Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Учителката пита Иванчо: – Ти защо не си си написал домашното? – Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо. – Изгоря ли? – Не, успя да скочи през прозореца! – Преби се долу ли? – Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак успя да скочи! – И тогава се преби? – Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак скочи. – И този път се преби? – Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно… – Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти? – Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.
Драматург погледнал в театралната зала, където се играела негова пиеса и възмутен отишъл при директора. – Кажете ми, защо нарочно винаги играете моята пиеса, когато залата е празна?
