Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
Преподавал по НВО към курсантите: – Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!
Младеж, от малко село, вдигнал сватба. След сватбата младоженците легнали да спят в една стая с брата на момчето. Младоженците тихичко си вършат работата, а брата по едно време се обажда: – Брат ми! Дай и на мен да ям нещо, бе. – Какво ядене бе, Пешо? Посреднощ е! – Абе дай от тва дето го ядете вие… – Ама ние не ядем нищо… – Искаш да кажеш, че не ядете нищо? – Да! – А що мляскате така?
