Професионални вицове
Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали: "Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…
– Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
– Помощ! Има ли лекар в някое купе? – чува се отчаян вик в пътнически влак. – Аз съм лекар. Какъв е проблемът? – притичва очилат господин. – Можете ли да ми кажете, докторе, как се казва болест на гърлото, която започва с "а" и има шест букви?
Поликлиника. Кабинет по вътрешни болести. По средата стои доктор със свален панталон, а млада пациентка му прави свирка. Свършват, пациентката преглъща и тревожно пита: – Е, какво? Доктора със замислено изражение отговаря: – Да мила, наистина страдаш от сливици!
Съдия-изпълнител описва копие на "Леда и лебедът". В протокола той записва: "… формат 80 на 100, рамка от светъл дървесен вид, гола блондинка на видима възраст около двадесет и пет, изнасилвана от възбудена гъска…"
Между писатели: – През последната година броят на читателите ми се удвои. – О-о, не знаех, че си се оженил!
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: – Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: – А ти, малката бързо се прибирай в селото…
В една солидна одиторска фирма с жестоки правила за работа – всички идвали рано на работа и си тръгвали късно вечерта. Един ден обаче един служител дошъл в 9 часа на работа(всички се удивили) и си тръгнал в 18:00. Така и на следвашщия ден и на по-следващия. Накрая колегите му не издържали и изпратили един колега да пита бунтаря за неговото поведение. А т.нар. бунтар: – Абе хора! Ами аз съм в отпуска все пак…
Счетоводител на преглед при психиатър: – Докторе, не мога да заспя! – А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа. – Опитах. Обаче – броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.
Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: – Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: – Лейтенант, знаете ли коя съм аз? – Не, госпожо. – Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". – Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? – Не, не знам- казва генералската жена. – Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Един човек отива при доктор и му казва: -Докторе, сърби ме гъза. -Миеш ли го? -Мия го, ама след един месец пак почва да ме сърби….
Между колеги: – Отпуската ти се е отразила много добре. Изглеждаш чудесно с тези кръгли червени бузи… – Всеки ден надувах по четири дюшека.
Една учителка се прибира в къщи и казва на мъжа си: – Днес им обяснявах, обяснявах, обяснявах…урока и накрая даже аз го разбрах.