Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Вървял си слона из гората и изведнъж: – Ох, мама му дееба! – настъпил трън. Извадил го той и продължил. Още една крачка не направил и пак: – Ох, мама му дееба! – втори трън. Извадил го и продължил по пътя. След малко обаче пак изревал: – Мамицата им мръсна мравешка, пак са прокарвали телеграфна линия.
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
След едно корабокрушение се спасили четирима – пияница, студент, невярна жена и верен съпруг. Защото: – на пияницата морето му е винаги до коленете; – студентът винаги ще изплува – даже и на сесия; – невярната жена ще намери изход от всяко положение; – а верният съпруг не е потънал, защото е глупав като коркова тапа.
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
