1366
Две горили наблюдават как красивият Тарзан елегантно се прехвърля от лиана на лиана. – Не съм расистка – казва едната горила, – но не искам дъщеря ми да се омъжва за такъв индивид!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
268
Попитали Радио Ереван: – Защо петела пее цял живот? – Защото има много жени и нито една тъща.
-
-
-
-
-
-
1988
Вечер в спалнята. Съпрузите вече се готвят да си лягат, когато тя подхваща разговор: – Скъпи, знаеш ли – днес изчаках дъщеря ни да се върне от училище и най-после си поговорих с нея за секса, както ти ме посъветва. Стана много добре! Та… сега… в настроение ли си да опитаме нещо от това, което научих от нея?
-
-
5027
Президентът на САЩ искал да провери кой от органите на закона (ФБР, ЦРУ и щатската полиция) е най-кадърен. Пуснал в гората един заек и им казал да го намерят. ФБР търсили 2 седмици. Сложили информатори из цялата гора, монтирали подслушвателни устройства, претърсили цялата гора, но не намерили заека. ЦРУ търсили 1 седмица. Отровили и избили всичките животни, опожарили гората, но не намерили заека. Дошло ред на щатската полиция. Тя се върнала след няколко часа с една проскубана и пребита катерица, която викала: – Добре, добре, признавам! Заек съм, заек съм.
-
-
-
-
-
6847
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!