11143
Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: – Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! – (вдига левия крачол и показва). – Или сини! – (вдига десния крачол и показва).
Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: – Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! – (вдига левия крачол и показва). – Или сини! – (вдига десния крачол и показва).
– Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? – Виси на косъм. – На какъв косъм, бе човече? – На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…
– Докторе, снощи сънувах, че съм бик и изядох цяла копа сено! – Не си заслужава да обръщатe внимание на подобни дреболии. Хората сънуват какво ли не! – Дреболии! А къде ми е матракът?
Година след сватбата, една блондинка все още не забременявала. Но един ден тя влетяла в спалнята със сияещо от радост лице. Съпругът й я попитал: – Какво се е случило? – Никога няма да познаеш! Бременна съм! – отговорила блондинката. – И това не е всичко! Ще си имаме близнаци! – Но как можеш да си толкова сигурна? – попитал съпругът. – Направих си два теста за бременност и двата излязоха положителни! – бил отговорът.
Блондинка и брюнетка гледали репортаж за мъж, който стоял на покрива на една сграда и заплашвал, че ще се самоубие. – Хайде да се обзаложим на 50 долара, че мъжът ще скочи! – казала брюнетката. – Добре – съгласила се блондинката. След 10 минути мъжът наистина скочил. – Ето ти 50-те долара – казала блондинката. – Не, не мога да ги взема – казала брюнетката. – Аз те излъгах. Гледах по-ранната емисия – видях как мъжът скача. – О, и аз я гледах, но не мислех, че ще го направи отново!
На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга – той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът: – На Вашите услуги, сър. – Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото. – Един момент… И така след минута иконома се връща на телефона: – Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото. Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда: – Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед! – Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път: – Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя? – Много добре – отговаря лорда доволен – Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина. – Какво? Зимната градина!? – пита иконома изумен – Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?