1473
Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си: – Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна…
Професионални
Професионални вицове
-
-
246
Пациент в болницата: – Докторе, помогнете ми, много кашлям… – Аха, а пушите ли? – Да, ама не помага.
-
146
Съобщение из научната преса: "При разкопки в планините втората археологическа експедиция на Академията на Науките откри останките от първата археологическа експедиция."
-
3975
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
-
9736
Уважаеми господин Директор, Молим да ме преместите пазач на другио склад, оти тоя го окрадоа!
-
2182
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
-
6738
В операта: – Татко, защо мъжът в черно бие тази леля? – Не я бие, детето ми, това е диригентът. – Тогава тя защо така пищи?
-
6112
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
-
6537
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
-
5104
Из обява: инж. Христов, обезцветяване на цветни метали.
-
4909
На репетиция режисьорът се обръща към млада актриса: – Страхувам се, че с тази прозрачна рокля няма да можете да изиграете както трябва последната сцена! – Но защо? – Там вашият годеник ви казва: "Мила, струва ми се, че ти криеш нещо от мен!"
-
4815
Сержантът хваща новобранец с едно незакопчано копче. – Охо – озъбва се той. – Слънчеви бани ли правите, редник?
-
11318
Между писатели: – През последната година броят на читателите ми се удвои. – О-о, не знаех, че си се оженил!
-
5422
Учението е завършило. Сърдит сержант се отправя към редника: – Какво става с теб? Стърчиш прав като дърво, когато от теб до въображаемия противник има само сто метра! – Да, ама аз стоях зад въображаема скала, висока десет метра!
-
11246
Кратка история на медицината: 2000 г. пр.н.е. – Ето, изяш този корен. 1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва. 1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара! 1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче! 1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик! 2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!
-
6936
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…