Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си: – Край! Развеждам се! И никога вече няма да се женя за журналист. – Ама какво е станало? – Представи си – да вземе и да публикува любовните ми писма във вестника си! – Е, какво толкова… Би трябвало да се радваш даже. – В хумористичната страница!
Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: – Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: – Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Това, което не бихте искали да чувате по време на операция: 1. Такаааааа… Това нещо засега няма да го пипаме. Като отворим по-широко, ще стане ясно. 2. Приеми тази жертва, о Велики Демоне на Мрака. 3. Хей, хей, пусни, пусни бе! Лошо куче! 4. Чакайте малко, ако това е жлъчка, аз тогава какво отрязах? 5. А, не… Къде ми е часовника? 6. И сега колко ще чакаме, докато пак пуснат тока? 7. Да знаете дали някой е оживявал след вкарване на 500 ml от този разтвор? 8. Знаете ли колко е сега един бъбрек на черно? На този тук май ще му трябват два. 9. Я се пазете настрани, че ми паднаха контактните лещи. 10. Е какво, колеги, нека приемем това като горчив урок. 11. Стерилен – мерилен… нали чистачката винаги бърше пода? 12. Какво? Не беше ли този, който искаше да си смени пола? 13. Е какво пък, той вече има деца. Нали? 14. Пожар! Всички да се евакуират! 15. Идиоти! Кой от вас е скъсал 47-ма стр. на ръководството?
Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща: – Момчето ще прогледне когато умре баща му. Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата: – Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.
Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа: – Добре… добре… добре… – Какво е толкова добре бе, докторе? – Добре, че аз не съм болен от това…
