Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
 – Как си, Зайо, какво правиш?
 – Добре съм Вълчо, ама се напуших.
 – И какво усещаш?
 – Ами нищо!
 – Как така нищо бе, Зайо?!
 – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
