Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
Един студент си кара по магистралата и по едно време го спира полицай: – Дай си книжката за проверка! Студентът казал: – Нямам, господине – аз съм беден студент и уча… – Какво учиш? – Логика, господине. – Какво е това бе? – Ами ще ви дам един пример: Имате ли кибрит? – Да. – Значи пушите? – Да. – Значи пиете? – Да. – Значи ходите по заведения? – Да. – Значи обичате жените? – Да. – Значи не сте обратен? – Не! – Ами ето това е логика… мога ли да си ходя? – Да! На следващия ден отива полицая на работа да се похвали на шефа си: – Шефе, шефе да знаете вчера ме научиха на логика! – Я, покажи ми какво е т"ва! – Ами значи… имате ли кибрит? – Не. – Значи сте обратен.
Дежурният по рота тича при капитана: – Господин капитан, бързо елате в спалното – всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: – Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: – А ти пък какъв си? – Ами викат ми Табуретката…
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
