9497
– Кой мъж е оптимист? – Всеки, който седи на седалката в автобуса и се мъчи да се запознае със стоящата до него права млада и красива жена.
Иванчо пита майка си: – Мамо, от къде се светва лампата? – От където се изгася.
– Срамувам се, че си толкова слаб ученик! – Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща! – Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно! Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко: – А сега опитай се да върнеш пастата в тубата!
Двама борци се учат на културни обноски и се качват в такси. Десет минути учтиво си отстъпват място в колата, а после разговарят: – Ах, да знаеш какво ми се случи днес! Като си погледнах вратовръзката видях иглата изкривена на 45 градуса, а кърпичката ми беше с два сантиметра по-ниско в джобчето! – Аз пък, докато си бърках чая два пъти ударих с лъжичката по чашата. Шофьорът се обърнал към превъзнасящите се борци и казал плахо: – Момчета, нали ще ме извините, че съм с гръб към вас?
Двама се разминават в тъмна улица и единия вади нож: – Стой! Имаш ли пари? Другият вади пищов: – Имам, защо? – Ами така, да ми развалиш малко…
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!