Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Въпрос: Каква е новата бойна тактика на китайците. Отговор: Да се движат на малки групи от по два милиона.
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
Един мъж се опитвал да се откаже от пиенето. Разхождел се една вечер и по едно време гледа – бар! Но не влязъл. Втори бар, тогава се обажда вътрешния му глас: "Айде бе, влез за малко, пийни едно – нищо няма да ти стане!" – Не! – категорично си казва мъжът. Трети бар. Пак се обадил вътрешният глас: "Айде бе, готин, влезни, пийни барем една бира!" – Не. Четвърти бар. Вътрешния глас: "Абе не знам за тебе, ама аз влизам…"
