2933
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
Професионални вицове
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.
Влиза един човек при бръснаря и пита: – Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа? – Около два часа – отвръща бръснарят. Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден – същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал: – Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде? Помощникът отвърнал смеейки се: – У вас.
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва: – Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско! – Ама капитане, нямаме пари! – Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк. – Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. – Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът. – Да, защо? – Защото сега е… висок и слаб!
Две медицински сестри разговарят: – Ти къде работиш? – В института по заразни и паразитни болести. – Като зараза, или като паразит?
Съдия пита следствен лекар: – Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп? – Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми! – И сте сигурен, че не бе жив? – Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
Учителка отива при директора и казва: – Край! Напускам или ми увеличете заплатата! Директора: – Ама какво е станало, Иванова? Учителкатата: – Как какво? Моите деца отнякъде научили, че е нормално да се хранят по три пъти на ден!
След бурна нощ млада актриса изскача възмутена от леглото на режисьор: – Мръсник, защо не ми каза по-рано, че си режисьор на анимационни филми?
Tреньор към победен боксьор: – Не се ядосвай! Все пак в третия рунд ти окончателно го съсипа. По едно време той пребледня като мъртвец, защото си помисли, че те е убил.
Главният лекар пита дежурния:– Колко смъртни случая имаше за нощта?– Три.– Странно, аз изписах четири рецепти.
14 признака, че гледате сериал и този сериал е латиноамерикански: 1. Може да се гледа от която и да е серия. 2. Главната героиня е бедна или по рождение или пък е лишена несправедливо от наследство. 3. Лишават я от девственост още в първите епизоди на филма или пък се отнасят лошо с нея. 4. Ако я лишават от девственост, то това обезателно става на сеното. В краен случай на разходка сред природата. 5. Винаги има много добри и много лоши герои. 6. Действащите лица обожават да страдат от редки, често неизлечими болести, например рак. 7. Действащите лица често имат загуба на паметта, внезапна бременност, неочаквани раждания, катастрофи в навечерието на сватбата и други важни събития, кома, паралич и др. 8. Болестите имат свойството неочаквано да се самоизлекуват. 9. Действащите лица често са на границата на конфликта, всеки е за другия брат, сестра, любовник, родител или дете. Много често те не се досещат дори за тази си връзка. 10. Всички са добри католици. 11. Дори героинята да е на 70 години и това да е нейната шеста сватба, тя винаги е облечена с бяла рокля и воал. 12. Сватбата не се състои ако сериала се показва само няколко месеца. 13. Почти неграмотна героиня може неочаквано да преуспее в бизнеса. 14. Нито една тайна не може да бъде разказана, без някой да я подслуша. И един признак, че това е "Дързост и красота". – Нямало ви е 8 години, връщате се, а …"всичко току що започва".
Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката – парашута не се отваря. Дърпа халката на резервния – и той не се отваря. Лети към земята и се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист и пита: – Кво, жена ти ли ти сгъва парашута? – Да! – Аха, ясно. Продължават да летят надолу и си говорят за живота. Покрай тях с три пъти по-висока скорост прелита трети парашутист с диви крясъци "Гадддддддддд мръснаааа, ще те убияяяяяяяяяяяяяя!" Вторият прашутист обяснява: – Е на тоя сигурно тъщата му е го е сгъвала. Така става, когато вместо парашут, ти напълнят раницата с тухли…