Семейство отива на лятна почивка в новопостроен хотел. Още с пристигането забелязват група деца, които тичат пред хотела и издават неистови крясъци. Жената се обръща към управителя на хотела с възмущение: – По телефона казахте, че тука няма да има никакви деца…. Управителят: – Че това деца ли са? Изроди….
Двама узбекистанци попитали радио Ереван: – Какво може да се направи с един сутиен? От радиото помълчали, помълчали, пък отговорили: – Две тюбетейки за глупавите ви глави…
Пиян мъж се вози в автобуса седнал до възрастна жена. Тя му казва: – Знаете ли, че отивате в ада така! Пияният станал и се провикнал към шофьора: – Спрете и ме пуснете да сляза! Объркал съм автобуса.
Април 1986 г. Питат Радио Ереван от Украйна:– Вярно ли е, че след катастрофата в Чернобил не бива да се ядат ябълки?– Не е вярно. Ябълки може да ядете колкото си искате, но след това огризките трябва да заравяте в земята на дълбочина поне 2 метра.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
(Настоящото не е виц, а истински случай, преди 6 м.) Разговор в офис на Интернет доставчик. – Какъв е тоя вашия интернет, бе? Казахте, че таксата е само 25 USD? – Да, така е. Какъв е проблема, господине? – Е, как ще е така, като платих над 1 000 лв. за телефон? – Не е възможно. Вие какъв телефон ползвате, да не е цифров? – Не бе, какъв цифров телефон. Най-обикновен мобифон.
