246
Пациент в болницата: – Докторе, помогнете ми, много кашлям… – Аха, а пушите ли? – Да, ама не помага.
Професионални вицове
Пациент в болницата: – Докторе, помогнете ми, много кашлям… – Аха, а пушите ли? – Да, ама не помага.
Новобранец се оплаква на сержанта: – Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите – до лактите. Приличам на плашило! – Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!
Една курва забременяла. Не знаела кой е бащата и го кръстила "Кой ме е ебал". Отишло момчето в казармата и първия ден командира почнал да проверявя дали всички са тук, и казал: – Георги! – Аз! Стигнал до момчето и казал: – Момчето с неприлично име! Всички мълчат. – Момчето с неприлично име! Пак всички мълчат. И командирът казал: – Кой ме е ебал! – Аз, командире!
Шефът: – Защо закъсняхте за работа? Подчиненият: – Късно излязох от вкъщи…. – А, защо не излязохте по-рано? – Защото, вече беше късно, да излизам по-рано….
Двама се разминават в тъмна улица и единия вади нож: – Стой! Имаш ли пари? Другият вади пищов: – Имам, защо? – Ами така, да ми развалиш малко…
Учител пита ученик: – Кога е твоят рожден ден? – На 6 ноември. – А коя година? – Как коя – всяка година!
Във връзка с предстоящата реорганизация на правителството и обособяване на нови отдели към министерствата, предлагаме: Министерството на транспорта да се раздели на два отдела – "отиване" и "връщане".
Пациент е на преглед при доктора със силни болки в стомаха. Доктора го пита: – Какво си ял напоследък? – Ами едни миди ядох снощи… – Случайно да ти замирисаха на лошо като ги отваряше? – Ама то трябвало ли да ги отварям?
Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…
Майстори отишли да ремонтират училище. Имайки в предвид грубия им език, директорът ги събрал предварително и им казал: – Тъй като тук е училище, моля ви да се въздържате от груби изрази и псувни. Така всичко вървяло добре… Един ден обаче, Пешо изпуска кофа с боя върху главата на Иван… Иван тъкмо да го напсува, и се досеща, че са в училище и благо казва: – Пешо, не си прав. И майка ти не е права, и баща ти не е прав и изобщо целия ти род не е прав…
– Чух, че вашата фирма търси нов касиер? – Да, и стария също го търсим…
На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – О"кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
Из съдебна експертиза: "Нараняването е станало с твърд предмет – вероятно локомотив…"
– Е, как беше на вчерашния концерт? – обръща се баща към малкия си син. – Добре ли пяха? – Не – отговаря малкият. – Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.