Професионални вицове
Двама психоаналитици се срещат в асансьора след напрегнат работен ден. Единият е преуморен, едва се държи на краката си, другият – бодър, пълен с енергия. – Как го правите, колега? – пита първият. – Кое? – Как успявате да изглеждате така бодър след 14-часово общуване с пациентите? – Че кой ги слуша тях!!!
Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: – Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… – Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Мафиот купува на синчето си револвер. На следващия ден момчето му казва: – Татко, аз размених револвера за златен часовник! – Глупак! Какво си направил! Значи, когато някой ти удари плесница, ти ще му кажеш "сега е десет без десет", така ли?
Тежко болен пациент лежи в голяма болница. Двама доктори седят до леглото му и оживено спорят за диагнозата. При тях ида трети доктор и се опитва да ги успокои.– Колеги, нека не се караме. Аутопсията ще покаже кой е бил прав.
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…
Две холивудски актриси позират на фотограф. Едната прошепва на другата: – Скъпа, вдигни малко брадичката. Браво! А сега и другата.
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква: – Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!
Съдия се обръща към един от свидетелите по бракоразводното дело: – Господине, вие женен ли сте? – Не, ваша милост, аз просто така си изглеждам…
Доктор помолил своя приятел фотограф да го замести за малко в лекарския кабинет -Не мога,нищо не разбирам от тая работа,какво ще правя ако някой дойде? -Не се притеснявай,няма кой да дойде. Фотографът се съгласил, но както си стоял в кабинета изведнъж задъхан човек влиза. -Докторе,помогни голям проблем… -Какво става!? -Докторе, жената черна, аз съм черен, а бебето бяло. -Ей верно, голям проблем -замислено казал доктора. Ти мушка ли го? -Мушках го. -Вади ли го после? -Вадих го. -И пак го мушка и пак го вади. -Да-виновно казал пациента. -Какво си направил ти бе,ти си осветил бебето!!!
– Защо не тръгна автобусът? Закъснява доста… – Защото шофьорът отстъпи мястото си на майка с малко дете.
В отговор на въпроса, който винаги е затруднявал изучаващите Шекспир, дали Хамлет е спал с Офелия, възрастен театрален мениджър отговаря: – В нашия театър – винаги!