1131
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: – Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: – Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: – Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? – Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
В ресторанта. – Добре, щом нямате фазан, донесете ми пиле! – Вие подигравате ли се с мен, господине? Ако имахме пиле, веднага щях да ви предложа фазан!
Компютърен маниак разказва на свой приятел: – Представяш ли си, вчера се връщам от работа по-рано от обикновено. Влизам в спалнята, а там в леглото – жена ми и някакъв непознат мъж. И на двамата очите им едни такива хитри-хитри… Веднага заподозрях нещо, затичах се към компютъра, опитвам се да вляза в Интернет – а те, гадовете, паролата ми сменили, бе…
Семейна двойка от Сибир решила да отпразнува двайстата си годишнина от сватбата в Калифорния. Мъжът заминал един ден по-рано, за да уреди настаняването в хотела. Когато се качил в стаята видял, че има компютър и решил да прати мейл на жена си. Но объркал адреса и мейлът бил изпратен на една вдовица на свещеник, която тъкмо се връщала от погребението на съпруга си. Ето какво прочела: За: Моята обична съпруга Относно: Току-що пристигнах Съобщение: Знам, че си очудена, че ти пиша. Тук има компютри и ни позволяват да пращаме мейли на любимите си хора. Току-що се настаних. Всичко е подготвено за утрешното ти пристигане. Чакам с нетърпение да се видим. Надявам се пътуването ти да е безпроблемно като моето. P.S. Тук долу е наистина горещо!
Наемен убиец влиза в магазин за оръжие. – Извинете, бихте ли ми предложили най-хубавата си пушка? – Да, разбира се. – отговорил продавача. Еето вижте тази, това е последния модел който сме получили. Убиецът започва да разглежда пушката но не му харесва и продавачът започва да му предлага други. След дълги обяснения продавачът вади една пушка и му казва: – Ето виж – с оптически мерник и т.н., улучва на два километра, ако не вярваш виж сам: там на хълма живеем аз и жена ми, като погледна през мерника ще я видя. Наемният убиец погледнал и казал: – Абе ти знаеш ли, че жена ти е гола с някакъв мъж? Продавачът погледнал и видял че наистина е така. Споразумели се така: той дава два куршума на убиеца – с единия да улучи жена му в главата и да я отнесе, а с другия да отнесе на мъжа члена. Убиецът дигнал пушката, гръмнал веднъж и казал: – Минах с един куршум.
Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. – Какво става бе, заю? – Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! – Е и кво? – Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! – Чакай да помислим! – казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал: – Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: – Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. – Кво стана бе зайо? – попитал мечокът. – Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!!!