Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
Върви Щирлиц и гледа – летят жерави. – Ех, жерави – мисли Щирлиц. – Ех, Щирлиц – мислят жеравите.
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. – Иванчо, защо не пишеш? – Чакам да дойде секретарката.
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение? – По география още не са ме изпитвали.
Иванчо среща Марийка: – Здрасти, Марийке! – Ей, с две думи ме кандардиса!
Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: – Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!
Прибрала се Марийка вкъщи. Майка й я гледа – една такава разрошена, със синини и драскотини по лицето, роклята й скъсана. – Марийке ма, да не са та били? – Ба, жа ма бият! – Марийке ма, да не си паднала някъде? – Ба, жа падна! – Марийке ма, да не са та ебали? – Ба, жа ма гледат!
Въпрос: Как ще разбереш, че слон е влизал в къщата ти? Отговор: По разширената ключалка.
