611
Богаташка посреща новата си готвачка и я пита: – Защо напуснахте последното си работно място? – А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?
Професионални вицове
Богаташка посреща новата си готвачка и я пита: – Защо напуснахте последното си работно място? – А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?
Три часа през нощта. Вбесен мъж тропа по стената на съседа си и крещи: – Ако не спреш да свириш на саксофона си, ще полудея! Съседа: – Късно е, от два часа вече не свиря…
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
Съдебно заседание. Съдят младеж, опитал се да изнасили девойка в двор в 00.00 ч. на Коледа. Разпитват вещо лице – метереолог: Съдът: – Кажете, колко градуса беше темперературата на въздуха по това време? – Минус 20 градуса! Подсъдимият не издържа, става и се обръща към съда: – Е, кажете г-н съдия, на вас ще ви стане ли при минус 20 градуса? Адвокатът му рязко става и го удря по главата с папката и за да замаже тази обида към съда, казва: – Ти да мълчиш! На съда винаги му става!
– Докторе, започнал съм да ставам сомнамбул. Разказват ми, че ставам нощем и страшни неща правя в съня си. А пък аз нищо не помня. Какво да правя? – Ами като начало започни да разпръскваш кабърчета около леглото си…
Между приятелки: – Новият ни съсед е много музикален човек. – Защо мислиш така? – Вчера, когато дъщeря ми свиреше на цигулка, той ни счупи прозореца, за да я чува по-добре!
– Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите. Постановката била пълен провал. – Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е удобно?"
По време на война. Капитан се изправя пред войниците точно преди решаващата битка, за да им вдъхне кураж. – Ето там – казал той и посочил към фронта – е врагът! А врагът се опитваше да направи нещастен живота на всички ви! Врагът се опитваше да ви убие ден след ден през цялата тази дълга война! Един редник изскочил от окопа и извикал: – Господи! Знаех си, че готвачът не е от нашите!
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го пита какво е станало. – Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея до петдесет години – отговаря съпругът. – Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет…
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
Известен кинорежисьор прави предложение на апетитна млада актриса: – Ако се снимате в новия ми филм, след година Ви обещавам Оскар! – Оскар?- със съмнение пита актрисата – А ако изведнъж се окаже, че е момиче?
Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
Млад поет чете новото си стихотворение на приятеля си и му казва: – Ти си първият, на когото го чета! – Лъжеш! Тогава откъде ти е тая синина под окото?
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
– Хареса ли ти снощи пиесата? – Беше ужасно! Седях на такова лошо място, че нито виждах нещо, нито чувах! – Аз бях още по-зле! Мястото ми беше чудесно и всичко виждах и чувах!