Професионални вицове
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: – Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? – Автомат! – отговорил войника. – Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? – Автомат! – казал войникът след дълъг размисъл. – Не е, това е маргаритка – отчаяно казало момичето – Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. – Е не знам! – Това е жаба. – Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите?
– Господин сержант, редник Петров скочи без парашут! – Как, пак ли?!
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая. – Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър. – Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме. – Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал. Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?" Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили… Свети Петър се върнал чак след три месеца: – Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените! – Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после? – Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Млад адвокат пледира: – Господин съдия, самият факт, че клиентът ми се е обърнал именно към мен за защита, доказва неговата невменяемост!
Заповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows: От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва: Yеs – Тъй вярно! Nо – Съвсем не! ОК – Слушам! Раusе – Свободно, поправи се! Stор – Мирно! Соntinuе – Свободно! Аbоrt – Остави! Rеtrу – Кръгом! Ignоrе – Да се изпълни на всяка цена! Lоgin – Стой, кой там? Раsswоrd – Документи за проверка! Shutdоwn – Отбой! Ассеss dеniеd – Не се полага! Меssаgе – Рапорт. Ехсерtiоn – Непредвдена ситуация. Вместо думата window да се използва "амбразура".
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
При земетресение се срутва един блок. Идват спасителите. Изведнъж изпод развалините се чува смях. Разчистват срутването и гледат – на клозетната чиния седи човек и се смее: – Ама и строители, мамка им мръсна. Дръпнах въженцето и целия блок се срути!
Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
Знаете ли какво е вътрешното противоречие на жената – счетоводител? Като счетоводител се радва, когато й излиза, а като жена – когато й влиза.
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…