9156
Едно момченце влиза в магазин за играчки и подава банкнота от "Монополи". Продавачката го гледа учудено, а момченцето и отговаря: – И какво от това! Нали и колата не е истинска.
На шефа на митницата му писнало хората постоянно да говорят колко корумпирани са митничарите и колко пари са натрупали. Събрал един ден подчинените си и им казал: – От утре да не съм видял някой да идва на работа с Мерцедес или БМВ. Всички ви искам с автобус! На другия ден отишъл шефът на работа, погледнал през прозореца и… целият паркинг бил задръстен с автобуси!
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.
Иванчо пита майка си: – Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба? – Не, момчето ми, той просто заеква!
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"