Семейство Петрови си пият кафето след вечеря. По едно време съпругата пита мъжа си: – Не забелязваш ли днес нещо особено у мен? Съпругът внимателно се вглежда и казва: – Имаш нова прическа? – Не! – Нова пола? – Не! – Да не би да имаш рожден ден? – Не! – Може би, днес е годишнината от нашата сватба? – Не! Просто исках да проверя, дали ми обръщаш внимание и си сложих противогаз.
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче: – Не! Недей! – впуска се тя към него. – Защо? – пита хлапето. – Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма… – Няма да излязат. – Защо? – Аз и тях ги изядох.
Петка влетява при Чапаев: – Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота! Чапай става, закопчава си панталона и казва: – Петка, махни веднага тази коза от дивана!
