4713
В този смях усещам малко психично отклонение.
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Мишките отиват при бухала за съвет: – Кажи ни, като най-мъдро животно, какво да направим? Всички ни гонят – котки, сови, всякакви други хищници. – Станете бодливи като таралежите, никой няма да ви закача. – А как да станем бодливи? – Абе не ме занимавайте с подробности, аз съм стратег, тактиката си е ваша работа.
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
Иванчо имаше странна болест – когато запалеше цигара пред баща си, почваше да му тече кръв от носа…