837
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Иванчо се връща от училище и казва на баща си: – Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище. – Как така специална? – Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.
Попитали радио Ереван: – Защо няма футбол за жени? – Защото не може да накараш 11 от тях да се облекат еднакво. – отговорило радиото.
Малкият Иванчо пита майка си: – Мамо, откъде идват малките бебета? – Щъркелът ги носи. – А кой чука щъркела?
Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно: – Ами ако парашутът не се отвори? – Ее, здраве да е.
Един мъж се прибира у тях и заварва жена си гола, на масата – шампанско, шоколадови бонбони, свещи… – Какво става тука ма! – Ами дойде кумът на гости… – И какво, да не ти налетя? – Ами малко ме целуна… – Така ли? Къде? – По устата… – Още? – После по врата… – Другаде? – По гърдите… – След това? – И по корема… – И после? – По колената… – Не прескачай!
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
Уважаема редакция,Нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.Ако вдигна аз телефона – затварят. Взе често да се среща с „приятелки“, а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.И гледам – ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.