Професионални вицове
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: – Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената – нито едно попадение. – Нула, господин генерал… – смутено казал старшината. – Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: – Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: – Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: – Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? – Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"
Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
– Вчера ме обраха цигани. – А мене тия от енергото.
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове – все яки, едри типове, само единият – дребен, сбръчкан, плешив… Другите баровци питат шефа на тоя бодигард: – За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства? – Не, изобщо не ги разбира. – Или точен стрелец? – Оръжие не е пипвал през живота си. – А за какво си го взел тогава? – тоя ми е вече четвърти такъв… Много съм доволен – все се припознават и ги бъркат с мене.
Рекламен агент разказва как почти не е изгубил работата си. – Това се случи в една арабска страна. Реших да напиша сценарий за реклама на една разхладителна напитка, която се състоеше от три части. В първата част сложих снимка на човек в пустинята, който умира от жажда. Във втората – същия този човек пиещ тази напитка и в третата той щастлив и доволен се усмихва. Но забравих едно: арабите четат отдясно наляво.
Двама убийци чакат жертвата си да се прибере от работа в обичайния си час. Човекът обаче закъснява.Единият от убийците се тревожи:– Ей, какво става бе? Да не му се е случило нещо?
– Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? – Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище…
Американска кино звезда попаднала в съда в Италия.Преди процеса провела следния разговор с адвоката си:– Ами аз не знам италиански, как ще отговарям в съда?– Няма проблем. Отговаряш на съдята само със „Si senior“ и другото остави на мене. След делото кино звездата попитала адвоката:– Всичко наред ли е?– Да, но ти каза едно „si“ в повече и сега си съпруга на съдията.
При шивача: – Господине, женен ли сте? – Разбира се. – Тогава трябва да ви направя секретен джоб в подплатата на сакото.