490
След операцията: – Докторе, какво сте направили! Пъпът ми е отишъл на челото! – Ама затова пък каква вратовръзка имате…
След операцията: – Докторе, какво сте направили! Пъпът ми е отишъл на челото! – Ама затова пък каква вратовръзка имате…
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
– Иванчо, къде ти е бележника? – Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.