404

При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад.
Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
– Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
– Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
– Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
– Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли.
Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон.
На другия ден на обед, пак същата история.
На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
– Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
– Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.