Студент по бизнес предава курсовата си работа на професора – бизнес-план за нов бизнес. – Значи, планът ти е да купиш самолети, да ги товариш с боеприпаси и да ги изпразваш над арабски територии? – Да. – Е, добре де, къде ти е бизнесът??? – Ами, не зная точно, господин професоре, но щом евреите го правят постоянно, няма начин да няма бизнес.
В тясна лондонска уличка спират два автомобила, които са се движили един срещу друг. Нито единият, нито другият шофьор желае да отстъпи. Единият вади вестник "Таймс" и започва да чете. След около час другият вежливо се обръща към него: – Господине, моля ви да ми предоставите вестника, след като го прочетете…
Американец, пътешестващ по Италия, нарушил правилата за движение. Полицаите го спряли и му казали да напише обяснение. – Та аз едва говоря италиански, а да пиша въобще не мога. – В такъв случай ще бъдем принудени да ви арестуваме – свил рамене полицаят. – О, боже! – възкликнал американецът. – Е, добре, дайте ми лист хартия ще опитам. Американецът взел листа, сложил в него десет долара и го върнал на полицая. – Ето, виждате ли – казал полицаят – казвате, че не умеете да пишете на италиански, а половината вече го написахте…
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Прибира се съпругът у дома и вижда жена му мери нови обувки. – Представяш ли си – казва му тя – прибирам се и гледам кутия. Отварям я а там обувки, точно моят размер. Съпругът се усмихва доволен. След известно време като се прибира гледа жена си пробва нова рокля. – Слизам в подлеза, а там гледам забравена кутия – казва му тя. – Отварям я а вътре тази рокля и същия номер като за мен. Мъжът с въздишка отвръща: – На теб повече ти върви. Вчера под кревата намерих мъжки гащета и при това не бяха моят номер.
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
