Професионални вицове
Мъж кандидатства за работа в БДЖ като стрелочник. Комисията го пита: – Какво ще направите, ако видите, че два влака се движат един срещу друг по релсите? – Ще ги спра със семафора. – Ами, ако семафорът се е развалил? – Ще ги спра с червено флагче. – А, ако нямате флагче? – Ще тичам за жената. Тя, горкичката, много обича да гледа катастрофи по телевизията….
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
Командирът на поделението трябва да прати трима войници на опасно задание. Строява ги и командва: – Да излязат напред трима доброволци, на които не съм давал пари назаем!
– Докторе, помогнете ми, пред очите ми през цялото време се въртят някакви зелени кръгове! – А вие какъв цвят предпочитате?
Лейтенант крещи на войниците: – Тук има само три правила: "Млъкни!", "Яж!" и "Слушам!". И за да провери дали всички са разбрали, пита: – И така, глупаци, кое е първото правило? Шейсет гърла изревават: – Млъкни, господин лейтенант!
В приемната на психиатър се срещат двама познати. – Сега ли идвате или вече си тръгвате? – пита единият. – Ако знаех това, не бих седял тук…
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
След като влиза в хотелската си стая, туристът се обръща към пиколото: – Какви са тези петна по тапицерията? Дървеници ли имате, или хлебарки? – Не, господине. Тук имаше навик да отсяда един професор-химик, който правеше някакви опити. – Значи тези петна са от химикалите? – За съжаление, не, господине. От професора…
В зъболекарския кабинет пациентът негодува: – Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб! Зъболекарят: – Спокойно, ще стигнем и до кътника.
Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква: – Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм. – Как тъй късоглед, бе? – Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената. – Виждам го. Е? – попитал лекарят. – Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.
Майстор-готвач към ученик: – Взимаш две трети мляко, една трета сметана, една трета кафе… – Но вече станаха четири трети! – Не ме прекъсвай за глупости! Вземаш по-голяма тенджера и готово!
Звъни телефона на директора на военно училище: – Ваш курсант е задържан при опит за изнасилване. – При опит или при изнасилване? – При опит. – Това не е наш курсант.
При фризьора: – Да мина ли с машинката и отзад? – Не, благодаря, но може да минете тила.
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
