3394
Приятели звънят на наскоро оженил се лекар, за да го поканят на партия бридж. – Спешно повикване! – казва той на жена си и започва бързо да се облича. – Нещо сериозно ли е? – пита младоженката. – Да, извънредно! Трима лекари са вече там.
Из свидетелски показания: – Дамата беше с много къса черна пола. Лицето й не го забелязах.
В час по биология се задава въпрос: – Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан? Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка. – Кажи бе, Иванчо. – Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е ебал синия кит. – Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! – изгонила го учителката. Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата: – Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син? – К"во ма? – Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил ебал синия кит"! – Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад? – Ами не знам. – Щото е бил там и е гледал, затова.
Три блондинки си седят на един остров, хващат златната рибка и тя обещава на всяка да изпълни по едно желание. Първата блондинка казва: – Мии, искам да видя какво е да си червенокоса- златната рибка я прави червенокоса, и тя си построява един сал и си заминава. Втората блондинка казва: – Искам да видя какво е да си брюнетка. – Добре, няма проблеми – казва златната рибка и я прави брюнетка. Оная си построява някакъв супер кораб и си тръгва. Идва третата блондинка и казва: – Амии… аз искам да видя какво е да си мъж. – Окей-казва рибката и я прави мъж. И той просто си тръгва по моста.
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!