Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал:
– Господи, как ми се пие вода…
Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас:
– Копай!
Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал:
– Господи вече не съм жаден.
Глас отгоре:
– Върни лопатата!
Върви мъжът нататък. Огладнял и казал:
– Господи, колко съм гладен.
Отгоре пада лопата и гласът казва:
– Копай!
Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал:
– Наядох се!
Глас отгоре:
– Върни лопатата!
Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал:
– Господи, как ми се чука!
Отгоре пада лопата и отново се чува гласът:
– Копай!
Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал:
– Егати, как си го начуках…
Отгоре се чува:
– Върни лопатата!