Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията. – Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?
Една курва забременяла. Не знаела кой е бащата и го кръстила "Кой ме е ебал". Отишло момчето в казармата и първия ден командира почнал да проверявя дали всички са тук, и казал: – Георги! – Аз! Стигнал до момчето и казал: – Момчето с неприлично име! Всички мълчат. – Момчето с неприлично име! Пак всички мълчат. И командирът казал: – Кой ме е ебал! – Аз, командире!
– Каква е разликата между политика и бандита? – В колата. При политика тя е държавна, а на бандита си е негова.
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Варна, Цветния квартал. Прибира се съпругата от работа и минавайки покрай гаража, какво да види: мъжът й под колата, по къси гащи, нещо ремонтира, а оная му работа на вън. Навела се тя, поприбрала му малко такъмите, че съседките само това чакат, и се качила. Звъннала на вратата – отваря й мъжът й. Смутила се, отишла да си върши домакинската работа. След минута, на вратата се звъни на пожар. Мъжът й отваря, тя наднича и вижда грамаден мъж, по къси гащи и омазнен, с кървяща рана на челото. – Пешо, ибати курвите у вашия квартал, като ма хвана за пакета, гледай ко са направих в дифиринциала.
