10872
Уличен знак за ограничение на скоростта в близост до училище. Под него надпис: "Внимавайте да не ударите дете!" Допълнен отдолу с флумастер: "По-добре изчакайте да мине някой учител!"
Двама сервитьори в заведение на няколко етажа обменят опит: – Ти как успяваш да донесеш толкова бързо кафето до третия етаж, без да разлееш нито капка? – Много лесно – на първия етаж си пълня устата с кафе, а после като изкача стълбите, пак го изплювам в чашата.
На аерогарата една англичанка. Митничаря прави проверка на багажа и намира 7 броя жартиери. – Охооо – съставям ви акт, това си е чиста контрабанда. – Ама моля ви се, сър, това са ми за всеки ден – понеделник, вторник, сряда… до неделя. Той казва: – Да бе колко, съм тъп – и я пуска да премине. На другия ден случката се повтаря със една италианка. Тя обаче имала 5 жартиера. Митничаря казва: – Ако вашите жартиери бяха седем бих разбрал, за всеки ден по един, но сега нищо не разбирам. Няма логика, значи са контрабанда. Съставям ви акт. – Но сър, моля ви. Понеделник до петък жартиери, събота и неделя… сам разбирате… Той си казал "да бе много сам тъп, права е италианката" – и я пуснал. На следващия ден преминава рускиня със 12 жартиера. – Ох-о-о-о-о, 12 броя, и сега какво ще правим госпожо. Да бяха седем бих разбрал, да са пет пак, но сега не разбирам. – А, уважаеми сър, това са ми жартиерите за януари, февруари, март…
Пиколото отвежда гост в хотелската стая. Мъжът хвърля поглед към стената и пита: – Какви са тези петна? Това мухи ли са или дървеници? – Лесно можете да разберете, господине. Вземете чехъла си и ударете! Ако петната отлетят, значи са били мухи. Ако останат – очевидно са дървеници.
Една весела мъжка компания се събирала почти всяка вечер в една кръчма. Един от тях бил пелтек, но много приказлив. Веднъж компанията решили да му скроят номер: – Ако проговориш, плащаш цялата сметка. Цяла вечер приятелите поръчвали и не спирали да го дразнят, за да проговори. По едно време единия от компанията казал: – Знаете ли, че пелтека имал две бенки на оная работа? Компанията прихнала. Минал час, два, а те не спират. Накрая пелтека не издържал и се обърнал към този, който пуснал приказаката за бенките: – Аз ще п-п-п-п-плаааатя сметката, ама да зззззззззнаеш, че жжжжжжжена ти е клю-клю-клю-карка!