Професионални вицове
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала техник: – Моля ви, вижте какво му има на този телевизор. – Защо, какво се е случило? – Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.
На един студент-композитор му предстои изпит по специалността. – Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред… – Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…
Богат златар предупреждава кандидата за охрана: – Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите? – О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
Старшината казва на ротата: – Ей тия камъни и железата да ги съберете до оградата и да ги запалите….
Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!
Седят четирима мързеливци в стаята. На вратата се звъни. Минава един час и първият казва: – Звъни се! Минава още един час и вторият казва: – Трябва да отворим! Минава час и третият казва: – Ще ходя да отворя! След още един час четвъртият казва: – Не, аз ще отида да отворя. След още един час четвъртият отваря вратата, а отвън стои изненадан пети мързеливец: – Ейй, като ракети сте, бе! Даже не можах и втори път да звънна…
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
– Господин сержант, редник Петров скочи без парашут! – Как, пак ли?!
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".
Разговарят двама музиканти. – Смятам да се женя, колега, но как мислиш – може ли един гений да бъде примерен съпруг? – Не зная. Питай жена ми…
Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…
– Смятам, че трябва да продадете кучето си. Вчера дъщеря ми беше принудена да прекъсне урока по пеене, защото то вило през цялото време! – Съжалявам, но дъщеря ви е започнала първа…
