от четири и на – търся го. – Ами къде е другия? – Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика. Отива шефа и какво да види – оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве. – К"во пра"иш ти бре? – Остави се шефе – проплакал втория борец – карат ме да деля член на многочлен.