По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Борче си купило хеликоптер. Изкарал човекът набързо един пилотски курс и тръгнал да лети. Не щеш ли, катастрофирал още при първия полет и едва останал жив. Дошли в болницата полицаи да то питат как е паднал. – К"во да ти кажем, брато… Дигнах се аз, както са ме учили и подкарах към вилата, ама по едно време ми стана студено, та изключих големия вентилатор отгоре…
Щирлиц нахлу в колата на Мюлер и запали.А от толкова време се опитваше да откаже цигарите…
"Най-важното качество на чиновника е неговата неподкупност. То се измерва в долари."
Президент на голяма компания се обръща към секретарката си: – Къде е прахът по бюрото ми? Бях си записал няколко важни телефонни номера!
Млада учителка води класа в зоопарка и говори с единия гледач: – Ще може ли да видим маймуните? – Не, в брачен сезон са и не излизат от вътрешните си клетки. – О, колко жалко. Децата толкова искаха да видят маймуните. А може би ако се опитате някак да ги изкарате – да им дадете орехи например? – А вие бихте ли излязли?
Пиян мъж се качва в автобуса и казва на седящата пред него жена: – Я, какво е това на коленете ви? Да не е шимпанзе? – Как не ви е срам? Това е детето ми!! – Добре бе, не се обиждай! Като не е шимпанзе, сигурно е орангутан! … Или горила?… Не издържала жената и се разплакала. Пътниците започнали да крещят на пияницата. Автобуса спрял. Появил се шофьора и изхвърлил пияницата. Връща се след това в автобуса и казва на разплаканата жена: – Моля ви, успокойте се, не плачете. Ето ви вода… По-добре ли сте?.. – …да, …благодаря ви, толкова сте мил! – Е добре,..ако искате да купим и банан на вашата маймунка?
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер: – Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент? – Не! – пошегувал се и Мюлер.
