Национални вицове
Андерсон отишъл в полицията да получи паспорта си. – Къде сте роден? – пита го чиновникът. – В Париж. – Значи сте французин? – Не, моите родители са датчани. – Но вие сте роден във Франция, следователно сте французин. – Значи, ако моята кучка се окучи в конюшнята, то нейните кученца трябва да бъдат наречени жребчета?
Ако видиш някой, че работи – заобиколи го. Ако видиш някой че почива – помогни му!
Седят двама индианци, боядисани в цветовете на войната. Единият казва на другия: – Знаеш ли, че белите си боядисват и яйцата?
От ЧНИИ (Чукотски Научно-Изследователски Институт) изпращат телеграма до Москва: – Изпратете 2000 тухли за научни изследвания. След един месец: – Изпратете 20000 тухли за научни изследвания. След още един месец: – Изпратете 1000000 тухли за научни изследвания. Изпращат проверяващ да видят за какво им са тухлите. Пристига той и гледа. Група научни сътрудници на брега на океана. Гледат тухла. – От тук – правоъгълна. – И от тук – правоъгълна. – И от тук – правоъгълна. Хвърлят я в океана: – А прави кръгове???
– Погледнете тоя идиот – от половин час лази по земята да търси монета от десет пенса! – А вие откъде знаете какво търси? – Аз я прибрах!
Двама индианци се загубили в гората и единия предложил: – Стреляй във въздуха, може някой да ни чуе. Стрелял онзи веднъж, стрелял втори път и престанал да стреля. Приятеля му го попитал: – Защо спря бе? – Е па свършиха ми стрелите.
Стар емигрант в Канада разправя: – От толкова години съм в тая страна, и така и не можах да разбера – какво толкова има нарисувано на знамето й, че трябва да го прикриват с листо?
Три дента го били, ни дума ни лаф. Чолав го правили, у шарото лилав. – Ха, не човек, а ламаринта – просъскал агента фашист. – Ха, ниц бе, братле – комунист.
Пристигнали японци в Съветския съюз в завод за камиони. Питат работниците: – А защо вашите камиони има три оси и толкова големи гуми? – Това е за по-добра проходимост – отговорили работниците. – Дааа… Какво ли не се прави, само и само да не се ремонтират пътищата!
В лондонското метро младо момче става от седалката си, и тръгва. В този момент една учтива английска дама му казва:– Младеж, забрави си раницата!А той тръгва да бяга и крещи:– Аллах абджаааар!
В прерията прекарали железница и, силно впечатлен, един индианец отишъл при вожда и казал: – Искам да си сменя името! – Така ли? И как искаш да се казваш? – Големият метален огнен кон, който препуска из прерията със страшен шум, бълва пушек и хвърля искри. – И как ще ти викаме за по-кратко? – Ту-тууу…
– Извинете, вие ли сте Ибрахимкарадурумодрихалилбегович? – Не, аз съм Коен. – По дяволите! Винаги ги бъркам тези две фамилии!
Шотландец влиза в автобус. – Придвижете се напред! – вика кондукторът. Шотландецът пристъпва крачка напред. След миг кондукторът отново се обажда: – Придвижете се напред! Това се повтаря около десетина пъти. Когато шотландецът се приближава до вратата, кондукторът го пита: – Имате ли билет? – Какъв билет? Нима не видяхте, че целия път изминах пеш?
Решил Вуте да се жени за Пена. Изтичал той при кмета да сподели а кмета отговорил: – Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и aз, а ти ще я взимаш. Недей бе човек! Какво да прави, какво, отишъл той при попа на селото, а той вика: – Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и аз, а ти сега ще я взимаш. Недей бе човек! Ужасен той изтичал при Нане. – Нане, Нане, така и така съм решил, а кмета и попа ми викат така и така. Какво да правя? – Не се коси Вуте, слушай какво ще направиш. Довечера ще си намажеш оная работа със зелена боя. Ако Пена забележи това значи е виждала много и я разкарвай братко. Речено- сторено и като се видели пак: – К"во стана братко, как е Пена? – А-а-а, това дето го рзправят не е верно Нане. Като го извадих и като го виде тя го помисли за краставица и веднага го захапа. Така че взимам я Нане.
Разговор между английски джентълмени: – Прощавайте за въпроса, сър, но защо плувате в Темза със смокинг? – Извинен сте, сър. Но ще ви обърна внимание на факта, че вие плувате, а аз се давя.
Някакъв шотландец бил известен със своята неразговорливост. Влиза в една бръснарница. Питат го: – Подстригване? – Аха. – Бръснене? – Аха. – Горещ компрес? – Аха. – Одеколон? – Аха. – Двадесет и пет лири. – Охо!