Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
В ресторанта клиент иска да плати сметката си, но когато му я дават изпада в ужас: – 300 лева за една вечеря?! Надявам се, че ще направите отстъпка, като за колега? – И вие ли сте келнер? – Не, обирджия.
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.
Директорът на цирка обикаля из района и какво да види – дресьорът играе шах с един от конете. – Бре! Кон да играе шах! Невиждано!. Той трябва да е много интелигентен. – Ами, интелигентен… Нищо особено, водя го 3:2.
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
