1322
Седят си две бебета в кошарката и момченцето казва на момиченцето:– Дай да те еба!Момиченцето:– Не мога, напишкана съм.– Дай тогава отзад!– Не мога, наакана съм.– Е, сега ако кажеш, че и зъби ти растат…
Вицове за пълнолетни
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: – А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: – Аз съм ангел и искам да те позная! – Но аз съм божа жена, не може! – Аз съм ангел, слушай ме! – Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. "Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал: – Уааа… не съм ангел! Монахинята си махнала расото: – Уааа… аз съм кондуктора!
Двама здравеняци изваждат от спрял автомобил на пътя шофьора и го минават набързо. След което го връзват на едно дърво, за да не избяга веднага и си заминават. След час спира друг автомобил, излизат още двама. – Ей, ти защо си вързан там? – Ами…то…тука… – разказал им той за другите. – Ми, що пък и ние да не се пробваме? – си казали те. Речено, сторено. Така няколко пъти. На тръгване и те го вързали отново на дървото. Минавайки от там горския вижда човека: – Що си вързан тука, бе? – Еби, не питай!
Тираджия качил стопаджийка. По пътя спрял в една горичка, натиснал я – и тя иска, не иска му дала. Само дето била неразположена и тираджията се съгласил за отзад. Спрели в следващия град, стопаджийката слязла и тираджията се провикнал след нея: – Ей, туй тираджиите сме голяма работа! На което тя отвърнала: – Пък ние педерасите още-по…
Бяла жена ще спи за пръв път с негър. Тъй като била наплашена от приказките за огромните им размери, се разбрали с него той да й го показва сантиметър по сантиметър, та да не я стресне ако го види изведнъж. Жената си ляга в леглото, негърът излиза от стаята и показва един сантиметър през вратата. – Дотук добре – казва мадамата – давай нататък. Още един сантиметър, още един… Показват се вече 25. – Как е? – пита той. – Добре, не ме е страх. – Хубаво, значи да почвам да се качвам по стълбите…