Професионални вицове
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: – Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! – Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.
Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: – Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? – Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?
Баба при лекар: – Е, ся докторе кажи… вече може ли да се качвам по стълбите? – Да, но много, много, много бавно! – Ииии, мама му стара най-накрая, че вече ми писна да се качвам по водосточната тръба до вкъщи!
Срещат се двама строители: – Как си колега? – Бетон арме. А ти? – Тухла четворка…
Технологични новини: Учените от Пентагона са изобретили ново химическо оръжие. Кодовото название на оръжието е "Виагра-газ". Ефектът от новото оръжие е следният: след разпръскване от самолет над бойното поле, вражеските войници не могат да се придвижват пълзешком.
Лекар към пациента: – А сега, сгънете крака в коляното. – В каква посока?
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: – Премерете ме от главата до петите! Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): – Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: – Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: – А, ама къде са топките?! – Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
– Вие ли сте главният счетоводител Петров? – Да, аз съм. – Много съм слушал за вас! – Да, ама нямате доказателства!
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон – между тях може да е и вашата баба!"
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Военният лекар: – Е, от какво се оплакваш, момче? – Имам затруднения с дишането. – Добре. Освободен си от дишане за два дни.
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
В леглото: – Докторе, докторе… а започна само с опипване на пулса…