1473
Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си: – Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна…
Професионални вицове
Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си: – Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Двама убийци чакат жертвата си да се прибере от работа в обичайния си час. Човекът обаче закъснява.Единият от убийците се тревожи:– Ей, какво става бе? Да не му се е случило нещо?
– Вчера ме обраха цигани. – А мене тия от енергото.
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: – Премерете ме от главата до петите! Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): – Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: – Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: – А, ама къде са топките?! – Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.
Млад мъж търси стая под наем в квартирно бюро. – Вземете тази – препоръчва му служителят, – хазайката взема само сто лева. – Сто лева ли? Ами ако не използувам хазайката?
В зъболекарския кабинет пациентът негодува: – Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб! Зъболекарят: – Спокойно, ще стигнем и до кътника.
Разговор между колеги от съседни стаи: – Здравей, Петров! Мислиш ли за мен? – Честно казано – не… – И защо не мислиш? – Ами нищо лошо не ми идва наум…
Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
През 80-те, син към баща си: – Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
– Кой мъж е дипломат? – Онзи, който успее да убеди жена си, че с кожено палто ще изглежда пълна и грозна.