Професионални вицове
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Учителката казва на Петърчо: – Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? – Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
Тексасец разказва за размерите на своето ранчо: – Заема ми два дни, за да мина от единия му край до другия с кола. – По-рано и аз карах една таратайка – съчуствено казва събеседникът му.
Кинозвезда се заяжда с писател: – Вашият разказ ми хареса много. Бихте ли ми казали кой го е написал? – Радвам се, че ви е харесал. Бихте ли ми казали кой ви го прочете?
Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: – Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената – нито едно попадение. – Нула, господин генерал… – смутено казал старшината. – Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
Проведеният в Музея за съвременно изкуство конкурс завърши с грандиозен скандал. Оказа се, че спечелилата първо място картина всъщност не била картина, а планът за евакуация на сградата при пожар.
Като се знам какъв инжинер съм, ме е страх да отида на лекар!
– Знаете ли, това е едно интересно представление. Съветвам ви да си тръгнете след втората му част – казва гардеробиерка в театъра на човек от публиката. – Защо след втората част ? – Защото след първата тук е голяма блъсканица .
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.
Докладна записка от старшина в армията:„Г-н капитан, вчера се подхлъзнах в коридора, паднах и се ударих с глава в бояджийската стълба пред канцеларията ви. Моля да отпуснете 20 лева за нова стълба.“
Млад талантлив артист дебютира в пиеса на Молиер. След представлението възрастен колега му казва: – Ако Ви беше гледал авторът, щеше да се обърне в гроба си! – И щеше да заеме нормалното си положение, защото миналата вечер вие играхте тази роля.
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: – Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: – Лейтенант, знаете ли коя съм аз? – Не, госпожо. – Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". – Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? – Не, не знам- казва генералската жена. – Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Изпит по Гражданска Отбрана… Преподавателят пита студента: – Отляво – ядрен взрив. Вашите действия? – Превръщам се в радиационен прах и отивам да заразявам противника!