11810
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Професионални вицове
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Пациент в поликлиниката: – Искам час или при очен лекар, или при уролог! – Как така или очен лекар, или уролог? Какъв ви е проблема? – Ами или пикая в синьо, или съм далтонист.
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
По време на доклад на висшестоящ бил арестуван човек от залата. Той се оказал шпионин. – Как успяхте да разпознаете врага? – попитали шефа на разузнаването. – Ръководих се от указанието: „Врагът не спи!“
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна: – Какво има за ядене днес, редник? – Генерал със зеле, господин Свински! – стреснат отговаря редникът. Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант. – Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта – казва редникът.
Запитали лекар що е здраве. – Здраве е, когато всеки ден те боли на друго място.
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове – все яки, едри типове, само единият – дребен, сбръчкан, плешив… Другите баровци питат шефа на тоя бодигард: – За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства? – Не, изобщо не ги разбира. – Или точен стрелец? – Оръжие не е пипвал през живота си. – А за какво си го взел тогава? – тоя ми е вече четвърти такъв… Много съм доволен – все се припознават и ги бъркат с мене.
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.
Старшината Гърдю съветва войниците: – Който е тъп и не помни – да си записва като мен!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
– Грипът не е толкова страшен, по-страшни са усложненията след него. Знам това от личен опит. Точно след като изкарах грипа се омъжих за участъковия лекар.
Джентълмен казва на дама, негова съседка: – Мадам, вчера чух Вашето пеене. Тя, изчервявайки се: – О! Просто убивам така малко време! – Избрали сте страшно оръдие, мадам.
Отива един човек да търси работа във ферма. – Искам 1000 лева заплата! – Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? – Ами… Разбирам езика на животните. – Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. – Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! – Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. – Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! – Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: – Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Разпоредителка в кино отива на зъболекар. – Кой зъб ви боли? – пита лекарят. – Балконът, ляво, място номер три.
Как се досетихте, че мъжете в склада са крадци? – Отначало си помислих, че са експедитори. Но като видях, че работят бързо, се усъмних…