Професионални вицове
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
-Докторе, вчера получих киселини! -оплаква се пациент. -Бъди сигурен, че пратката не е от мен.
– Докторе, оглушавам! По цял ден кашлям, а не мога даже и собствената си кашлица да чуя! – Ето ти едни хапчета тогава. – Ще ми оправят ли слуха? – Не, но ще почнеш да кашляш по-силно.
При визитация лекуващия доктор пита пациента: – Господине, а вие как заспивате? – Нормално докторе, броя до три и заспивам. – Как!? Само до три и заспивате? – Ами-и-и… понякога до три и половина…
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
Сервилен служител се връща от почивка в Бразилия и шефът му го пита: – Здравей Иванов, как прекара отпуската си? – Страхотно, шефе! Бях в Бразилия. Там всички са или страхотни футболисти или развратени жени. – Иванов, внимавай какво говориш, защото жена ми е бразилка. – Така ли. А в кой отбор играе?
Учител пита ученик: – Кога е твоят рожден ден? – На 6 ноември. – А коя година? – Как коя – всяка година!
Разговарят двама безработни: – Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…
На репетиция режисьорът се обръща към млада актриса: – Страхувам се, че с тази прозрачна рокля няма да можете да изиграете както трябва последната сцена! – Но защо? – Там вашият годеник ви казва: "Мила, струва ми се, че ти криеш нещо от мен!"
Къща,дворче, градинка. Внука пита: – Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? – Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.
По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя: – Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола? – След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.
Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: – Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… – Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
Старшината диктува на войник: – Пиши! На 19 октомври – вторник… – Фторник или вторник? Старшината се замисля: – А бе, я пиши – "На 20 октомври, сряда…"
Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц. – Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема! – Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.