8915
– Извинете, госпожице, обичате ли животни? – Това как да го разбирам, предложение ли ми правите?
Вицове за пълнолетни
Мъж при сексолога:– Сутрин като стана – оправям жената, извеждам кучето, оправям комшийката отдясно; в парка оправям една позната, която също си разхожда кучето, прибирам се, оправям комшийката отляво; в работата оправям секретарката поне два пъти на ден; като се прибера оправям жената, че отдавна не сме се виждали, извеждам кучето и пак оправям комшийката отдясно, познатата от парка и комшийката отляво; вечерям и оправям жената, та да ни се разкара малко храната; като си легнем вечер – пак я оправям, за да се стоплим и все пак си мисля, че зачервяването на оная ми работа е от мастурбацията…
Трима мъже се хвалят със сексуалните си подвизи: – Миналата седмица почнахме да се чукаме с една мадама по време на новините от осем часа по телевизията, а свършихме чак след филма. – А аз пък с една мадама… Като почнахме вечерта, та чак сутринта свършихме! – А аз като почнах една мадама миналата седмица… – Какво? – Ами така и не свърших.
Жена навлязла с колата си в малко градче и в този момент един койот излязъл пред колата. Тя скочила върху спирачките, заковала на място и тъкмо си поела дъх и възстановила равновесието си, когато пред колата прибягал каубой, хванал койота за задните крака и започнал лудо да го чука.– Господи! – възкликнала жената и се втурнала да търси шерифа. Видяла колата му паркирана пред местната кръчма.– Ясно каква е работата – измърморила тя и връхлетяла буреносно вътре.Веднага забелязала един много стар човек, който спокойно си биел чекия в ъгъла.На бара стоял шерифа и кротко си пиел питието.– Що за перверзен град е това? – започнала обвинително тя. – Още при навлизането си в града видях как един каубой измъчва бедното животно. А тук възрастният мъж мастурбира съвсем спокойно на публично място.– Е, госпожо – отвърнал спокойно шерифът. – Нали не очаквате човек на неговата възраст да тръгне да гони койоти?
Събрали се човешките органи на събрание да обсъждат кой от тях е най-безполезен. Станал да се изкаже черният дроб: – Аз съм много ценен! Очиствам кръвта, без мен сте заникъде! – Добре, – казал мозъкът (председател на събранието), – седни си. Друг ще се изкаже ли? – И ние сме ценни! – казали белите дробове. – Без нас всички ще се издушите. – Хубаво, седнете си. Други мнения? – Ами ако не бях аз… – започнал членът, но мозъкът го прекъснал: – Стой си, стой си, не ставай, говори седнал. Че като станеш нещо ми се замотава главата и не мога да мисля.