Вицове за полицаи
Из отчет на полицаи след обиск в нелегална спиртоварна: "След извършеният обиск, аз и сержант Михайлов изпитахме известни трудности да намерим вратата. Тъй като той заспа в тоалетната, се принудих да го оставя там и да се прибера сам. Защо обаче съм донесъл със себе си въпросната врата нямам спомен…"
Полицай спира мерцедес: – Такааа, карате с много висока скорост, колана не сте си ложили… 100 лева глоба. Шофьорът започва да рови из джобовете, а в същото време отзад се приближава някаква кола. От нея слиза някакъв човек и му казва: – Кво става, проблеми ли имаш… След това вади някакъв мобифон, набира номер и го подава на полицая. Той слуша, в един момент застава мирно, извинява се на шофьора и си тръгва. Шофьорът пита другия човек: – Какъв е тоя телефон? – Последна новост – президентски мобифон де лукс! Директна връзка с народното събрание и президентството. – Не може да бъде! Човекът спокойно набира някакъв номер и подава телефона на шофьора. От слушалката се чува "Президентът слуша!" – Слушай човече, продай ми го! – Как ще ти го продам бе… Най-накрая се договорили за 1000 лева. На другият ден шофьорът на мерцедеса отново прави нарушение и полицаят го спира. Той вади тържествено мобифона, набира номера – никой не се обажда… Полицаят: – Спокойно човече, той и миналият път не работеше… – Тогава защо ме пусна бе, тъпак? – Тъпак, не тъпак, ама по десет телефона на дежурство продавам…
Един старшина отишъл при шефа си и му казал: – Шефе, от една седмица чета един роман и не мига да схвана кой е главния герой. – Я дай тук да видя бе! – казал шефът му. Старшината му подал книгата и като я видял, шефат му избухнал: – Аз от цяла седмица си търся телефония указател, а той къде бил!…
Борчага кара с превишена скорост и ченге го спира: – Талона, моля – казало ченгето. – Ела, да ти го дам на прозореца – отвърнал борчагата. Ченгето си подало главата и борчагата я защипал с прозореца. После излязал от колата и му смъкнал гащите и накрая потеглил. Едно дете гледало отстрани и полицаят го питал: – Ей, дете, видя ли му номера? – Аз такъв номер и в цирка не съм виждал! – отвърнало детето.
КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАТЕ НА ПОЛИЦАЙ КАТО ВИ СПРЕ: 01. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора… 02. Лошо ченге, няма поничка за теб. 03. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140 за да ме настигнете. 04. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай… 05. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс? 06. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета… 07. Ще проверяваш ли багажника? – наистина не ти трябва да правиш това… 08. Е, корумпиран ли си, или…? 09. Искаш ли да развъртим един джойнт? 10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!? 11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро…
Полицай спира кола, която минава с 80 покрай знак "разрешено до 60 км/час". Водачът спира и стои в колата. Полицаят му казва: – Я излез… – Не мога бе, старши, тука всичко е пълно – едни наркотици, едни истории… Ако отворя вратата ще се разсипят. – Какво? Излизай веднага! – Абе една бомба имам на дясната седалка, ще вземе да гръмне… – Излизай! – Ама на задната седалка карам едни пушки-самоделки, ще гръмня някоя… – Излизай или стрелям! – Недей бе човек, два трупа имам в багажника… Полицаят се шашка и вика подкрепления по радиото. След малко пристигат баретите и изкарват шофьора от колата. – Там са наркотиците! – вика полицаят. Баретите проверяват – няма нищо. – И бомба има на дясната седалка! Проверяват – няма бомба. – И пушки… Гледат – няма пушки. – И трупове в багажника! – Я отваряй багажника! Отваря шофьорът и показва: – Ето, няма трупове… Вие к"во го слушате тоя полицай бе, той още малко ще каже че съм превишил и скоростта.
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.