8367
Доктор приключва преглед на пациент и замислено казва:– Хм, не мога да проумея само, как сте успели да стигнете до мен…
Професионални вицове
Доктор приключва преглед на пациент и замислено казва:– Хм, не мога да проумея само, как сте успели да стигнете до мен…
Съдията: – Следващият, който прекъсне заседанието,ще си отиде в къщи! Подсъдимият: – Ура!
Поп и полковник си сменили местата за един ден. Попът застанал пред войниците и казал пеейки: – Чеда мои, во имя отца и сина и светаго духа, мирно! Полковникът в черквата казал: – В името на Бога – на колене! Остави! Заради бабката на последния ред!
– Доколкото знам ти си известен джебчия. Защо си дошъл на модното ревю? – Заради професията си. Искам да разбера каква е модната тенденция при джобовете…
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
Полицай задържа двама скитници. – Къде живеете? – пита той. – Никъде – отговаря първият. – А вие? – Съседи сме…
Между млади момичета: – Защо реши да станеш стюардеса? – Защото в самолета има много мъже. – Но тях ги има и на земята? – Да, но не са вързани с колани…
Критикът: – Каква прекрасна картина, какво видение, каква експресия! Художникът: – Да? А, това е мястото, където си избърсвам ръцете от боята.
Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената. Детето поразително приличало на арменеца. Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал: – Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия…
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…
В зъболекарския кабинет пациентът негодува: – Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб! Зъболекарят: – Спокойно, ще стигнем и до кътника.
Как се досетихте, че мъжете в склада са крадци? – Отначало си помислих, че са експедитори. Но като видях, че работят бързо, се усъмних…
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
Млад, току-що дипломиран артист получава първата си роля в театъра в пиесата "Иванко, убиецът на Асеня". И понеже е млад, и понеже е неопитен, дават му второстепенна роля: да се втурне на сцената пред пируващите боляри и да каже: "Убиха Асеня! Убиха Асеня!". Дошла премиерата. На сцената болярите насядали на масата и пируват. Изведнъж нашето момче се втурва на сцената и крещи с цяло гърло: – Убиха Асеня! Убиха Асеня! Болярите (силно уплашени): – Сериозно ли говориш, млади момко? – Да си еба майката, ако лъжа!
– И откога ви влече парашутизмът? – Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…