7292
– Какво направи, идиот такъв! – крещи тъщата. – Тая порцеланова ваза беше на триста години! – Слава Богу – отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. – Аз си мислех, че е нова…
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
– Келнер! Мога да споделя с тебе като специалист – тази пържола беше първо качество! – А вие майстор-готвач ли сте? – Не, обущар.
– Какво имате за вечеря? – Превъзходен бифтек. – Нещо по-семпло. – Тогава ще ви донеса задушен телешки език със салата. – Не ям неща, излезли от устата на животно. – В такъв случай ще ви донеса две-три варени яйца.
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.