9015
Президент на голяма компания се обръща към секретарката си: – Къде е прахът по бюрото ми? Бях си записал няколко важни телефонни номера!
Професионални
Професионални вицове
-
-
1138
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
-
1185
Началник на строителна бригада се кара на хората си: – Не ви ли е срам! Вчера асфалтирахте 120 метра шосе, а днес само 80! Един от работниците се оправдава: – Ама шефе… вчера духаше попътен вятър, а днес е насрещен!
-
7876
Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…
-
489
Психиатър успокоява пациентка: – Казвате, че покрай прозореца ви постоянно минават камиони и шофьорите надничат в спалнята ви? Това още не значи, че имате растройство на психиката. – Наистина ли, докторе? – Разбира се. – Забравих да ви кажа, че живея на шестия етаж.
-
946
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
-
2102
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
-
10506
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
-
11809
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
-
8257
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
-
5825
Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: – Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: – Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: – Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?
-
9236
Двама електротехници си седят на 110 kV далекопровод. Минава една бабичка и единия казва: – Бабо, я подай оня кабел там. Бабата му го носи и той казва на другия: – Ееееее, видя ли бе, тв`а е Нулата!
-
1508
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
-
6936
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
-
1501
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
-
1141
– Дядо, ти какво правеше през войната?– Бях в контраразузнаването.– А с какво се занимаваше там?– Обръщах пъновете в гората с мъха на юг, да обърквам противника.
