8211
Вбесен съпруг се втурва вкъщи и крясва на жена си: – Нещастнице, знам всичко! – Всичко? Кажи ми тогава през коя година е умрял Кромуел!
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
В погребалното бюро: – Какви ковчези предлагате? – Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. – А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? – Ами тук едни прилични за 300. – Не, и това е много. – За 50 имаме едни от шперплат… – Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? – Ама вие кого погребвате? – Тъщата. – Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…