Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Полицай спира кола, която минава с 80 покрай знак "разрешено до 60 км/час". Водачът спира и стои в колата. Полицаят му казва: – Я излез… – Не мога бе, старши, тука всичко е пълно – едни наркотици, едни истории… Ако отворя вратата ще се разсипят. – Какво? Излизай веднага! – Абе една бомба имам на дясната седалка, ще вземе да гръмне… – Излизай! – Ама на задната седалка карам едни пушки-самоделки, ще гръмня някоя… – Излизай или стрелям! – Недей бе човек, два трупа имам в багажника… Полицаят се шашка и вика подкрепления по радиото. След малко пристигат баретите и изкарват шофьора от колата. – Там са наркотиците! – вика полицаят. Баретите проверяват – няма нищо. – И бомба има на дясната седалка! Проверяват – няма бомба. – И пушки… Гледат – няма пушки. – И трупове в багажника! – Я отваряй багажника! Отваря шофьорът и показва: – Ето, няма трупове… Вие к"во го слушате тоя полицай бе, той още малко ще каже че съм превишил и скоростта.
Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.
По телевизията върви италиански филм. Главната героиня крещи на мъжа си: – Идиото, кастрато, импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, ние повече не можем да живеем заедно!
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Един пътнически самолет бил отвлечен от група терористи. Те заплашили, че ще почнат да убиват хората на борда по техния произход, и то по азбучен ред! След като не им били "уважени" желанията, те почнали да изпълняват обещаното и стигнали до буквата К. Едно малко азиатче тогава се обрнало към баща си: – Татко, ние нали сме китайци? А бащата го ръгнал: – Шшшт! Днеска сме японци!
По радиото излъчват как протича денят на Костов. В 6 часа Костов става от сън. А Вие станахте ли? В 6.15 Костов прави своята гимнастика, а Вие направихте ли своята? В 6.30 Костов преглежда пресата, а Вие прегледахте ли я? ……. В 7 часа Костов сяда да закусва, а за Вас музика…….
Поет се оплаква на доктор: – Моля ви, помогнете ми! Когато пиша стихове до късно, после до сутринта не мога да заспя. – А защо не опитате да прочетете вечер това, което сте написали?
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: – Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: – Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: – Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже. Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка. – Съпругата ми – отвърнал непознатият. – Приемете съболезнованията ми – казал съчувствено Били. – Как почина? – Кучето ми я ухапа и тя умря. След това Били попитал кой е във втората катафалка. – Тъща ми – отвърнал мъжът. – Кучето ми я ухапа и тя умря. Били помислил малко и накрая попитал: – Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни? – Нареди се отзад на опашката – отвърнал мъжът.
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: – Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: – Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: – Ама ние вече минахме оттук… И въобще ти се въртиш в кръг… Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: – Кой говори…
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски: – Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история! – История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи! – Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! – и отива да танцува с Пиер Безухов: – Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли! – Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата…
