Професионални вицове
Двама физици вечеряли в ресторант и разпалено обсъждали нещо по работа. Покрай тях минала млада жена с много ефектна фигура. Двамата физици дълго я гледали, след което единият възкликнал: – Позволете ми да отбележа, колега, колко интересно групирани атоми…
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Дяволът среща новоизпечен български милиардер и му казва: – Предлагам ти сделка: ти ще ми завещаеш душата си, а аз ще ти изпълня три желания. – Ама всякакви ли? – Да! – Искам вагон злато с разрешение за износ. – Заповядай! – Не може да бъде! А можеш ли да ми доставиш един кораб, пълен с уран, с разрешение за износ? – Готово! – Ти си бил голяма работа! А аз какво трябва да направя за тебе? – Нищо, освен да ми завещаеш душата си след смъртта ти и имаш още едно желание. – Можеш ли да ми откриеш сметка в швейцарска банка и в нея сто милиона долара? – Разбира се! Имаш я! – Слушай, приятел. Дай да се разберем като пичове, честно! На никого няма да кажа! Къде все пак ме прецакваш?
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
В кардиологичния кабинет. – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. – Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат…
Някакъв човек влиза в бръснарницата: – За пръв път идвам при вас. Добре ли подстригвате? – Чудесно! – отговаря гордо бръснарят. – Човекът преди вас беше толкова доволен, че поиска да го подстрижем още веднъж!
При зъболекар. – Какво Ви дължa за ваденето на зъбът ми? – пита пациентът – 30 лв – отговаря докторът. – Как 30 лв, за една секунда работа – възмущава се пациентът. – Е, щом настоявате, мога да го вадя и по-бавно… – усмихва се зъболекарят.
Срещат се двама строители: – Как си колега? – Бетон арме. А ти? – Тухла четворка…
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
Някакъв младеж постъпва на нова работа. Началникът го пита: – Защо напуснахте преишната си работа? – Абе, там беше пълен бардак… – Е, то… как да ти кажа… и при нас е пълен бардак. – Няма нищо, поне курвите са нови.
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
Разговарят двама лекари: – Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. – Така бе, бяха много – въздъхва другият. – Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там…
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
– Докторе, докторе, какво ми има? – Успокойте се, това са най-обикновени хемороиди. – Хемороиди? На лицето? – Аааа, това Ви е лицето?!?
