1776
25 години Народен локум Надпис върху кутия локум от миналото
– Нужни ли са ви здравеняци, които да прогонват нежелани посетители? – пита кандидат за работно място в ресторант. – Да, но не зная дали имате нужната квалификация… – отговаря управителят. Здравенякът хваща за яката първия попаднал му клиент и с два шута го изхвърля на тротоара. – Е, как, бива ли ме? – Нека почакаме собственика да стане от тротоара и ще го питаме.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: – Къде беше? С кой беше? Какво правихте? – Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме – не знам как се казва, но от днес ми става хоби!