Професионални вицове
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
– Знаеш ли кое е най-трудното в нашата работа? – пита фармацевт млад колега. – Кое? – Да измисляш все нови и нови имена на едно и също лекарство.
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…
По телевизията върви италиански филм. Главната героиня крещи на мъжа си: – Идиото, кастрато, импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, ние повече не можем да живеем заедно!
При фотографа. – Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна! – Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, госпожо.
– Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? – В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
– Идвам да ви оправя водната инсталация. – Но тя е в изправност! – Не живеят ли тук Стоянови. – Ние сме Драганови. Стоянови се преместиха преди осем месеца. – По дяволите! Обаждат се спешно за водопроводчик, пък после се местят!
В една гора в Канада пристига нов дървар. Другите го гледат – дребен, хилав, чудели се какво да го правят, накрая му казали да събира клонките. Те секли, секли, отсекли две дълвета и отишли да обядват, а новия го оставили да пази трупите. Връщат се след час и гледат – половината гора изсечена, новият седи запъхтян над последното дърво. Паднали им ченетата от учудване. – Егати!!! Откъде се появи ти бе, човек?!! – Ми от гората Сахара. – ??? Искаш да кажеш от пустинята Сахара? – Е да, сега вече е пустиня…
– Знаеш ли каква е приликата между НЛО и честните адвокати? – Не. – Приличат си по това,че и за НЛО, и за честните адвокати всеки говори, но никой не ги е виждал…
– Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб? – Шест редника и един ефрейтор. – Как видя оттук, че е ефрейтор? – Ами той не работи.
Между милионери: – Купих ниви в една много красива местност. Ще построя там един великолепен ресторант. – Че кой ще ти дойде там? – Около него ще построя град.
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
– Едно време все ми натякваха – "а Моцарт на твоята възраст как е можел да свири, а Моцарт на твоята възраст каква музика е пишел"… Да ги видя сега какво ще ми кажат! На моята възраст Моцарт вече от две години е бил умрял!
На цигулков концерт звучи мазурка от Шопен. Изпълнителят забелязва, че лицето на един от зрителите на първия ред е обляно в сълзи. След концерта той го намира във фоайето и го пита: – Навярно сте поляк? – Не, цигулар съм – отговаря човекът.