Другоселец замръкнал при вдовица с двете й щерки. Нагостили го и понеже нямало легло за него го сложили да спи на земята. Въртял се нашенеца, не можел да заспи. По едно време рекъл:
– Като почна, та подред!
– Де да може, ма не може! – казала голямата щерка. Станал нашия, оправил я и си легнал доволно. След малко пак:
– Като почна, та подред!
– Де да може, ма не може! – обадила се и малката щерка. Оправил я и нея. Но още му се искало и рекъл:
– Като почна, та наред!
Без да чака отговор отишъл при голямата дъщеря.
– Уж подред, пък прескачаш! – обадила се майката в тъмнината.
3154
