1302
Само на 31 декемви!Новогодишна промоция на Българска народна банка:Събери сто монети от една стотинка, донеси ги при нас и получи един лев!
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: – С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: – Какво стана снощи? – Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. – И ти какво направи? – Ами вдигнах си полата. – А той какво направи?! – Той си свали панталините. – И после какво стана? – Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
Попитали радио "Ереван": – Могат ли да се правят мозъчни операции на политици? От радиото отговорили: – Изключено! Никой хирург не се занимава с дърворезба!
Група милиционери ще заминава на екскурзия в планината. Началникът им ги събира за инструктаж: – Ще пътуваме с камион с ремарке. Половината от вас ще са в каросерията на камиона, половината в ремаркето. Да дойдете тук рано сутринта – камионът заминава в 7.00. Въпроси? – Да – а ремаркето кога заминава?
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!