Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. – А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?! – Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. – Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.
– Не сте прав, като твърдите, че не предприемаме никакви мерки срещу закъсненията на влаковете, господине. Нима не сте забелязъл, че в салона за пътници има три нови пейки?
Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно: – Ами ако парашутът не се отвори? – Ее, здраве да е.
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. – Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? – Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. – Тогава защо имате толкова деца? – Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
Много срамежлив студент едва се престрашава да покани колежка на кафе в квартирата си. Нарочно не прави специални приготовления, за да не си помисли тя нещо… Звъни се на вратата – мадамата идва. Под мишница носи някакъв пакет. – Какво носиш? – Будилник, че утре трябва да ставам рано за лекции.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
