10914
Вървят двама войници, а срещу тях старшина. Единият войник ръга другия в ребрата: – Искаш ли да си направим майтап със старшината? – Стига бе, не ти ли стига оня майтап с декана?
Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
Изпращат английски шпионин в България, с маскировка като чужд студент. След два дена го разобличават и го връщат обратно. – Как те хванаха? – питат го шефовете му. – Ами на лекциите – всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха. Пращат друг шпионин, той се връща след месец. – Как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча – и ме разкриха. Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща. – Тебе пък как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията – всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
Професор по математика изнася лекция. Той пише на дъската формула след формула в бързо темпо. По едно време казва: "От тук очевидно следва…" и изписва формула, нямаща нищо общо с която и да било от предишните. След момент се умълчава и изпада в дълбок размисъл. После напуска аудиторията. След 15 минути се връща сияещ: – Аз бях прав! Това наистина е очевидно!