5791
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
Разговор между колеги от съседни стаи: – Здравей, Петров! Мислиш ли за мен? – Честно казано – не… – И защо не мислиш? – Ами нищо лошо не ми идва наум…
В кабинета на лекаря влиза младо момиче. – Съблечете се! – казва лекарят. – Защо? – чуди се момичето. – Мен ме боли ухото! – В такъв случай вие не сте за преглед при мен. Аз съм очен лекар…
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал: – Бабо какво е това мужду краката ти? Бабата се изчервила и отвърнала : – Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините. – А как е станал тоя белег ? – Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така. – Ееее, той пък баш по путката ли те умерил…
Излиза един пияница от кръчмата и си тръгва. Изведнъж се усеща, че си е изгубил ключовете, отива до една улична лампа и започва да си ги търси. Към него се приближава полицай и го пита: – Какво търсиш тука, бе? – Търся си ключовете, господин полицай! – А ти, къде ги изгуби?- пита полицая. – Е там, пред кръчмата. – Тогава, защо ги търсиш тука бе глупак? – Ами тука е по-светло господин полицай!
Иванчо пита майка си: – Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба? – Не, момчето ми, той просто заеква!