Имало едно време един рибар…
Той бил много беден и едва изкарвал прехраната на семейството си като ловял риба на Дунава с една стара въдица. Един прекрасен слъчев ден рибарят както обикновенно седял на високия бряг с въдица в ръка, но за нещастие задрямал и изтървал въдицата си в Дунава. Рибарят се сепнал, видял какво е направил и горко заплакал…
Изведнъж светкавица разсякла небето и пред него застанал сам Господ Бог.
– Защо плачеш човече? – гръмовно попитал Господ.
– Как да не плача – отговорил рибарят и заразказвал нерадостното си битие.
Господ се смилил над него посегнал с ръка и пред рибарят се появила една златна въдица.
– Това ли е твоята въдица човече? – попитал Господ.
– Не, Господи – отвърнал рибарят.
Тогава пред рибаря се появила сребърна въдица.
– Това ли твоята въдица? – пак попитал Господ.
– Не, Господи, моята е обикновена пръчка – отговорил рибарят.
Господ възнаградил щедро честността на рибаря и му дал всичките въдици. Рибарят заживял по добре.
Един ден жена му както си перяла на реката паднала във водата и течението я отвлякло надолу.
Рибарят пак горко заплакал. Появил се пак Господ видял какво нещастие е сполетяло човека, махнал с ръка и пред рибаря застанала Дженифър Лопес както майка я родила.
– Даааа, да Господи!!!! Това е моята жена!!! – закрещял рибарят.
Господ се намръщил светкавица треснала небето и гръмовно запитал:
– Защо лъжеш човече?
Рибарят паднал на колене и казал:
– Господи, ако бях казал че не е тя, сигурно щеше да ми покажеш и Ана Никол Смит, накрая и моята жена и дупе да ми е яко с три жени…
Морал: Даже и в лъжата си мъжът се води от добри намерения.
8409
