4298
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…