297
При фотографа. – Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна! – Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, госпожо.
Професионални
Професионални вицове
-
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
6672
Разговор в казармата: – Редници, къде бяхте? – Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им!
-
1467
Из съдебна експертиза: "Нараняването е станало с твърд предмет – вероятно локомотив…"
-
8404
Инструктират нов продавач на очила в една оптика: – Първо говориш с клиента. След това му показваш рамките на очилата. Когато клиентът си избере очилата, ще те попита колко струват. Ще му кажеш "100 долара". Ако не протестира, тогава казваш "И стъклата – още 50 долара". Ако пак нищо не каже, му казваш "Всяко!".
-
5253
Реклама на филаделфийските гробища: "Тук почива шерифът Джон Милър, който живя 105 години благодарение на това, че винаги употребяваше револвер марка "Смит & Уесън". На другия ден на съседен надгробен паметник конкуренцията поставя надпис: "Тук не почива никой, защото още неговият дядо бе застрелян с точен куршум от револвер марка "Гарет"!"
-
3848
Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
-
39
Генерал пуши цигара и преглежда строя на войниците. Спира до последния войник и пита: – Колко деца имате? – Седем. – Аз когато пуша отвреме на време си изваждам цигарата от устата!
-
11012
Продават старо дресирано куче. Купувачът се поинтересувал: – А това куче вярно ли е? – Изключително вярно е, вече три пъти го продаваме и трите пъти се връща обратно в цирка.
-
9586
– Редник, миналата седмица ви пуснах в отпуска, за да отидете на сватбата на сестра си! – казва сержантът. – Но днес й позвъних по телефона и тя ми каза, че засега няма никакво намерение да се омъжва! – В такъв случай имаме налице двама лъжци, господин сержант! Аз изобщо нямам сестра!
-
9638
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: – Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: – Лейтенант, знаете ли коя съм аз? – Не, госпожо. – Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". – Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? – Не, не знам- казва генералската жена. – Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
-
4601
Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва – този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… – Глезотии! – обадил се ветеранът – 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: – Господине, при температура над 42 градуса човек умира. – Аз майтап си правя, бе! – отвърнал ветеранът – Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!
-
525
В провинциално американско градче местният хирург пита собственикът на магазин за мотоциклети: – Колко моторетки продадохте от началото на годината досега? – Точно тридесет, докторе. – При мен досега са докарали 26 човека. Интересно къде ли са другите четири?!
-
2580
Инспекторът забелязва, че в класната стая е окачено и копие от картината на Рафаел, изобразяваща ангел с глава в дланите. – Прекрасна картина, нали? – казва инспекторът. – И особено поучителна – допълва учителят. – Закачих я, за да видят децата колко е лошо да подпират главите си с ръце.
-
2641
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
-
10799
Внуче пита дядо си: – Дядо, ти участвал ли си във войната? – Да, момчето ми, участвал съм…. – А, там ли ти откъснаха ръката? – Да, момчето ми, там…. – А, как стана това? – Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми….