Професионални вицове
На плажа.Двама спасители си говорят и единия вижда, че с една от лодките, като че ли нещо не е както трябва.– Лодка 96. Някакъв проблем? – Не получил никакъв отговор.– Лодка 96! Има ли проблем? – Пак нищо. Изведнъж другият се сетил:– Абе. Ние нямахме ли само 70 лодки?– Лодка 69. Сега ще ви помогнем…
В час по рисуване учителят се навежда над Тони: – Ти какво рисуваш? – Грешницата Мария Магдалена. – Преди или след греха? – По време на греха.
– Как беше на морето? – Какво да ти кажа… Същото, като на работа. Седиш, дремеш и чакаш да дойде време за ядене…
Две момиченца си говорят:– Твоя татко какво работи?– Пожарникар е. Ами твоя?– Моя е адвокат.– Ама честен ли?– Не, обикновен!
След като влиза в хотелската си стая, туристът се обръща към пиколото: – Какви са тези петна по тапицерията? Дървеници ли имате, или хлебарки? – Не, господине. Тук имаше навик да отсяда един професор-химик, който правеше някакви опити. – Значи тези петна са от химикалите? – За съжаление, не, господине. От професора…
Дяволът среща новоизпечен български милиардер и му казва: – Предлагам ти сделка: ти ще ми завещаеш душата си, а аз ще ти изпълня три желания. – Ама всякакви ли? – Да! – Искам вагон злато с разрешение за износ. – Заповядай! – Не може да бъде! А можеш ли да ми доставиш един кораб, пълен с уран, с разрешение за износ? – Готово! – Ти си бил голяма работа! А аз какво трябва да направя за тебе? – Нищо, освен да ми завещаеш душата си след смъртта ти и имаш още едно желание. – Можеш ли да ми откриеш сметка в швейцарска банка и в нея сто милиона долара? – Разбира се! Имаш я! – Слушай, приятел. Дай да се разберем като пичове, честно! На никого няма да кажа! Къде все пак ме прецакваш?
Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж: – Извинете, вие ли поръчахте Паганини? – Не, аз чакам свинско със зеле.
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Военният лекар: – Е, от какво се оплакваш, момче? – Имам затруднения с дишането. – Добре. Освободен си от дишане за два дни.
В поликлиниката влиза прежълтял мъж и се държи за корема. – Докторе – казвай той – вчера ядох миди и сигурно са били развалени, защото ужасно ме боли коремът! – Не усетихте ли неприятен мирис, когато ги отваряхте? – Трябваше ли да ги отварям?
– Докторе, трудно дишам! – Ами какво се мъчиш тогава – не дишай!
По време на маневри фелдфебелът извиква един от войниците: – Балкански, виждате ли тази железопътна гара? – Да, господин фелдфебел! – Заповядвам ви да я извадите от строя. След един час редник Балкански докладва: – Заповедта е изпълнена. – Много добре. Как постигна това? – Виждате ли тази чанта? Вътре са всичките билети.
Група журналисти отишли на остров да заснемат документален филм. На този остров имало индианци. На другия ден вождът на индианците отишъл при журналистите и казал, че няма да могат да снимат днес, защото ще има буря. Те не повярвали, но се указало, че наистина има буря. На следващият ден вождът отново нагостил журналистите със същите новини. Но те пак не повярвали за бурята, но тя дошла. На следващият ден един от журналистите отишъл при вожда и го попитал: – Ако ми кажеш утре какво ще бъде времето, ще ти дам 1,000,000$. Вождът казал : – Съжалявам, но тази сутрин ми се счупи радиото.
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
Болният: – Докторе, много дълга диагноза ми пишете? Докторът: – Не е диагноза, съчинявам некролог.
Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа: – Добре… добре… добре… – Какво е толкова добре бе, докторе? – Добре, че аз не съм болен от това…
