7456
Варосайте бордюра в черно! Старшина
Семейна двойка от Сибир решила да отпразнува двайстата си годишнина от сватбата в Калифорния. Мъжът заминал един ден по-рано, за да уреди настаняването в хотела. Когато се качил в стаята видял, че има компютър и решил да прати мейл на жена си. Но объркал адреса и мейлът бил изпратен на една вдовица на свещеник, която тъкмо се връщала от погребението на съпруга си. Ето какво прочела: За: Моята обична съпруга Относно: Току-що пристигнах Съобщение: Знам, че си очудена, че ти пиша. Тук има компютри и ни позволяват да пращаме мейли на любимите си хора. Току-що се настаних. Всичко е подготвено за утрешното ти пристигане. Чакам с нетърпение да се видим. Надявам се пътуването ти да е безпроблемно като моето. P.S. Тук долу е наистина горещо!
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…
– Иванчо, какво работи баща ти? – Трансформатор. – Как така? – Ами взима заплата 220, у нас носи 127, а с останалите бръмчи.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"