В училище: – Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? – Ами татко нямаше време да ми помогне…
Син се обажда на майка си: – Мамо, ще се женя! – Много се радвам, сине! – Ама да ти кажа отсега – тя е негърка… – Е, няма нищо, ние не сме расисти. – И малко накуцва, и недовижда с едното око… – Е, щом си я харесваш. – И има четири деца. – Няма лошо. – И всичките ще живеят с нас. – Нека заповядат – идвайте вкъщи. – Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент? – Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората. – А ти? – А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
Ръководител(ка) на катедра, роднина на ректора, провежда катедрен съвет: -Трябваше да направя доклад за дейността на катедрата във връзка с акредитацията. За тази цел взех стария доклад, подготвен от предишния ръководител. „Копнах го“ (т.е. копирах го), пейстнах го. Щях да го и принтирам, но разбрах, че трябва да се добавят две изречения. Колеги, който Вас ще ми помогне с формулировките им?
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
