9342
Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".
Професионални вицове
Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник местен адвокат, който започнал речта си със следните думи: – Господа съдии, най-напред искам да обърна вниманието върху следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря. Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния лекар, с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден, че случаят е безнадежден, той вика на помощ най-известните специалисти от столицата.
Един собственик на бар бил много силен. За да привлича клиенти, обявил награда: той ще изстиска един лимон, а ако някой успее да изстиска дори само още една капка , ще получи 1000 долара. Бизнесът потръгнал много добре… Но един ден в бара влязъл нисък слаб мъж, взел лимона и изстискал не една, а цели шест капки! Собственикът на бара попитал изумен: – Ти какъв си? Културист? Каратист? Йога? Мъжът отговорил: – Не, аз съм данъчен инспектор.
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
– Сестра ти защо реши да става зъболекарка? – Каза, че обича мъжете да я гледат със зяпнала уста и облещени очи.
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Умира болен. Колеги обвинявят доктора в непредпазливост. Изказване на професора: – Колеги, болния няма да възкръсне. Нека да спасим доктора!
Един гледа скъсаните си обувки: – Брей, хубавият гьон го правят на пържоли, а какви боклуци слагат за подметки!
– От какво се оплаквате? – От безсъние. – И по колко часа спите на ден? – По десет. – Че какво безсъние е това? – Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…
Съдията към свидетелка в твърде оскъдно облекло: – Как може да се явявате така в съда? – Господин съдия, аз зная че Темида е със завързани очи…
Ветеринар се разболял и извикал при себе си обикновен лекар и му казва: – Аз съм болен, но искам да ви кажа, че когато аз съм болен при лечението разчитам изключително на интуицията си. Предлагам ви да използвате моите методи и да правите всичко както го правя аз. Докторът го огледал, изписал лекарства и подавайки рецептата на ветеринаря му казал: – Ако до две седмици не се почувствате по-добре, страхувам се, че ще трябва да ви застреляме.
Дама си поръчва фотопортрет. – Колко ще струва? – пита тя фотографа. – Сто шилинга, а копието седемдесет. – Тогава ми направете само копие.