3244
– Господине, знам, че сте лунатик, но вчера ви видях да ходите по покрива посред бял ден… – Часовникът ми е бил напред…
Професионални вицове
– Господине, знам, че сте лунатик, но вчера ви видях да ходите по покрива посред бял ден… – Часовникът ми е бил напред…
В оркестъра двама си говорят: – Този новият барабанист, защо така странно бие барабана? – Преди е бил радист.
На изложба на военна техника: – Това, господа, е най-новият модел бронирана жилетка. Издържа на всякакви куршуми, по-сигурна е от танкова броня! Ало, господине, внимавайте да не се облегнете на нея – ако я счупите ще си я платите!
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
Мъж кандидатства за работа в БДЖ като стрелочник. Комисията го пита: – Какво ще направите, ако видите, че два влака се движат един срещу друг по релсите? – Ще ги спра със семафора. – Ами, ако семафорът се е развалил? – Ще ги спра с червено флагче. – А, ако нямате флагче? – Ще тичам за жената. Тя, горкичката, много обича да гледа катастрофи по телевизията….
– Докторе, нима във вашата болница няма лекарства за моето заболяване? – Какво говорите! В нашата болница има толкова много лекарства, че за някои от тях все още не са се намерили заболявания!
Едно малко момченце било обвинено в изнасилване. Всички факти били против него и делото вървяло зле. Тогава майка му решила да поеме нещата в свои ръце. Свалила гащичките на момченцето и започнала да говори: – Вижте, господа съдии, вижте! Може ли моето момченце с едно такова малко нещо да изнасили? Може ли? С такова малко нещо как ще изнасили? С едно такова малко нещо не може да изнасили! Тогава момченцето прошепнало на майка си: – Мамо, не ме пипай толкова, хихихи, защото-о-о… ще загубим делото…
В затвора: – За какво лежиш? – Гледах чужди карти. – Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат. – А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.
Жена на мутра пита доктора: – Струва ми се, че мъжа ми има някакво психическо заболяване от умората. Понякога с часове го моля да ми купи нови дрехи или кола, а той нищо не чува. – Това не е болест – отговаря докторът, – това е талант.
Разпоредителка в операта казва на закъснял зрител: – Влизайте, но по-тихо! Зрителят: – Защо, да не са заспали вече всички?
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Полицай задържа двама скитници. – Къде живеете? – пита той. – Никъде – отговаря първият. – А вие? – Съседи сме…
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ – някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал: – Този човек има пролем! – Да, но е важно, че говори за него!
Началник на строителна бригада се кара на хората си: – Не ви ли е срам! Вчера асфалтирахте 120 метра шосе, а днес само 80! Един от работниците се оправдава: – Ама шефе… вчера духаше попътен вятър, а днес е насрещен!
Военноказармени умнотии: Далеч съм от мисълта си. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е? От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара! (старшина от Благоевград) На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат… Дежурният по полк: – Къде бяхте бе, редници? – Ами до банята, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им! Преподавателят: – Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. – Не се получава, др. полковник! – Аз така, приблизително… (из задача във военно училище) Старшината: проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един! И всеки да затвори всичките прозорци! Старшината: на бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас. – Др. старшина, на чаршафа ми има дупка! – Обърни го обратно и заспивай! Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти… (преподавател по военно обучение) Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея! (преподавател по военно обучение) …и да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят! Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли! Ей вие там тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
Заклет пушач отива на лекар, влиза в кабинета, затваря вратата, изведнъж се сепва за секунда, после вади цигара, пали я и мощно дърпа.. Лакарят: – Ама моля Ви се господине, тук не се пуши. – Ми тогава кой идиот е написал на вратата "Дръпни"!