11092
Ученици, кой пожелание, ще ми носи топките… В час по физическо
Щирлиц дълго гледал в една точка. След това в друга… "Двуеточие!" – досетил се Щирлиц.
По времето на комунизма агитатор обяснява: – Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: – Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: – Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
Някакво хлапе попитало баща си: – Тате, за какво служат пръстите на ръцете? – Ами палецът е удобен за хващане, с показалеца показваме, на безименния си носим венчалния пръстен, а с кутрето е много удобно да си чистиш ушите. – А средният пръст? – Като пораснеш и се ожениш, ще разбереш. Дошло време, хлапето пораснало и се оженило. Преди първата брачна нощ момъкът попитал баща си: – Тате, сега ще ми обясниш ли за средния пръст? – Сине, сега ще влезете с булката в спалнята… Ще започнете да правите любов. Ще ви хареса, ще правите пак. После пак. По някое време ще каталясаш. Булката обаче ще иска още. Ще опиташ с език. На нея пак ще й се хареса. И езика ти ще се умори, а тя пак ще иска още… – Добре де, какво общо има с това средния пръст? – Ами накрая ще й го покажеш и ще кажеш – "край, лягаме да спим!"
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: – Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? – Автомат! – отговорил войника. – Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? – Автомат! – казал войникът след дълъг размисъл. – Не е, това е маргаритка – отчаяно казало момичето – Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. – Е не знам! – Това е жаба. – Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. – Странно – казва поручикът – защо беседките се наричат беседки, а не другояче? – Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. – Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: – Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: – Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Пелтек влиза в бар: – Б-б-барман д-д-дай едддна б-б-бира. Барманът: – Г-г-готово, кккаква я искаш? – Ннннняма зззначение. Барманът дава бирата. Влиза друг клиент и казва: – Барман дай една бира. – Готово, каква я искаш? – Няма значение. Клиентът си изпива бирата и си тръгва. След малко пелтекът се обръща към бармана: – Бббарман, тти май се бббббъзикаш с мен. – Ннне бббе, с нннего.