3190
Един червей попитал майка си: – Къде е татко? – Отиде за риба с едни хора!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Един влиза в един бар в Пампорово през лятото и пита бармана: – Извинете имате ли "Лифт"? – Ммм… да, ама работи само през зимата и е на другия хълм.
Срещат се две блондинки, които не са се виждали отдавна. – Е, как е? – Ох, вчера едно гадже ми подари палто от норки! – Потресаващо! – А следващата седмица едно друго гадже ще ме води на Канарските острови. – Потресаващо! – А след като се върна, едно друго гадже ще ми купува Мерцедес. – Потресаващо! – Ами, това е около мен. При теб как са нещата? – Аз пък се записах на училище по добри маниери… – Интересно… Какво учите там? – На последния урок ни учиха вместо „я, не се ебавай“ да казваме „потресаващо“…
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…