Двама наркомани се качили на покрива на един небостъргач. Гледат надолу и си говорят. Първият: – Братче, високо ли сме се качили, според теб? – Ами, ако паднеш, сигурно пет дни ще летиш до земята. – Добре де, а според теб, ако скоча, дали ще умра? – Ами възможно е, това са пет дни без вода и храна…
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк. – Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. – Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът. – Да, защо? – Защото сега е… висок и слаб!
В един бар двама мъже си говорят. – Мараба, братчет, айде да пием по едно. – За кое да пием? – попитал другият. – Ами ти къде живееш? – В квартал Възраждане. А ти? – А и аз съм от там, ха, какво съвпадение. – Барман, я налей по едно. – Кой блок? – 15-ти блок. – Ха, и аз живея там. – Барман, налей по още едно. – Кой вход? – 13 вход, а ти? – А и аз там. – Барман, дай по още едно. – А на кой етаж? – На петия, а ти? – И аз там. – Барман, дай по още едно. Тук друг мъж попитал бармана: – Абе, тези голямо сьвпадение направиха бе, какви са? – Абе, двама братя се. Чудят се как да се напият, не им обръщай внимание.
Народно поверие: Ако системния администратор вече е на работа в 9 сутринта, значи сървърът не работи.
Гост на мизерен хотел пита служащия на рецепцията: – Какво е това върху бланката, която попълвам, господине? – Дървеница, сър. – Нямам нищо против, че във вашия хотел има дървеници, но когато те излизат навън, за да видят коя точно стая давате – това вече е прекалено!
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
