На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
Вървял си слона из гората и изведнъж: – Ох, мама му дееба! – настъпил трън. Извадил го той и продължил. Още една крачка не направил и пак: – Ох, мама му дееба! – втори трън. Извадил го и продължил по пътя. След малко обаче пак изревал: – Мамицата им мръсна мравешка, пак са прокарвали телеграфна линия.
Милиционери имат изпит. Всички излизат скъсани, защото въпросите са много трудни. Накрая влиза един смелчага, който е направил много страшни пищови. На първия въпрос да назове един град в САЩ той се почесва по крака, поглежда си подметката и казва: "Ню Йорк". Комисията гледа на картата- има такъв град! На втория въпрос – да назове още един град в САЩ, той се почесва по другия крак, поглежда си подметката и казва "Вашингтон". Комисията е във възторг – и този град го има на картата! Третия въпрос е да назове трети град в САЩ. Той се почесва по главата, мисли, мисли: "Меверето!" На картата няма такъв град. "Кагебето" И такъв град няма. Накрая отгатва: "Чекаго!"
Въпрос: Джудже, фея, честен адвокат и полицай седяли на една маса, на която имало банкнота от хиляда долара. Изведнъж светлината изгаснала. Когато след малко запалили лампата, банкнотата била изчезнала. Кой я е откраднал? Отговор: Полицаят, много ясно! Всеки знае, че джуджета, феи и честни адвокати няма!
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
В селски хотел над всички кревати са поставени табелки: "Мястото е прекрасно, тишината – абсолютна, въздухът – свеж. Ако не можете да заспите, обвинявайте за това нечистата си съвест!".
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
"Такъв ми бил късмета – единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."
