1482
Ша та размятам като поп бъклица, ша та размятам. майор от под. 32990
– Сервитьора! Яденето ми е изстинало, мирише на вкиснало, изглежда отвратително и е прегоряло! – Нещо друго? – Да, порциите са твърде малки!
– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.
Прогноза за времето на радио Ереван за "Пролет – Лято"2003": "На четни дати ще вали, на нечетни няма да вали. Възможно е точно обратното."
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.