В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
Умира един адвокат. Било обаче след 5, рая бил затворен и го настанили в хотел пред вратите на рая, в Президентски апартамент. По същото време умира и Папата. И него го настаняват в хотела, обаче му дават някакво килерче. Притеснен адвокатът отива на рецепцията и казва: – Станала е някаква грешка! Не може аз – един съвсем обикновен адвокат, да спя в Президентския апартамент, а Папата в някакво килерче. Рецепциониста отговаря: – Никаква грешка не е станала. Вие знаете ли колко папи има в рая – всичките са тук! А знаете ли колко адвокати има? Вие сте първия.
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
Веднъж двама габровци се скарали и си определили дуел с шпаги. Мястото било извън града. Двамата отишли на мястото и единият казал на другия: – Правилно си направил, че си дошъл с билет само за отиване. Знаеш, че ще те победя и няма да се върнеш. А другият отговорил: – Не, просто като те победя ще взема твоя билет за връщане.
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
Един човек си карал Трабанта по магистралата, когато го задминал като стрела някакъв с Мерцедес. След 2 часа и двамата се срещат в болницата, гипсирани. Този с Мерцедеса обяснява: – Както се бях залетял с 250 км/ч и не намалих на завоя, и ето ме тук. Ами ти с твоя трабант какво си правил, че си тук? – А, ми аз като видях как ме мина като пътен знак, помислих, че съм спрял и слязох да видя какво се е повредило…
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
