11963
„Стоки до 1 лев на най-ниски цени“ Надпис на магазин в Дупница.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.
Един мъж хвали жена си пред друг с гордост: – Имам много добра жена. Щом вляза вкъщи веднага ми подава чехлите. Сваля ми сакото, запалва ми цигарата. След вкусната вечеря прави едно хубаво кафе, което изпивам с кеф. След това една тенджера с гореща вода… Другият се учудил: – Горещата вода пък за какво е? – Как за какво? Нима искаш да мия чиниите със студена вода…