Докато преглеждал пациент, лекар постоянно си мърмоел: – Добре, добре, добре! Ей-й много добре! Пациентът се изнервил и попитал: – Докторе, кажете какво ми е, защо постоянно повтаряте "добре"? Докторът: – Казвам добре, че и аз не съм болен от тази болест.
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много. Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор: – Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!
Жена пита мъжа си: – Мъжо, какво е това ситуация? А мъжът отговаря: – Ами жено, ситуация е ако си дойдеш от работа и ме завариш с комшийката в леглото. А жената отвръща: – А, значи същото като ти да си доидеш от работа и да ме завариш с комшията в леглото? А мъжът отговорил: – А жено, не бъркай бой със ситуация!
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
Паднала е гъста мъгла. Шофьор се лепва за една кола и си кара спокойно. В един момент първата кола спира, спира и той. Шофьорът на първата кола я изгасва, слиза, оглежда я, после започва да рови в багажника. Вторият шофьор губи търпение: – Извинявайте, ще пътувате ли? – Не, аз съм в гаража си.
Питат кандидат на изборите: – Защо се кандидатирахте? – Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие… – И вие искате да се борите с това ли? – Не, искам и аз да участвам!
Блондинка и брюнетка гледали репортаж за мъж, който стоял на покрива на една сграда и заплашвал, че ще се самоубие. – Хайде да се обзаложим на 50 долара, че мъжът ще скочи! – казала брюнетката. – Добре – съгласила се блондинката. След 10 минути мъжът наистина скочил. – Ето ти 50-те долара – казала блондинката. – Не, не мога да ги взема – казала брюнетката. – Аз те излъгах. Гледах по-ранната емисия – видях как мъжът скача. – О, и аз я гледах, но не мислех, че ще го направи отново!
