Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва: – Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър. – Къде отиваш? – пита той. – Ами умрях и идвам в рая! – Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората. В този момент виждам че ти се разхождаш от другата страна на врата. И го питам: – А тази защо е тук? Нали и тя е актриса? – Каква актриса е пък тази? – отвърна Св.Петър.
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
Иванчо излязъл на терасата да учи. Отдолу минала Марийка с късата пола, Иванчо не издържал, влязъл вътре и си фраснал една чикия. Пак излязъл на терасата, след малко Марийка пак минала и Иванчо пак влязъл и си фраснал една чикия. За трети път излязъл и Марийка пак минала. Иванчо се провикнал: – Мамка ти ненаситна!
В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
Мъжът се прибира пиян в къщи и отваря вратата на хладилника: – Ей, бакшиш, хайде до центъра! Жената протестира: – Лягай си по-скоро пияницо! След малко мъжът скача от кревата, отваря пак вратата на хладилника: – Градски, хайде до центъра! Жената пак се обажда: – Казах ти да си лягаш, нещастнико! Така два-три пъти. Накрая жената заспива. На сутринта се събужда и какво да види: ни мъж, ни хладилник. – Ей, – мисли си, – явно го е кандардисал.
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
