Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
На репетиция на духов оркестър диригента прави забележка: – Втория тромпетист свири фалшиво! Глас от оркестъра: – Втория тромпетист още не е дошъл. – Добре, кажете му като дойде.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
Съобщение: "Вчера в известна болница бе приет пациент с болен крак. След дълга операция хирурзите успяха да спасят крака. За жалост пациента не успяха…"
Митничар се качва в тролейбус и казва на шофьора: – Давам ти 5000$ ако ме закараш до "Драгалевци". – Как ще те карам бе, дотам няма тролейбусна линия! – Абе ще ме караш, това са 5000$ – казал митничаря. Шофьорът се съгасил. Карал докъдето имало линия и за негов късмет видял един друг негов колега с "Камаз". Спрял той и отишъл при тоя с Камаза. – Слушай, тоя дето го возя дава 5000$ да го закарам до "Драгалевци" – ще ме теглиш и после ще делим парите. Закарали митничаря до "Драгалевци" и шофьора пита митничаря: – Абе, каква е тази огромна дупка пред къщата ти? – А, вчера се прибирах с метрото.
